„Синята“ приказка тепърва започва, Левски вече няма право да гледа назад

Левски приключи сезона така, както го изигра – с високо вдигната глава, сериозно отношение и усещане за отбор, който вече знае кой е. Нулевото равенство срещу ЦСКА 1948 в Бистрица не донесе победа, но даде още едно доказателство за най-важната промяна при „сините“ – шампионът не доиграваше мачовете формално, а играеше с уважение към футбола, към съперника, към собствената си публика и към емблемата на гърдите.

Двубоят имаше своите положения и пред двете врати, но гол така и не падна. За ЦСКА 1948 точката бе достатъчна, за да запази второто място и директното си класиране за Лигата на конференциите, завършвайки сезона с 67 точки. Левски, вече сигурен шампион, приключи кампанията на върха с 81 точки.

След последния съдийски сигнал Хулио Веласкес направи равносметка, която звучеше не просто като оценка за един мач, а като обобщение на цялата кампания.

„Още един ден, в който свалям шапка на играчите ми. Изключително отношение, изключително себераздаване. Това са невероятни момчета, оставиха си душата на терена, сякаш от този мач се решаваше дали ставаме шампиони. Мисля, че заслужавахме победата. Горд съм и с нашите привърженици“, каза испанецът.

Точно в тези думи е събрана същността на сезона. Левски не спечели титлата само с отделни силни моменти, а с постоянство, характер и усещане за ред. Отборът постепенно изгради игрова идентичност, в която дисциплината не изключваше импровизацията, а организацията не убиваше емоцията. „Сините“ започнаха да играят с увереност, да комбинират смело, да търсят инициативата и да показват футбол, който връщаше публиката не само на стадиона, но и към голямата мечта.

Тази титла тежи повече, защото бе чакана дълго. Седемнадесет години Левски търсеше път обратно към върха, минавайки през болезнени периоди, риск от фалит, спортни разочарования и тежки вечери. Затова радостта след триумфа не беше обикновена. Тя бе отпушване на натрупана енергия. Феновете пяха, пишеха, споделяха, снимаха се с трофея и изживяваха нещо, което за цяло поколение левскари бе чакано като лично спасение.

Важното е, че Левски не стигна до титлата на инерция или само с емоция. Още от пристигането на Веласкес се видя промяна в отношението. Испанецът дойде в труден момент, под напрежение, след колебания и болезнени резултати, но постепенно успя да стабилизира отбора. Първо бе изпълнена целта за Европа, после дойдоха мачове, в които Левски показа, че може да бъде конкурентен, да расте и да повярва в себе си. Европейските вечери срещу сериозни съперници миналото лято дадоха на публиката усещане, че този отбор има таван, който може да бъде вдигнат.

Затова шампионският сезон изглежда като естествено продължение на процес, а не като случайно „избухване“. Левски имаше основа, имаше треньорска идея, имаше публика, която наливаше сила от трибуните, и футболисти, които изглеждаха готови да носят напрежението. В кампанията имаше нервни моменти, имаше мачове, които връщаха стари страхове, но голям срив така и не дойде. Отборът продължаваше да събира точки, да се движи напред и да изглежда по-убеден в собствената си посока.

Последният мач срещу ЦСКА 1948 бе специален и заради раздялата с Георги Костадинов като футболист. Капитанът бе изпратен с шпалир при смяната си в 60-ата минута. Костадинов затваря една врата, но веднага отваря друга – вече като спортен директор. Веласкес говори за него с огромно уважение:

„Костадинов е невероятна личност, огромен професионалист, невероятен съотборник. Определено човек, който може да изпълнява всичко в професията футбол. Много го обичам. За мен беше удоволствие да съм му треньор. Семейството му може да е много гордо с това какъв професионалист и човек е. Губим един играч, но спечелихме спортен директор. Пожелавам му всичко най-хубаво в този нов етап от живота му“.

Това е повече от красива реплика. Това е знак за приемственост. Левски губи опитен футболист и капитан, но запазва човек, който познава съблекалнята, клуба, тежестта на фланелката и изискванията на „Герена“. В новата си роля Костадинов ще трябва да бъде част от най-важния процес пред клуба – надграждането.

Сега пред Левски започва вторият, може би още по-труден етап. Да стигнеш до върха след толкова години е огромно постижение. Да останеш там обаче е още по-голямо изпитание. През следващия сезон всички ще искат да свалят шампиона. ЦСКА ще бъде амбициран, Лудогорец ще търси реакция след тежкия сезон, ЦСКА 1948 вече показа повече стабилност, а останалите конкуренти също няма да подаряват нищо. Левски ще бъде отборът, срещу когото всеки ще играе с допълнителна мотивация. Затова думите на Веласкес за трансферния прозорец звучат като най-важното послание след края на сезона:

„Много съм щастлив в София, в моя клуб и съм много благодарен на ръководството, феновете, служителите, играчите. Това беше невероятен сезон за нас. Сега имаме възможност да се подготвим за следващия сезон. В зависимост от способностите ни на трансферния прозорец, ще разберем дали ще имаме един страхотен сезон, или ще бъде труден. Нужно е да имаме подходящите инструменти“.

Тук вече е големият въпрос. Левски има здрава основа, но тя трябва да бъде подсилена. Не с хаотична селекция, не с попълнения за бройка, а с точни футболисти, които веднага да вдигнат нивото. Квалификациите в Шампионската лига, защитата на титлата, новите правила за млади играчи и очакванията на публиката ще изискват по-дълбок състав, повече варианти и по-сериозна конкуренция на отделните позиции.

Работата вече започва. Информациите за интерес към играчи от чужбина показват, че в клуба се мисли активно. Колко футболисти ще бъдат привлечени, на кои позиции и при какъв бюджет – това са решения, които ще зависят от Веласкес, новия спортен директор Георги Костадинов, ръководството и новия мажоритарен собственик Атанас Бостандижев. Важното е Левски да запази посоката, химията и спокойствието, които направиха този сезон толкова силен. Самият Веласкес даде максимална оценка на всички в клуба:

„Ако трябва да поставя оценки от 1 до 10 – за футболистите, феновете, треньорския щаб и всички служители в клуба поставям 11, трябва да счупя този таван“.

Тази оценка е заслужена, но тя не трябва да приспива никого. Тя трябва да бъде основа за още по-високи изисквания. Левски вече е шампион, а това носи не само радост, но и отговорност. Публиката отново ще иска титла. Ще иска Купа. Ще иска европейска есен. И ще има основание да мечтае, защото този отбор върна вярата, че големите цели не са забранена територия.

Първо обаче идва кратката почивка. Веласкес правилно подчерта, че футболистите трябва да се откъснат от напрежението, да възстановят физически и психически, а националите да се върнат без контузии. След това идват подготовката, лагерът, жребият, европейските квалификации и началото на новото първенство. Колелото се завърта отново, но този път Левски тръгва не като преследвач, а като шампион.

Това променя всичко. Сезонът, който завърши в Бистрица, вече е част от историята. Той ще остане като една от най-романтичните страници на клуба – от страха и съмненията до трофея, от дългото чакане до синята радост, от призраците на миналото до шампионския връх. Но истинският въпрос вече не е как Левски стигна дотук. Истинският въпрос е дали това е краят на една приказка или началото на нова ера.

Отговорът ще дойде скоро, но едно вече е ясно: Левски отново държи знамето високо! А след такава титла най-голямото предизвикателство е не просто да го задържи там, а да го забие още по-здраво на върха.