Костадин Видолов пред Nostrabet: ЦСКА ще вдигне титлата на новия си стадион

Костадин Видолов бе един от футболните романтици и джентълмени по родните терени. Наричаха го Магьосника, тъй като с играта си носеше наслада на феновете. Със своя футболен интелект Коцето радваше и привържениците на ЦСКА по време на двата си периода при „армейците“. По време на първия той е част от отбора, който печели последния дубъл в историята на клуба, вдигайки титлата и Купата.

Nostrabet.com потърси Видолов, за да разбере очакванията му за двата предстоящи специални мача на ЦСКА, които са в рамките само на пет дни.

– Г-н Видолов, първо бих искал да Ви върна към лятото на 1996 година. Как се стигна до Вашия трансфер в ЦСКА?

– Причината да заиграя на „Армията“ е Георги Василев, който много искаше да ме има в състава. Аз също исках да играя под негово ръководство, но Ботев Пловдив имаше и финансови изисквания за мен. В крайна сметка ЦСКА плати 250 000 долара за правата ми и ме привлече.

– След като обличате червена фланелка, в последвалия есенен полусезон играете във всичките 15 шампионатни мача. Какво си спомняте?

– Основното е, че Георги Василев изгради един солиден и боеспособен отбор с прекрасен колектив, който уверено тръгна към всички трофеи у нас. В него бяха опитни и доказани изпълнители, както и по-млади такива. На вратата бе Петко Петков, а пред него стожерите в защита Добромир Митов и Адалберт Зафиров. Край тях Филип Филипов, Галин Иванов и за съжаление, Бог да ги прости Стефан Лулчев и Здравко Радев. В средата на терена и атака пък изобилие от класа – Анатоли Нанков, Милен Петков, голмайстора Ивайло Андонов, Илия Войнов, Иво Славчев, Георги Славчев, Ристе Милосавов, Димитър Иванов, Петър Жабов и червената рожба Методи Деянов. В тима беше и талантливият ми съгражданин от Пловдив Румен Христов, който също като мен бе излязъл от школата на Марица. Сега като споменавам тези имена с умиление се сещам как изпитвах огромно удоволствие да играя с едни чудесни футболисти, които обаче преди всичко бяха добри хора и мъже с несломими характери. Аз вътрешно в себе си усещах, че ако запазим постоянството си и напролет, ще спечелим всичко у нас и ще зарадваме червената общност.

– То така и стана, но без Вас, тъй като в началото на 1997 година подписахте с турския Бурсаспор?

– Вижте, във футбола понякога има оферти, на които не можеш да кажеш „не“. Все пак Бурса платиха 1.5 милиона долара на ЦСКА, а и личните ми условия бяха великолепни. Ако трябва да бъда честен, аз не исках да напускам за ЦСКА. Такова беше и желанието на Георги Василев, който настояваше да остана. Но в крайна сметка интересите на клуба са най-важни. ЦСКА получи сериозна за родните стандарти сума, а и в лицето на Георги Йорданов бързо ми намери заместник. Спомням си също, че преди да замина за Турция в тима бяха дошли Стилиян Петров и Мартин Петров, а като ги гледах в тренировките не бе трудно да предположа, че ще стигнат далеч във футбола.

– Получихте ли златния си медал за титлата?

– Разбира се. Месеци по-късно, когато с Бурсаспор бяхме на лагер в България, се срещнах с хора от ЦСКА на Панчарево. Поговорихме си и ми дадоха шампионския медал, който и до днес съхранявам на видно място в дома си.

– През лятото на 2000 година отново сте в ЦСКА. Този път как се случи?

– Ами, имах проблеми с шефа на Ботев Пловдив Христолов и изявих желание да напусна. ЦСКА предложи най-добрата оферта, а и успя да ме вземе без да плаща трансферна сума. Треньор на столичния гранд беше Енрико Катуци, нека душата му почива в мир. Тогава в отбора заварих млади и перспективни играчи. Начело с Димитър Бербатов, който бе подписал предварителен договор с Байер Леверкузен. Митко остана само през есента, преди да се присъедини към новия си клуб и въпреки че бе едва на 19 години, вече загатваше, че ще е следващият голям в българския футбол. В състава бяха също Владимир Манчев, Александър Томаш, Емил Кременлиев, Тодор Янчев, Светослав Петров, Методи Деянов, Константин Мирчев и Христо Янев, с когото бяхме най-близки и деляхме една стая на лагерите. Играх през цялото първенство, в което завършихме втори и след това отново се събрах с Георги Василев в Унион Берлин.

– Как виждате сега Христо Янев като треньор?

– Безспорно е в топ 3 на родните специалисти и върши страхотна работа в ЦСКА през този сезон. Много се радвам за него и съм убеден, че най-големите му успехи като треньор тепърва предстоят. Дано да са свързани ЦСКА. Христо чувства играта отвътре, натрупа опит и е подготвен във всяко едно отношение. Отделно има нужните качества, характер и манталитет да води нагоре най-титулувания ни клуб.

– Какъв състав очаквате да извади Янев във Вечното дерби в събота?

– Разбирам подтекста на въпроса ви. Моето лично мнение е, че в предното дерби Христо постъпи правилно като запази силите на титулярите за важния реванш от полуфиналите за Купата, в който ЦСКА трябваше да се възползва от предимството си от първата среща и да се класира за финала. Аз мога да приема разочарованието на феновете на ЦСКА за избора на състава в онзи мач, но не и критиките на така наречените специалисти към Христо. Щом претендират, че футболът им е ясен, знаят в подобен момент какво може да предприеме един треньор, за да спаси сезона. Какъвто и състав обаче да пусне Янев в предстоящия сблъсък бъдете убедени, че ЦСКА ще защити името и честта си на терена. Както в събота, така и в сряда.

– Обаче нали знаете, че ако ЦСКА случайно изгуби специалния мач, това може да срине психически играчите преди финала за Купата, а и феновете на „армейците“ трудно биха приели втора загуба поред от врага?

– Аз лично смятам, че ЦСКА няма да загуби в събота и спокойно ще може да се концентрира върху мача си на сезона.

– Кой ще вдигне Купата на България?

– Не е коректно аз да правя прогнози, след като съм играл и за двата отбора. Бих казал само, че ЦСКА и Локомотив Пловдив са заслужени финалисти и с традиции в надпреварата, особено ЦСКА. Неслучайно в последните 10 години и двата отбора вдигнаха и по два пъти Купата. Очаквам да направят празник пред препълнените трибуни, тъй като нашият футбол има нужда от подобно зрелище.

– Ще успее ли Христо Янев да надхитри колегата си Косич?

– Христо има неизчерпаем тактически репертоар и е в състояние да подготви уловки на всеки противник. Той вече е печелил Купа с ЦСКА в тежък период за клуба и доколкото го познавам, ще е още по-амбициран да го направи за втори път.

– Според Вас, кой ще е козът на ЦСКА за успех над Локомотив Пловдив?

– ЦСКА разполага с повече качествени изпълнители, по-голяма дълбочина на състава и по равностойна и дълга пейка. Но един финал е съвсем различен от всеки друг мач. Знаете, че финал не се играе, а се печели, така че нека видим какво ще стане.

– Какво са за Вас феновете на ЦСКА?

– Те са верни и отдадени на червена емблема. Те обаче са също претенциозни и компетентни, и освен че искат всеки играч на ЦСКА да се раздава винаги на максимума, искат и ЦСКА да побеждава редовно. Да го прави с красив футбол. Спомням си например, че когато играех за ЦСКА, ако до 15-ата или 20-ата минута не сме повели в резултата, феновете ни „грабваха“. Просто марката „ЦСКА“ задължава, който играе за ЦСКА да е постоянно на висота, за да може отборът да печели. Иначе както по мое време, така и сега привържениците на ЦСКА са едни и същи относно безрезервната си подкрепа към „армейците“. Променят се единствено поколенията, но страстта към ЦСКА се запазва.

– През лятото ЦСКА се връща на новия си стадион, който ще е най-хубавият в България. Кога ще вдигне титла на него?

– Не мисля, че този ден ще е далеч, след като виждам, че в ЦСКА вече се работи правилно. През следващата кампания „червените“ ще имат два опонента за титлата и всичко зависи от това ще случат ли с новите попълнения и как ще тръгнат в първенството. Защото един силен старт носи увереност и по-голямо самочувствие, а и респектира още повече конкурентите.