Златният Стилян Гроздев пред Nostrabet: Не влагаш ли обич и страст в щангите, няма как да успяваш

Nostrabet.com
0 коментара
Стилян Гроздев

Стилян Гроздев е сред щангистите, благодарение на които се почувствахме горди и щастливи българи в тези сложни и тревожни времена за живот. В Москва Стилян стана за първи път европейски шампион по вдигане на тежести за мъже, след като в категория до 61 кг спечели общо три медала – златни в двубоя и изхвърлянето, и сребърен в изтласкването. До този момент, състезателят на ТСК „Русе“ имаше на първенство на Стария континент злато в изхвърлянето и второ място в двубоя. Иначе, от европейски първенства при подрастващите, Стилян е спечелил по една титла за кадети и юноши и куп други медали в тези възрасти.

В интервю за Nostrabet.com Стилян Гроздев описва как е стигнал до златото в руската столица, обявява следващата си голяма цел и обяснява какво трябва да е отношението към щангите, за да стъпваш на почетната стълбичка.


Стиляне, какво си казахте, когато тръгвахте за първия си опит в Москва?

– Беше важен опит и трябваше да вдигна на всяка цена тежестта, защото в противен случай можеше да отпадна от битката за златото. Бях уверен в силите си, защото бях добре подготвен, а и отделно на тренировки не само, че съм се справял с тази тежест, но съм вдигал и повече. Добре стана, че изхвърлих щангата от първия си опит, тъй като ако не го бях направил, трябваше да повтарям на същата тежест и губех един опит.

Коя бе повратната точка в състезанието?

– Успешният ми втори опит в изтласкването. Той ме направи още по-спокоен, тъй като грузинецът малко ме изненада с това, което постигна във второто движение. В крайна сметка завърших преди него и там със 160 кг. Два килограма и половина повече от мен тласна само германецът, но аз му водех с голяма преднина от изхвърлянето. За да ме победи, трябваше да успее на 177 кг, нещо което никой не е правил в нашата категория. Затова не обръщах внимание на заявките му, дори в еуфорията след титлата не знаех, че съм останал втори в изтласкването. Научих го по-късно.

Кога Ви беше най-трудно по време на подготовката?

– Когато дойде втората вълна от Kовид и отложиха отново европейското. Първенството се явяваше квалификация за Олимпиада и дори се появиха опасения, че може изобщо да не се проведе, което щеше да ми попречи да спечеля необходимите точки за квотата в Токио. Всичко това се отрази на психиката ми.

Как успяхте да поддържате форма близо две години за това европейско, което бе отлагано три пъти?

– Дължа всичко на моите треньори, на техните методи на работа, на правилния им подход към всеки един от нас.

Имахте ли проблеми с килограмите?

– Месец преди европейското трябваше да свалям повече от девет килограма. Ограничих храните с калории, хранех се по-малко и един път на ден. Седмица преди състезанието спрях въобще да се храня.

На кого искате да благодарите?

– Благодарен съм на моите треньори в клуба ми в Русе Кръстина и Радослав Атанасови, на президента на клуба д-р Кирил Панайотов и на министъра на спорта Красен Кралев.

Колко почивка си дадохте след триумфа?

– Сега няма време за почивка. Още същия ден, като се върнах в Русе, и бях в залата. Все пак до Олимпиадата остават три месеца. Надявам се да участвам в Токио и да преследвам голямата си цел.

Медал или титла?

– Олимпийска титла, разбира се. По силите ми е в Токио да запиша далеч по-високи постижения от тези на европейското.

Наясно ли сте кои ще Ви бъдат конкуренти за златото?

– От Европа няма. Извън Европа има един индонезиец, който последно е записал малко по-добри резултати от моите в Москва. Но аз вече казах, че мога да се справя с по-високи тежести и в двете движения, което означава, че завися от самия себе си. За мен е най-важно сега да съм здрав и да нямам контузии, за да се подготвя по най-добрия начин за Токио.

Планирате ли да минете в по-горната категория?

– Имам такива планове, но вероятно ще го направя след Олимпиадата и световното в Перу през ноември.

Стиляне, как се запалихте по щангите?

– Запали ме моят по-голям брат, който беше щангист. Бях на 10 години, когато влязох в залата и повече не излязох от там, защото обикнах вдигането на тежести. Нашият спорт, ако не го заобичаш и ако не влагаш страст, няма как да успяваш.

Каква е цената на успеха?

– Постоянство и много лишения. Аз не водя същия живот като моите връстници, не мога да излизам свободно като тях, да ходя на дискотеки, да закъснявам. С приятелките е същото, не можеш да смесваш двете неща, щом искаш да побеждаваш на подиума. Така че и любовта ще почака.

Видяно 67 пъти
Nostrabet.com

Nostrabet.com

Публикуване

Няма мнения, бъдете първия коментирал!