Тодор Янчев на 50 пред Nostrabet: ЦСКА е емоция и чест

Тръгна от Казанлък, започна да прави име във футбола в Бургас и спечели всичко с ЦСКА. Тодор Янчев бе работоспособен и интелигентен футболист, а с отдаденоста си към „армейците“ и силните изяви с техния екип спечели уважението и обичта на претенциозните фенове.

Днес Янчев празнува 50-годишен юбилей. Празникът го заварва като селекционер на младежкия национален отбор на България, но въпреки многобройните си ангажименти той отдели време специално за читателите на Nostrabet.com и се върна към приятни моменти от кариерата си.

– Г-н Янчев, благодаря Ви, че приехте поканата ни за разговор. Разбира се, първо честит юбилей. Как се чувства един успял мъж като Вас на 50?

– Благодаря за уважението и за хубавите думи. Честно казано, не обичам много да говоря за възраст. Човек е толкова млад, колкото са мечтите му и колкото е гладен за развитие. На 50 се чувствам спокоен, по-мъдър и благодарен. Футболът ми даде много – приятелства, уроци, победи, предизвикателства. Най-важното е, че и днес продължавам да живея със същата страст към играта.

– Кой Ви запали по футбола и как започнахте да играете?

– Както при много деца от моето поколение – улицата беше първият ни стадион. Играехме по цял ден, докато стане тъмно. Любовта към футбола дойде естествено. Семейството ми винаги ме е подкрепяло, а после вече започнах организирано да тренирам. Още тогава разбрах, че футболът не е просто игра за мен, а начин на живот.

– Какво си спомняте от детско-юношеските си години на терена?

– Най-вече чистата радост. Тогава играехме за удоволствие, без да мислим за пари, договори или слава. Имаше много лишения, много труд, но и огромно желание. Това време ме изгради като характер. Научих се да бъда дисциплиниран и да се боря за всяка топка, за всяка възможност.

– Как се стигна до преминаването Ви в Нефтохимик?

– Нефтохимик тогава беше много силен и амбициозен клуб. За мен това беше голяма стъпка напред. Усетих, че там мога да се развия и да покажа качествата си на по-високо ниво. Бургас имаше страхотна футболна атмосфера и това също натежа.

– Най-хубавите Ви преживявания с бургаския клуб?

– Имаше много хубави моменти – силните мачове, пълният стадион, уважението на хората. Нефтохимик беше семейство. Там изградих важни приятелства и израснах много като футболист. Бургаската публика обича футбола и винаги оценяваше играчите, които дават сърцето си на терена.

 – Успявахте ли да намирате общ език с ексцентричния шеф Христо Порточанов?

– Господин Порточанов беше силна личност и човек с огромна амбиция. Понякога беше труден характер, но и хората с големи цели често са такива. Важното е, че той искаше Нефтохимик да върви напред и правеше всичко за клуба. Имали сме различни моменти, но уважението винаги е било налице.

– Какво Ви даде Димитър Димитров?

– Херо е един от треньорите, които оставят следа завинаги. Той ми помогна много тактически и психически. Научи ме да гледам играта по различен начин. Изключително силен мотиватор и човек, който умее да изважда максимума от футболистите си.

– Кой Ви привлече в ЦСКА?

– Интересът към мен беше сериозен и когато се появи възможността да играя за ЦСКА, не съм се колебал. Това е клуб, който носи огромна тежест, история и отговорност. За всеки български футболист е чест да облече тази фланелка.

– Освен трите шампионски титли с „армейците“, кои са най-ценните Ви победи с отбора?

– Победите в дербитата винаги остават специални. Европейските мачове също. Но най-ценни са онези двубои, в които отборът е показал характер. Имало е мачове, в които сме били на ръба, а сме намирали сили да победим. Именно това прави ЦСКА различен клуб.

– На кои треньори в ЦСКА сте задължен най-много?

– От всеки съм взел по нещо. Работил съм с много силни специалисти. Различните треньори ме обогатиха по различен начин – като футболист и като човек. Днес като треньор често се връщам към уроците, които съм научил от тях.

– Футболистите на ЦСКА, с които се разбирахте най-добре на терена и извън него?

– Имал съм щастието да играя с много големи футболисти и стойностни хора. Няма как да изброя всички, защото ще бъде несправедливо. Най-хубавото е, че с много от тях сме останали приятели и до днес. Това е богатство, което футболът ти дава.

– Какво са за Вас ЦСКА и феновете на ЦСКА?

– ЦСКА е емоция, чест и огромна отговорност. Това не е просто клуб. Това е кауза. А феновете на ЦСКА са уникални. Те искат победи, но най-вече искат да виждат сърце и характер. Когато дадеш всичко от себе си, те го оценяват и никога не го забравят.

– Какво бихте искали да постигнете като треньор?

– Искам да изграждам отбори с характер. Да развивам млади футболисти и да оставям следа. За мен най-важното е играчите да вярват в това, което правят и да се борят до последната минута. Успехите са важни, но още по-важно е какъв отпечатък оставяш.

– Г-н Янчев, коя е най-голямата Ви победа в живота?

– Семейството ми. Без никакво съмнение. Футболът носи много емоции, но истинската сила и щастие идват от хората до теб. Най-важното е какъв човек оставаш извън терена.

– Какъв ще бъде Вашият тост на юбилея?

– Да сме здрави. Да не губим човешкото в себе си. И никога да не спираме да мечтаем, независимо на колко години сме. Благодаря на хората, които са били до мен през целия път.