Букмейкър на месеца
100% до 300лвРЕГИСТРАЦИЯ
18+ ВАЖАТ ПРАВИЛА И УСЛОВИЯ
100% до 300лв
Букмейкър на месецаБукмейкър на месеца
РЕГИСТРАЦИЯ
18+ ВАЖАТ ПРАВИЛА И УСЛОВИЯ

Войн Войнов пред Nostrabet: Пътят, по който е тръгнал Левски, ме прави щастлив

0
Войн Войнов
Войн Войнов @Снимка: Lap.bg

Знаменитото дясно крило на Левски Войн Войнов празнува днес своя 70-годишен юбилей. Бърз, техничен и неудържим по фланга, той остана в историята на синия клуб като един от футболистите, които винаги ще се помнят. През цялата си кариера в България Войн игра само за родния си Левски, като стана три пъти шампион на България и три пъти вдигна Купата, а в Европа също бе част от един славен син тим, записал паметни победи. С националния отбор на България пък Войнов взе участие на световно първенство.

Пред Nostrabet.com Войн Войнов направи своята житейска и професионална равносметка и се върна към най-щастливите си мигове на терена.


Г-н Войнов, честит юбилей. Как се чувствате на 70?

– Благодаря Ви. Чувствам се добре и продължавам да си имам задължения, както семейни, така и професионални, тъй като три пъти седмично работя. Иначе до обяд съм с мои съотборници, с които пием кафе и бистрим футболни проблеми. Радвам се и на четиримата си внука – две момчета и две момичета. Изобщо, моят живот е интересен, забавен и динамичен.

Коя е най-голямата Ви победа в живота?

– Безспорно това е семейството, което успях да създам, след като имаме прекрасен брак с жена и много се разбираме. Тя също е бивша спортистка, тъй като е тренирала художествена гимнастика. Щастлив съм също, че съдбата ми предостави възможност да работя това, което ми е хоби и да се реализирам.

Къде ще празнувате и какво си пожелавате на празника?

– Ще празнувам в тесен семеен кръг, със съпругата, синовете и внуците, и съм сигурен, че това ще бъде една от най-красивите ми вечери. Защото с любимите ми хора ще се съберем заедно и ще отпразнуваме юбилея ми. Пожелавам на моето семейство, близки и приятели да са живи и здрави, а на внуците ми да са упорити и да постигнат мечтите си. Защото аз знам, че няма мечта, която да не е постигната, когато я следваш със сърце и душа.

Как станахте футболист?

– Бях на 10 години, когато на стадиона на Левски ме заведоха братя Петрови, направили впоследствие кариера в Марек. По това време те бяха утвърдени играчи в детския отбор на „сините“. С тях живеехме заедно в Чепинци и те явно са видели, че имам заложби, и един ден ми викат: Айде, идвай с нас. Малко, след като стъпих на „Герена“, повече и не съм си помислил да си тръгна. Като дете и юноша се развивах при треньорите Петър Дончев и Михаил Георгиев, Бог да ги прости. Станах шампион за юноши старши възраст, а в юношеския национален тим изиграх 28 мача и изравних рекорда на Павката Панов, Мир на праха му.

Какво си спомняте от първия си мач за мъжете на Левски?

– Бях на 19 години, когато победихме Академик (Сф) с 3:0 на стадион „Славия“. Аз влязох като резерва, успях да пробия по десния фланг с първото си докосване и центрирах на Павката Панов, който вкара красив гол с глава и оформи крайния резултат. След това получих невралгия от притеснение и напрежение, и имах страхотни болки – в зъбите и главата. Докторът ми каза да бъда спокоен, защото такива неща се случвали.

Кои победи на Левски с Ваше участие винаги ще помните?

– Първо искам да кажа, че се чувствам привилегирован, че имах щастието и големия късмет да играя със силни футболисти в Левски и да бъда в най-известния български отбор 20 години – по 10 в школата и в мъжете. Що се отнася до победите, разбира се, че тези над Аякс, който елиминирахме, и Барселона са ми най-скъпи. Нивото, което тогава Левски достигна по мое време бе високо, а да победиш на „Васил Левски“ такива европейски колоси е незабравим момент, без да омаловажам и други успехи.

Голът Ви срещу Аякс в Амстердам ли е най-ценният за Вас?

– Един от най-ценните, защото той ни върна в играта за реванша в София. Защото загубихме с 1:2 първия мач като гости, а при 0:2 щеше да ни бъде много трудно да ги победим с 3:0 у дома. Така че това попадение, с което намалих резултата, се оказа решаващо.

Кои други Ваши голове са Ви скъпи?

– Те са два и са от дузпи. Първият е в 90-ата минута, с който фиксирах пълния обрат за нас срещу ЦСКА от 0:2 до 3:2, а вторият е срещу Олимпиакос. Пред пълен стадион в София водехме с 2:1 след редовното време и се стигна до продължения. В тях отсъдиха дузпа за нас и беше много важен психологически момент. Бях точен от бялата точка и този гол изигра решаваща роля.

Имате ли незабравими победи над ЦСКА?

– Всички победи над „червените“ са такива, но една от тях никога няма забравя – когато ги бихме с 4:1. Ние имахме много контузени, включително и Павката Панов, и трудно събрахме 11 футболисти. Всички смятаха, че те ще ни победят, но тази среща много ми приличаше на онова 7:2, когато също са мислили, че Левски е обречен. При 4:1 изиграх един от най-силните си мачове, вкарах и гол, но не голът бе важен, а крайният успех.

Най-приятните Ви спомени от националния отбор?

– Трите мача на финалите на световното в Германия, като аз участвах и в трите. Върхът в кариерата на един футболист е да играе на световно и аз го постигнах. Съжалявам само, че не можахме да станем националния тим на България с първа победа на шампионат на планетата. Поведохме на Уругвай след гол с глава на Христо Бонев, за който центрирах, но ни изравниха две минути преди края. Голът на Христо беше обявен за гол на кръга на първенството и ме направи щастлив, тъй като аз бях най-младият футболист на световното, заедно с един швед, който бе с 2-3 месеца по-малък от мен.

Четири години по-късно имахте възможност отново да класирате България на Мондиал, но не се наехте да биете дузпата срещу Франция. Коя беше причината?

– И до ден ден днешен съжалявам за това мое решение и това е моето най-голямо разочарование във футбола. Ако бяхме били в София „петлите“, които бяха изключителен отбор, се класирахме за финалите в Аржентина. Те ни поведоха с 2:0, но ние изравнихме за 2:2, и накрая реферът свири дузпа за нас. Трябваше да я изпълни Павката Панов, но той не бе в състояние да го направи. Тогава всички погледнаха към мен, но аз почувствах слабост и краката ми трепереха от напрежение. Нямах сили и не бях уверен. В крайна сметка отговорността пое Христо Бонев и въпреки че прати вратаря в другия ъгъл, топката излезе в аут. Докато съм жив, няма да си простя, че не бих тази дузпа.

Кои Ви бяха любимите съотборници в Левски и в националния тим?

– От Левски всички бяха отлични и поради това, че сигурно може да пропусна някой, няма да кажа имена. В държавния тим имах удоволствието и късмета да съм до Христо Бонев, с който се играеше лесно и който поставям сред първите трима за всички времена в българския футбол. Гениален играч, който сам биеше отборите и след неговите пасове топката винаги отиваше там, където аз мислех, че предварително трябва да бъде.

Какво е за Вас Левски?

– За мен Левски не е само религия и начин на живот. Просто от него няма как да има нещо по-значимо, по-различно и по-ценно. Аз имах късмет да играя за този отбор и да усетя, колко хиляди са на твоя страна и те подкрепят, когато излезеш на терена. Това задължаваше да даваш сърце и душа за Левски.

Какво бихте пожелали на феновете на Левски?

– Пожелавам им най-вече това, което се случва в момента, да продължи, и аз съм сигурен, че до една година Левски ще бъде този, който всички го знаем и който беше преди. Ще бъда щастлив, ако не през този сезон, а през другия станем шампиони. Пътят, по който е тръгнал Левски, ме прави щастлив и доволен, защото Левски прави това, което трябва да прави този клуб – да прави феновете и нашите поддръжници щастливи. А когато едни фенове са щастливи, тогава футболистите са два пъти по-щастливи и дават максимума от себе си.

Видяно 449 пъти

Автор

Nostrabet.com

Nostrabet.com

№1 сайт за анализи на букмейкъри и казина онлайн, както и бонусите към тях. Ежедневни спортни новини и футболни прогнози от истински експерти.
Коментирай

Няма коментари.