Атаката ще е огромното богатство на Левски

Лятната подготовка на Левски още не е започнала, а с привличането на Рейналдо и Давид Кусо селекцията е завършена над 50 процента. Това показва, че тези, които отговарят за нея, действат професионално и експедитивно, за да изпълнят желанието на Хулио Веласкес да разполага с групата за есенния полусезон още в първите тренировки от предсезонния период.

Всъщност това задължително трябва да се получи, за да имат новите играчи повече време за адаптиране към стила на игра на отбора и сработване с футболистите от миналата кампания. Със сигурност в близките дни Левски ще спазари и още няколко нови попълнения, вероятно вътрешни и разиграващи полузащитници. Разбира се, може да дойде и още един нападател.

Дори и в този си вид обаче шампионите изглеждат впечатляващо и Веласкес има нужното качество, висока вътрешна конкуренция, вариативност и широк избор за състава. Особено в ариергарда и атака, където нещата изглеждат завършени. Остава само да бъде подсилена и средната линия, за да се твърди, че Левски е надградил и треньорът е получил всичко необходимо, за да повиши отборното ниво и да направи „сините“ още по-силни.

Поглед върху защитата показва, че Левски разполага с най-добрия вратар и най-добрия централен защитник у нас, каквито са Светослав Вуцов и Кристиан Димитров. Ако някой не е съгласен с мен, поне ще признае, че са едни от най-добрите.

Отзад на всеки пост Веласкес има по две, че и три равностойни опции. За десен бек конкуренти са Алдаир Невеш и Оливер Камдем, а до Кристиан в сърцето на отбраната са Кристиан Макун и Никола Серафимов. Последният може да играе и отдясно при схема с трима или четирима защитници, а и Стипе Вуликич ще направи конкуренцията убийствена, след като се възстанови.

Не на последно място в хода на срещите като десен бек или халф-бек е възможно да се справя и Радослав Кирилов.

Що се отнася до левия бек, предвид случващото се с Майкон като титуляр се очертава поливалентния Давид Кусо. Първият анголец на „Георги Аспарухов“ обаче може да бъде използван и на по-предни позиции. Отляво в защита вариант е също и Макун. Интересно е обаче как ще приключи сагата с Майкон, който е най-конвертируемия играч на отбора. След като бразилецът отказва да поднови изтичащия си през лятото на 2027-а договор, остават две възможности.

Първата и най-изгодната с оглед на ситуацията е Левски да продаде Майкон през летния трансферен прозорец, след като мислите му вече са в друга посока. Ако не се случи, хипотетично Майкун ще се конкурира с Кусо през есента, докато преговорите с него продължават в опит да се постигне сделка.

При положение обаче, че в Левски разберат, че Майкон няма да размисли, нищо чудно той да последва съдбата на Андриан Краев. Но Майкон да тренира с юношите, докато стане свободен агент, ще е меко казано неприемливо и за клуба, и за играча. Защото Левски ще пропусне да вземе колосална сума от трансфер на кариоката, а той самия ще загуби игрова практика и цената му ще падне драстично.

След това отклонение, да се фокусираме върху атаката на Левски, която ще е огромно богатство за отбора.

Погледнете само – по двата фланга новият Рейналдо и сънародника му Евертон Бала, с опоненти гладните за футбол Радослав Кирилов и Армстронг Око-Флекс. Мустафа Сангаре и Хуан Переа пък ще водят люта битка за централен нападател.

Отделно Бала може да бъде използван като фалшива деветка или зад тарана, а Давид Кусо – като дясно крило, но ако се налага и като ляво или на върха на атаката. А представяте ли си какво ще се случи, когато пристигнат още един или двама нападатели. Умишлено пропускам Карл Фабиен, на който по всичко личи, че ще му бъде търсен нов отбор.

Като цяло обаче приоритет на Левски до края на селекцията ще са нови халфове, не само един до 23 години, който да отговаря на правилото на БФС да е титуляр във всеки мач.

Защото към момента в тази стратегическа зона при „сините“ са останали единствено Акрам Бурас, Гашпер Търдин и Мазир Сула. А все пак предстои изключително дълъг и тежък сезон, в който на Левски ще са му нужни постоянно свежи идеи и креативност. Може би не трябва да се отписва и Асен Митков, но той трябва да положи големи усилия, за да не остане в графата „вечния талант“.