От Марек до Лудогорец: големият скок на Локомотив Пловдив

Футболът понякога преобръща съдби само за няколко месеца. Локомотив Пловдив е най-доброто доказателство за това. Само преди година „черно-белите“ бяха в съвсем различна реалност – притиснати от страха за елитния си статут, изправени пред бараж за оцеляване срещу Марек Дупница и задължени да спасяват сезона си в един-единствен мач.

Тогава Локомотив показа характер, спечели с 3:0 и запази мястото си при майсторите. След двубоя Душан Косич не скри облекчението си:

„Цял сезон не е лесно. Имахме много проблеми, но беше важно футболистите просто да спечелят, особено заради тази страхотна публика. Локомотив е голям клуб и заслужава да играе в Първа лига“.

Днес картината е коренно различна. Локомотив не просто оцеля. Локомотив израсна. И то по начин, който заслужава уважение. Без гръмка селекция, без огромен бюджет и без широка резервна скамейка, тимът на Душан Косич стигна до финал за Купата на България, беше на крачка от трофея, а след това спечели дербито на Пловдив срещу Ботев с 2:1 и си осигури бараж за Лигата на конференциите срещу детронирания шампион Лудогорец.

Това е път от страха до мечтата. От бараж за оцеляване до бараж за Европа. И в основата му стои Косич.

Словенецът пое Локомотив в края на 2024-а година, в изключително тежък и деликатен период. Отборът се бореше със съмнения, напрежение и ограничен кадрови ресурс. Но Косич, който е шампион на Словения с Целие, успя постепенно да изгради не просто състав, а колектив. Тим, който знае как да страда, как да се защитава, как да удря в точния момент и най-вече как да не се предава.

Финалът за Купата срещу ЦСКА беше най-болезненото, но и най-силното доказателство за това израстване. „Митко е, Митко е, купата ще донесе“ е едно от онези скандирания, които носят историята и емоцията на „Лаута“. Този път обаче точно Димитър Илиев не успя да донесе трофея. Капитанът пропусна първата дузпа, след като копна топката право в ръцете на Фьодор Лапоухов, а ЦСКА спечели след изпълненията от бялата точка.

Илиев обаче направи това, което правят истинските лидери – застана пред всички и пое отговорността.

„Изключително равностоен мач, можехме дори да обърнем резултата. При дузпите може би те бяха малко по-спокойни. Този, който трябва да поведе отбора, понякога подвежда. Извиних се вече на момчетата. Болно ми е, че виждам сълзи в очите им. Чувствам се отговорен и съжалявам, че този път се прибираме без купа. В предишните два финала носихме радост, а сега болка. Медалът има две страни“, каза капитанът.

Да, медалът има две страни. Но този на Локомотив беше сребърен със златен отблясък. Защото на Националния стадион „Васил Левски“ „черно-белите“ излязоха срещу фаворита и отговориха с воля, дисциплина и вяра. На по-качествения съперник противопоставиха организация. На умората – характер. На болката – достойнство.

Локомотив беше на едно по-добро отиграване от трофея. Жулиен Лами пропусна сам срещу Лапоухов в края на второто продължение, а преди това съдбата постави Косич пред серия от изпитания. Ивайло Иванов се контузи още в 25-ата минута. Последваха травми на Парвиз Умарбаев, Ефе Али и Тодор Попов. След 70-ата минута „черно-белите“ започнаха да се схващат, логично за отбор, изкарал сезона с реална ширина от 13-14 футболисти.

И точно когато изглеждаше, че пловдивчани ще рухнат, те намираха нови сили. Падаха от изтощение, ставаха, следваха плана и отново натискаха. Това беше отбор, който се жертваше за човека до себе си.

„Купата? Може би следващия път. Винаги е трудно, когато загубиш по този начин. Момчетата са млади, може би ще имат нов шанс. Дадохме всичко, което можехме. Затова главите трябва да са горе“, каза Косич след финала.

Но футболът не оставя време за дълга жал. Само няколко дни по-късно Локомотив трябваше да излезе в Пловдивското дерби срещу Ботев. Това е мач, който носи и чест, и напрежение, и европейски залог. „Канарчетата“ имаха възможност да спрат големия съперник по пътя към Европа, а „смърфовете“ трябваше да превърнат болката от финала в нова енергия.

И го направиха. Локомотив спечели с 2:1. Жоел Зварц отбеляза два пъти – в 21-ата и 54-ата минута, а Никола Илиев изравни за Ботев с великолепно изпълнение от пряк свободен удар. Дербито беше динамично, напрегнато и пълно с емоция, но в решаващите моменти Локомотив показа повече зрялост.

Зварц отново се превърна в големия човек за „черно-белите“. Нидерландецът вече спокойно може да бъде наречен една от находките на сезона. Той пристигна през зимата, но бързо спечели симпатиите на феновете и се превърна в нападател, който не само бележи, но и дава тежест на цялата атакуваща игра на Локомотив.

„Всичко бе много емоционално след финала за Купата – 120 минути, изтощителен сблъсък, много емоции в съблекалнята. Но успяхме да останем позитивни, тренирахме здраво, възстановихме се и показахме характер и манталитет, за да спечелим“, заяви Зварц след дербито.

А когато беше попитан дали вече може да бъде наричан господарят на Пловдивското дерби, той отговори с усмивка: „Разбира се, че е много приятно да вкарам четири гола в двете дербита. Днес можех да вкарам и още един, но в крайна сметка съм доволен от това, което постигнахме“.

Тази победа не беше просто успех срещу Ботев. Тя беше тест за манталитета на Локомотив. След загубен финал, след физическо и емоционално изцеждане, след дни на болка и сълзи, тимът на Косич намери сили да излезе и да спечели мач, който трябваше да бъде спечелен.

Затова неслучайно по трибуните се появи транспарант: „Душан Косич – великан“. Той обобщава усещането на „Лаута“. Косич даде структура, спокойствие и идентичност на този отбор. А футболистите му отвърнаха със себераздаване, което често минава отвъд нормалното. Неговата философия, че 99% не са достатъчни, се превърна в лице на Локомотив през сезона.

След дербито словенецът отново остана премерен, но горд: „Невероятен мач днес, поздравления за отборите! Страхотен ден за нас, днес ще празнуваме, утре ще мислим за предстоящото“.

А за начина, по който е вдигнал отбора след финала, отговори така: „Трябва да питате играчите, имат страхотна енергия. Много съм горд да съм тук, знаете за силата и историята на Локомотив“.

Тази сила и тази история сега ще получат още един шанс. Локомотив завърши пети с 55 точки и ще играе бараж за Лигата на конференциите срещу Лудогорец, който доскоро беше недосегаемият хегемон в българския футбол, но сега влиза в този мач като детрониран шампион и трети в крайното класиране.

Косич не избра съперник. Не потърси оправдание. Не влезе в сметки.

„Който и да се падне, ще бъдем готови“, каза треньорът.

Това изречение най-добре описва новия Локомотив. Отбор, който преди година се бореше да не изпадне, а днес е на един мач от Европа. Отбор, който загуби Купата, но не загуби себе си. Отбор, който няма най-скъпите футболисти, но има нещо, което не се купува лесно – характер, дисциплина и вяра.

Локомотив Пловдив вече спечели уважението. Сега му остава последната крачка. Ако я направи срещу Лудогорец, сезонът, започнал със спомена за оцеляването, ще завърши като една от най-силните истории в българския футбол през последната година.