Боби Борисов: ЦСКА ще търси надиграване един на един срещу Локо Пловдив

Популярният футболен коментатор и анализатор Боби Борисов разнищи тактиката на ЦСКА за финала с Локомотив Пловдив. Той се слави с експертна оценка и трезва преценка за събитията на футболния терен. Именно затова е добре феновете на 31-кратния шампион да се вслушат в мнението му за старши треньора Христо Янев, който търпи критика за играта на „армейците“ в последните седмици.

Пред Nostrabet.com Борисов разгледа ключовите детайли преди спора за трофея.

Червена България вече е вперила поглед към финала за Купата и въпросите са повече от отговорите. Как очакваш да подходят двамата треньори и в частност при Христо Янев отново ли ще видим стратегия с повече идея да не се стига до грешки, отколкото мисъл ЦСКА да „смачка“ съперника от първата минута?

– Логично е Христо Янев да не променя много неща в играта на отбора за финала. Отличителна черта на тима е идеята да се разиграва топката и да се държи играта в противниковата половина. И всичко да става с голяма доза търпение и постоянство. По този начин се постига интересен ефект и в защитен план. Когато изгубиш топката дълбоко в противниковата половина, имаш време да реагираш и да предотвратиш атака на съперника по-лесно. Така че от стабилността на разиграването на топката зависи и по-сериозното спокойствие в отбрана. Факт е, че най-големите проблеми за отбора идват, когато разиграването не върви. Така че за мен това ще е основен акцент за „червените“ – владеенето и разиграването на топката в средната третина и противниковата половина.

Вторият важен елемент са взаимодействията по фланговете. Вижда се, че в повечето мачове там се търся комбинации с участието на трима, понякога и четирима футболисти. Личат модели и взаимодействия, върху които се работи. Не мисля, че става дума за смачкване в играта на ЦСКА, а по-скоро за „постоянно напрежение“ върху противника и контрапреса. А това са два от елементите, които изпъкват в представянето на всички сериозни отбори. Вече индивидуалната класа на играчите прави разлика в ефективността. 

ЦСКА се изкачи от последното до второ място при Янев, но мнозина го упрекват за стила на игра. Можем ли да го определим като „печеливш“ или по-скоро не се използва пълния потенциал на наличните футболисти, едни от най-високоплатените в лигата?

– Ако се направи класиране само за периода, в който Христо Янев е начело на ЦСКА, то представянето на отбора е напълно съизмеримо с това на шампиона Левски. А когато той пое състава, „армейците“ бяха на дъното на класирането. Задачата пред него бе да изведе ЦСКА до Европа. Едва след това може да си позволи да започне да работи за стил. Смятам, че в късната есен би трябвало да можем да кажем какви са идеите му, но е ясно, че акцентът ще е върху владението на топката и скоростта в действията, като контрапресата си остава основно оръжие.

Не мисля, че успява да извади пълния потенциал на играчите все още, но е важно да се отбележи, че той е назначен с определена задача и тя на този етап се изпълнява. Не е честно в подобна обстановка да се търси от него завършен продукт в ЦСКА за седем или осем месеца, след като е бил назначен за постоянно. Същата грешка бе правена в миналото и е редно в клуба да са си научили урока. Има неща, за които да бъде упрекван, но трябва да се припомним в деня на назначението му какво се искаше от него. Това е основата за анализа на неговата работа. 

Кои са най-силните страни на „армейците“ през пролетта в твоите очи? Можем ли да говорим за полагане на основа за следващия сезон, в който на новия стадион се очаква да се гони и титла?

– Отново ще стигна до владението на топката, изграждането на атаките, високата линия на защитата, добрата работа на вратаря извън наказателното поле. Интересни са идеите за тройката вътрешни полузащитници. Същото мога да кажа и за фланговете. Взаимодействията между отделните играчи още не са перфектни, това е видно. Важи и за полузащитниците и за крилата. От тези зони трябва да идват повече голове, удари към вратата. Има хубави центрирания, но вероятно още се изисква от фланговите играчи. От тях трябва да идват повече голове.

Работи се доста и по статичните положения, което е чудесна основа, защото вече е видно, че те правят разлика в съвременния футбол. Още човек няма усещането за завършен продукт, но за мен не е честно да се иска нещо подобно от Янев. Веласкес, например, едва в началото на тази пролет изгради нещо подобно в Левски. Мисля, че е редно и за Янев да се съди едва след година работа и поне две подготовки със състава. В същото време е ясно, че през следващия сезон битката за титлата е реалистична цел, защото ще са минали два подготвителни и селекционни периода на Янев в ЦСКА. Не виждам защо „червените“ да не се борят за титлата. Дали ще я спечелят е съвсем друга тема.  

Срещу Локомотив очакваш ли ЦСКА да изпита проблеми при преодоляването на ниския блок и преходите си към защита, когато съперникът отнеме топката и опита да разгърне скоростна контра, с каквито наскоро наказа Лудогорец, Ботев и тн.?

– Локомотив Пловдив има много силен физически състав. Изграден е като отбор именно върху това, много силен в единоборствата, има спокойствие в играта си, когато бъде атакуван. В същото време разполага с добри индивидуалности в предни позиции. В много отношения прилича на ЦСКА 1948. Вярвам, че пловдивчани имат чудесната възможност да създадат много проблеми на ЦСКА. Ниският блок и преходите са добри и точно заради това на „червените“ ще им е нужно търпение в разиграването на топката. За столичния гранд ще е важно да не губи лесно топката в средната третина, а ако това се случва, да е близо до наказателното поле на Локомотив. 

Мисля, че за пловдивчани е от значение да не допускат надиграване един на един в нито една зона около своето наказателно поле. В същото време ЦСКА трябва да движи топката, така че да създаде точно такива ситуации. От успеха в това действие на единия или другия състав зависи и крайният изход в мача.

В някои мачове оставаме с впечатлението, че ЦСКА разчита основно на центрирания на Джеймс Ето’о от сериозна дистанция от десния фланг, с които търси нападател на далечната греда. Очевидно вече отборът вкара няколко гола по този начин, но доколко правилно е да се налага това и в отсъствието на Леандро Годой? Не се ли изискват повече отработени модели в атака от столичния гранд?

– При нисък блок центриранията са важна част от играта. Дори с тях да не се постигне успех е важно защитата на съперника да знае, че трябва да остави необходимия брой хора в своето наказателно поле. Така на фланговете може да се отворят ситуации един на един. Или пък да остане пространство на дъгата. Понякога центриранията се правят с идея да накараш защитата да бъде изправена пред различни въпросителни. Въпросът е в разнообразието. Не бива центриранията да идват едно след друго или да са в една и съща зона.

За мен проблемът не е в центриранията, а дали се случват по един и същи начин. Пращане на топката към близката греда или към далечната са две различни неща. Според мен трябва да се ползва идеята за „вкарване на топката в наказателното поле“. Там трябва да се търси разнообразие. Вижда се, че в определени мачове това не се получава в ЦСКА. Но е нормално на този етап от развитието му.

Сякаш в последните години в мачовете с много публика футболистите на ЦСКА така и не успяват да разгърнат пълния си потенциал. Има ли подобно психологическо явление в световния футбол?

– Не мисля, че точно публиката е този затрудняващ фактор. За мен е по-скоро напрежение. Тези футболисти не са печелили нищо голямо заедно все още и имат нужда от един успех, който да ги направи уверени. Смятам, че този сезон ЦСКА имаше няколко такива мача, в които постигна добри резултати – двата с Лудогорец за Купата, срещу Левски в редовния сезон. Проблем може да има от мача със „сините“ в шампионската четворка, но там обстоятелствата диктуваха промени в тима. Но като цяло този отбор трябва да се научи да играе под напрежение.

Между другото, това е обвинение, което се отправя и към Левски за „важните мачове на Веласкес“, но отново и там виждам същите причини – още не са печелили заедно. Е, сега вече Левски е шампион и очаквам да му е по-леко в тези двубои.

ЦСКА има вероятно най-качествената халфова линия в Първа лига към днешна дата. Защо обаче отборът се затруднява да бележи и дори при победите си те основно идват с по един гол разлика? Ако вината не е в средата на терена, то у Леандро Годой и Йоанис Питас ли може да се търси, в крилата или нещо друго?

– Не може да се разделя отбора по линии. Представете се един организъм. Ако един орган не работи, тогава автоматично това се пренася като зарази из цялото тяло. Може да е най-добрата халфовата линия, но ако липсват добрите взаимодействия с хората около тях по терена, тогава е сложно. В ЦСКА сега сякаш се работи върху взаимодействията. Поради това и стартовият състав изглежда почти винаги един и същ. Намирам това за етап от развитието на отбора. Ако искате да изкачите една стълба с 10 стъпала, няма да стъпите от първото на деветото. Ще трябва да минете през третото, четвъртото и така нататък. В момента трябва да се оцени високо работата на ЦСКА без топка. Всичко е свързано.

И тук идва търпението на публиката и шефовете. Знам, че мнозина смятат, че всичко ще стане сега и веднага. Не е така. Трябва време, колкото и банално да звучи. Но то трябва да се даде на човек, който го е заслужил с работата. И тук идва един важен въпрос. Когато си спомним при какви условия бе назначен Христо Янев, какво се искаше от него и щаба му, сега свършена ли е работата? Всеки сигурно има свой отговор, но след финала за Купата споровете ще са доста по-малко. Просто ще се знае дали е постигнал добри резултати или не. Аз не бих казал, че е възможно Янев да се справи по-добре от това, което виждам до този момент. В моите очи другото са нереалистични очаквания.