Ясен Петров пред Nostrabet: Добруджа взе максимума от точки

Когато Ясен Петров пое Добруджа в началото на годината, той завари отбора на дъното на таблицата и със скромен точков актив. Пловдивският Джанини положи огромни усилия и добричлии спечелиха повече точки напролет, но въпреки това не успяха да се спасят от изпадане.

Nostrabet.com потърси специалиста, за да разбере от него защо мисията му в Добрич се оказа неуспешна.

– Г-н Петров, когато застанахте начело на Добруджа, опасявахте ли се, че задачата Ви изглежда непосилна и рискувате да бъде срината футболната Ви репутация?

– Вижте, аз бях наясно какво спортно-техническо наследство от есента получавам, но исках да направя всичко възможно, за да помогна на отбор от футболен град, какъвто е Добрич. Разбира се, знаех, че ще ми бъде много тежко, тъй като Добруджа бе на последно място и с едва 12 точки. Отделно напуснаха и двамата основни нападатели, които бяха вкарали половината голове за Добруджа – Милчо Ангелов и Лукас Кардозо. А и имаше само един месец време за зимна подготовка, преди да влезем в пролетния дял на първенството. На фона на тези предизвикателства, направихме много добра подготовка, въпреки че валя постоянно дъжд, и опитахме да привлечем качествени попълнения. Знаете обаче, че е най-трудно да се вземат добри нови играчи през зимния трансферен прозорец.

– Оправдаха ли очакванията зимните попълнения?

– След идването ми Валду Те вече бе в отбора. В хода на предсезонния период пък взехме Вашко Оливейра и Бубакар Хане, които дойдаха без игрова практика. Двамата трябваше също да преминат през период на адаптация и да влязат във форма. Специално Буба не бе играл в последните 6 месеца. Той дойде посредата на подготовката, 20 дни преди първенството, но е изключително добър играч за мен. Това се видя и в последните мачове. Така че хора, които не са играли дълго време, трябваше да влязат бързо в игрови ритъм. Привлякохме още Георги Трифонов от Трета лига и върнахме Ангел Ангелов, който не беше играл 4 месеца. На двамата също им бе необходимо време, за да се адаптират, но свършиха перфектна работа. Ангелов обаче, едно че 4 месеца не бе играл, имаше лошия късмет да настъпи топката в мача с Черно море и да получи неприятна контузия. Но това ни бяха попълненията и с тях, и играчите от есента трябваше да изградим отбор, който да се бори да се спаси.

– Добруджа бе много близо до постигането на целта. Кое се обърка, че не можа да оцелее?

– Ако трябва да съм обективен, тръгнахме добре напролет, на база на добрата зимна подготовка. Но ако погледна цялостно и потърся причини за крайното ни класиране, които да изкарам, вече няма да има значение. Много е важно обаче за качествена работа да има и подходяща тренировъчна база. Иначе причините да не успеем да се спасим са много. Не мога да изредя една, две или три причини, а и няма смисъл. Хората, които бяха в клуба, знаят за какво става въпрос.

– Доволен ли сте от от спечелените 19 точки в 18-те мача?

– Според мен взехме максимума със състава, с който разполагахме. Бих казал, че момчетата дадоха всичко от своите възможности и даже като се върнах в Пловдив, вече ми липсваше това да съм на тренировка в Добрич. Аз не съжалявам за нито един момент от работата ми с хората около мен в Добруджа.

– Доколко е правилно да се твърди, че възхода на Добруджа бе до мача с Левски?

– Мисля, че всичко се развиваше добре за нас до тази домакинска среща, но е трудно да кажа какво ни липсваше след това. Може би ни липсваше 100-процентовото раздаване като колектив и битката ни избяга в доста мачове. Но аз съм категоричен, че като качество и функционално отборът беше подготвен. Все пак имаме данни от GPS-ите и знаем какъв обем на работа сме свършили. Смятам обаче, че лесно допускахме голове в началото на мачовете и след това не успявахме да се върнем в тях. Трудно създавахме положения от игрови ситуации и трудно вкарвахме голове. Нашата работа бе да докараме играчите до 30-ия метър преди вратата, но там вече са нужни и умения.

– Дали пък Вашите подопечни не издържаха и психически, предвид огромното напрежение върху тях във всеки мач?

– Да, имахме 18 финала и това е тънък психологически момент. Който разбира от самата игра, знае, че когато си на последно място, нямаш право на грешка във всеки един двубой. Трябва да си силен характер и да имаш качества и здрава психика, за да издържиш на това да работиш без грешка. Психически не успяхме да задържим нивото, което гарантира спасението, знаейки, че нямаме право на грешка. Не на последно място във възлови моменти и късметът ни избяга.

– Като че ли и програмата в плейфоите не бе удобна за Добруджа?

– Там електронно се наредиха мачовете и не беше благоприятна програмата за нас. Но пак повтарям, играчите дадоха това, на което са способни, а и аз и екипа ми имахме огромно желание нещата да се получат както ги искаме. Понякога обаче и това не е достатъчно.

– Какво бихте казали на публиката на Добруджа?

– Отборът и аз получихме изключителна подкрепа от феновете на Добруджа и у дома, и на чужд терен. Благодаря на хората в Добрич, че опитваха да ни дават енергията, от която имахме нужда. Явно обаче нещо, което не е трябвало да стане, е станало, въпреки изключителното желание да успеем.

– Според Вас, по какъв път ще поеме Добруджа и възможно ли е поправителният изпит да е само един сезон?

– Според мен, по-важното е, че Добрич като град и като база за развитие на футбола има огромна даденост. Има и стадион с електрическо осветление, въпреки че има къде да се пипне, по-скоро говорим за козметични подобрения. Има обаче даденост около стадиона да се води нормален тренировъчен процес. Да се създаде основата на едни нормални условия за развитие на самата игра. Не само за мъжете, а и за школата на Добруджа. Да има например затревено игрище, наред с изкуствения терен. Около Добрич може да се инвестира и да са създават условия за футбол. Аз виждах много деца, които се радваха на това, което постигаше Добруджа напролет. Те живеят с футбола в Добрич и ние дадохме искрата на надеждата, с която запалихме огъня. Дано този огън да съумеят да го подхранват, за да развият базата и да развият футбола в града. Това съвпада с възможностите на много хора, които обичат футбола и спорта. Добрич има уникална даденост, а и има желание и предпоставки за инвестиции във футбола. Направят ли се, оттам нататък всичко ще зависи от отношението и подкрепата на хората.

– Освен на феновете, на кого друг искате да благодарите в Добруджа?

– Аз изпитах удоволствие от работата си във всеки един момент в Добрич. Запознах се с нови хора и спечелих нови приятелства, а и разбрах кои са приятелите ми в кавички. За мен е най-важно човек да дава максимума от себе си и когато го прави, умните хора си вадят изводите. Благодаря на играчите, с които работих. За мен е вън от съмнение, че имат голямо бъдеще във футбола. Благодаря на всички от екипа ми. Благодаря на администратора, физиотерапевта, на домакина, на финансовия директор, на маркетинга и на работниците на стадиона. Те ще продължават да бъдат част от моя живот в бъдеще и дано сме останали взаимно с добри впечатления. Не на последно място, огромно благодаря и на собственика на клуба. Без присъствието на Сергей Серафимов това, което се случи през последните 3 години и половина с Добруджа, нямаше да бъде възможно. Това е една магия, футболният отбор на Добрич отново да е в Първа лига след дългогодишно отсъствие.