Стойчо Стоев пред Nostrabet: Майкон и Кристиaн Макун дават стойност на Левски

Стойчо Стоев е един от успешните футболни треньори в българския футбол. Въпреки че в момента не води отбор, а се занимава със своята футболна академия, основана през лятото на 2025-а, специалистът гледа внимателно представянето на родните клубове.

Стоев се съгласи да говори пред Nostrabet.com, като направи своята равносметка за изминалия сезона, говори и за бъдещето си като футболен наставник.

Г-н Стоев, хегемонията на Лудогорец приключи, защо?

Рано или късно всичко си има край. При тях този край беше очакван и беше ясно, че ще се случи, защото се вижда едно пренасищане. Повечето играчи искат да се изявяват в Европа, но подценяват местната лига и това този сезон им изигра лоша шега. А за да играеш поне квалификации на Шампионска лига, трябва да станеш шампион у нас. Явно в Лудогорец си имат вътрешни проблеми и сега те оказаха влияние. Аз лично не съм го очаквал, между другото. Каквото и да става, те винаги са държали едно добро ниво. Виждате, че в момента са напът да не играят и в евротурнирите. Според мен ще има и доста промени там.

Какъв е големият проблем, треньорът или нещо друго?

Не бих казал, че е треньорът. Там се сменят треньори през 6 месеца. Няма как един треньор да разгърне идеите си за толкова кратко време, трябват ти поне 18 месеца или 24 в най-добрия случай. Там вече в поредица от години сменят треньори и беше ясно, че в един момент при някой стратегията няма да проработи. Знам, че търсят бързи резултати и гонят Шампионска лига, но това става се по-сложно, защото конкуренцията в първенството се засили. Всички имат апетити да са първи. И Левски, и ЦСКА, дори и ЦСКА 1948…

А ще се завърнат ли през следващия сезон или сега ще гледаме как върят назад?

Не, те пак имат своите достойнства. Имат база, имат условия, имат добри чужденци. Ясно е на всички, че те искат изява в Европа. Европа ги продава и според мен ще опитат да се върнат в Европа, което означава да са добре и в първенството. Казах ви, че за мен чужденците леко подценяват българския шампионат, което ме навява на мисълти, че е добре да има малко повече български играчи в Лудогорец. Те знаят какво е значението на шампионската титла. Мисля, че трябява да гледат в тази посока.

Левски е шампион, пластовте в българския футбол се разместват…

Да, Левски съвсем заслужено е шампион. Те използваха колебанията на Лудогорец и показаха постоянство. Мисля, че създадоха един приличен стил на игра, а треньорът им е голям професионалист. Мисля, че титлата им е закономерна.

Кой от Левски ви направи най-силно впечатление?

Двама души – Майкон и Кристиян Макун. Вторият е много качествен играч и скоро може да отиде в още по-голям клуб. Харесаха ми и мисля, че докато са в Левски, ще носят много стойност на отбора. Хубави думи мога да кажа и за Георги Костадинов, който игра в последния си сезон като професионалист. Той е страхотен човек и придава друг нюанс на Левски, когато е на терена. Мога да кажа и същото за един Чочев от Лудогорец. Когато те са на терена се усеща и се вижда. Специално за Чочев бих казал, че в Разград леко го неглижираха в някои моменти, а той винаги заслужава да е титуляр. Просто изграден играч. Така че това са футболистите, които ме впечатлиха най-много през този сезона.

Какво можем да кажем за изграждането на футболисти в българските школи – Лудогорец 14 години доминира, но не успя да извади кой знае колко много състезатели за първия си тим от своята школа?

Работи се добре там, познавам процеса. Имат и нелоши треньори, но някак се къса връзката и това е видно. Те създават играчи, но не и за своя отбор. Повечето отиват в други тимове. Да ви кажа създаването на един футболист не е толкова лесен процес. Между тези чужденци е трудно българин да се наложи, защото при българите е нужно време, а в Лудогорец няма такова. Те искат бързи резултати. Няма как един българин да се съревновава с играч, дошъл отвън и купен за 2-3 млн. евро.

А глобално – защо не вадим играчи за националния отбор, за износ навън?

Сложно е. Децата се изграждат в клубовете, а там нещо не е ок. Много са важни треньорите, но не навсякъде има добри такива. Да, има масовост, но не и качество. Мога да кажа същото и за децата, защото в един момент те просто губят интерес и не искат да играят повече. Дали са презадоволени в своя живот и нямат този глед, възможно е. Но в крайна сметка няма по-голям стимул от това да се докажеш на терена у нас и в чужбина. Това трябва да е моторът за всеки един. Но не се случва… До 13-годишна възраст всичко е супер, но след това – 14-18, положението става доста неприятно. Там някъде изпускаме много таланти. Вината е както в клубовета, така и в самите деца. Истината е някъде по средата.

Вдига ли се нивото на българския клубен футбол?

Има интересни и оспорвани мачове, но не мога да кажа категорично дали се вдига или не. Не бих казал, че ни е много ниско нивото. Някъде по средата сме, но пак е нужна много работа. Хубаво е, че в борбата за тилата са няколко отбора и това ще се видим през следващия сезон. Мисля също, че първенство с по-малко отбори е по-добро, защото доста тимове изнемогват финансово и много чество не могат да се конкурират с челниците.

Как Ви се виждат новите правила за налагане на български играчи?

Няма да помогнат, категорично. Това не става с натиск и сила. Изкуственото налагане на даден играч не е добре за никого. Ако той е качествен, няма треньор, който да не го налага. Не бих казал, че това помага.

Вие самият отворихте академия, как се развива тя?

Да, вече почти година работим. Имаме около 70 деца, засега само един треньор и аз. Децата са от 6 до 13-годишни. Надявам се в един момент да започнем да вадим играчи за големите отбори. Дано един ден видя успели футболисти, минали през нашата академия.

А вашата кариера на треньор – бихте ли приели примамливо предложение?

Ако си заслужава – да, но просто, защото някой ми е предложил работа някъде – не. Ако някой дойде със сериозна оферта, бих си помислил. Засега работя само върху академията. Вече отказах доста оферти.

Идва Световно – какво очаквате от него?

Мисля, че нивото може леко да падне заради много отбори, но това е политика на ФИФА, която те следват и искат да налагат. Да се дава шанс на повече отбори от по-периферните региони на света. Това ще стимулира развието на футбола навсякъде, което е похвално. Може да има слаби мачове, но няма да бъде скучно, със сигурност.

Фаворити?

Обичайните – Испания, Германия, Аржентина и Бразилия. Англия по-скоро няма да спечели, но те пак ще стигнат най-малко ¼-финал. Аз лично подкрепят Испания и Аржентина, дано стане хубав турнир с хубава атмосфера.