През тази седмица бяха определени и последните няколко отбора, които ще играят на Световното първенство това лято в САЩ, Канада и Мексико. Както винаги, квалификационната кампания беше много дълга и трудна, като за някои тимове всичко се реши в първите часове на месец април. Мондиалът това лято няма да прилича на своите предшественици, тъй като на турнира ще участват цели 48 отбори от целия свят.
Още в началото беше гарантирано, че ще видим изненадващи имена, които или никога не са били на голям форум, или най-малкото отдавна не са стъпвали на подобен. Така и се получи. Струва ми се, че някои от тези истории заслужават да бъдат разказани и обобщени накуп, тъй като именно те правят световните футболни финали най-запомнящото се и значимо мероприятие на този свят.
Ирак
Започвам с отбора, който буквално грабна 48-та квота за първенството в Северна Америка. Пътят за Ирак до САЩ, Канада и Мексико изглеждаше почти безкраен, след като арабската страна стартира от втория кръг на квалификациите в Азия, още в края на 2023-та година. Тогава още наставник беше испанеца Хосе Касас Гарсия, който може да бъде наречен един от архитектите зад достигането до Мондиала, дори и той да няма да е част от него.
Ирак впечатли на Купата на Азия в началото на 2024-та, а след това завърши трети в своята група в последната фаза на пресявките на континента, което означаваше на първо време допълнителни плейофи на азиатско равнище. Там Ирак взе победа и равенство срещу Индонезия и Саудитска Арабия, но отново това се оказа недостатъчно. Следваше пета фаза, в която иракчаните излъгаха в два мача ОАЕ, за да намерят място на междуконтиненталните плейофи, провели се преди дни.
В последните пресявки вече начело е опитният австралиец Греъм Арнолд, който има опит да води отбори на световни финали. След цели 18 мача за Ирак следваше финалното изпитание – решителна схватка срещу Боливия. В един равностоен мач иракчаните излъгаха своя южноамерикански противник след 2:1 и хвърлиха целия си изстрадал народ в еуфория. На сутринта улиците на Багдад бяха изпълнени с хора, радващи се на класирането на своите любимци. Това ще е първо участие на Световно за арабската страна от над 40 години – от времената, в които президент все още е бил Садам Хюсейн. Каквото и да стане в Северна Америка, футболистите на този тим вече са си извоювали място със златни букви в местната футболна история.
ДР Конго
На следващо място е Демократична република Конго, която също трябваше да мине през въртележката на най-различни плейофи, включително и междуконтинентални, за да подпечата квота за Мондиал 2026. За тази иначе доста голяма като размери африканска страна участието в идващия шампионат също е историческо – за първи път ДР Конго ще е на Световно от 52 години, когато още е носела името Заир.
Пътят на конгоанците също не беше кратък. След второ място в квалификационната си група, оставайки зад Сенегал, за момчетата на френския наставник Себастиен Десабре беше време за плейофи на африканско равнище. И то през какви мачове само трябваше да мине тази страна! На полуфиналите беше разплакан традиционния африкански гигант Камерун, а след това на дузпи Виктор Осимен и Нигерия трябваше да се простят със своята мечта за световните финали.
За ДР Конго предстоеше последното стъпало на междуконтиненталните плейофи. Там съперник се оказа Ямайка. И отново, в своя борбен и непримирим стил, здравата отбрана на Десабре и неговия отбор дойдоха на помощ. След 0:0 в редовното време големият герой в продълженията се оказа Аксел Туанзебе, чийто гол беше достатъчен за класирането африканската страна напред. В Киншаса купонът също беше на ниво, а през лятото трябва да имаме едно на ум за конгоанците. Може да поднесат някоя или друга изненада.
Кюрасао
На фона на първите два отбора в днешния списък, пътят на Кюрасао беше драматично по-кратък, но въпреки всичко беше може би най-ярката история на този квалификационен цикъл. С население от около 150 хиляди души бившата нидерландска колония нямаше никакви футболни успехи до този момент, но ето, че мигът настъпи преди няколко месеца, за да може да се превърне в най-малката страна, участвала на световни футболни финали.
Кюрасао изигра 10 квалификационни мача в две фази, за да стигне до този успех, като двата най-важни резултата със сигурност бяха победата с 2:0 над Ямайка у дома, както и 0:0 в последния дуел от пресявките навън в ямайската столица Кингстън, с което равенство беше пренаписана историята на футбола в Кюрасао – първо класиране за световни футболни финали!
Този успех определено е заслуга в голяма степен на Дик Адвокат, който се оттегли наскоро от треньорската позиция по лични причини. Легендарният нидерландец обаче свърши своето и предаде щафетата на друг много опитен наставник от ниската земя – Фред Рутен, който да изведе скромната островна страна в голямото приключение, наречено Мондиал 2026.
Кабо Верде
След като говорихме и за най-малката страна, която някога достига до финалите на Световно първенство, редно е да не пропускаме и тази с второто най-малко като количество население – Кабо Верде. Островната страна, бивша португалска колония, разполага само с около 600 хиляди жители, но успя по пътя си да пребори гиганти на африканския футбол, за които участието на подобен форум се смята на практика за задължително.
Кабо Верде от години се превърна в един много стабилен и неприятен за всеки един опонент отбор, като това се вижда особено ясно по време на финалите на Кушата на африканските нации. Сега обаче воденият от наставника Педро Лейтао Брито, познат още като Бубиста, отбор, ще има шанс да покаже на далеч по-голяма аудитория на какво е способен.
Само трябва да споменем, че успехът беше изкован в конкуренцията на Камерун, който от години е редовен участник по тези форуми и разполага с несравнима класа, дълбочина на състава и футболни условия в страната. На футболния терен обаче това се оказа без значение, след като Кабо Верде завърши с 4 точки аванс и още преди половни година подпечата билета си за Северна Америка.
Узбекистан
Сравнена с другите страни в списъка, Узбекистан може да се каже, че има сред най-добрите условия за успех сега, че и за бъдеще като футболна страна. Както обаче за всички останали, това класиране означаваше пренаписване на историята на футбола не само в тази държава, но и в централноазиатския район изобщо. За пръв път в историята държава от Централна Азия ще е на футболен Мондиал.
Развитието на този спорт в последните години в Узбекистан е забележително и успехът сякаш не е особено изненадващ, поне за тези, които следят по-отблизо събитията там. В състава на узбеките личат имена, подвизаващи се в големите европейски първенства, а страната се развива не само във футболната сфера, но и в много други, наливайки доста средства в инфраструктурни проекти и помагайки на талантлите играчи от тази страна да просперират. Само трябва да се сетим за името на Абдулкодир Хусанов, който е част от Манчестър Сити.
Узбекистан мина през двата основни кръга на пресявките в Азия, като не остави шансове на конкурентите, присъединявайки се доста рано към Иран като двата отбора, класиращи се директно за финалите от своята група. Този успех само може да стимулира още повече младежи да се занимават в бъдеще с футбол.
Няма коментари.