Мариян Огнянов пред Nostrabet: Левски и Ботев Пловдив ме изградиха като футболист и човек

През тази седмица единственият футболист на Левски, вкарвал гол в груповата фаза на Шампионската лига, Мариян Огнянов, официално оповести, че слага край на футболната си кариера. По този повод от Nostrabet.com решихме да го потърсим, за да разкаже с какви чувства се оттегля от професионалния спорт и кои са най-скъпите му спомени през тези 22 години.

Огнянов изтъкна, че Левски и Ботев Пловдив са двата клуба, които са му помогнали да се изгради като футболист и човек в най-голяма степен. Той отличи и Станимир Стоилов като треньора, който е повлиял на неговата кариера в най-голяма степен. Бившето крило не пропусна да говори и за настоящия отбор на „сините“, борещ се за влизане за втори път в историята в основната фаза на ШЛ.

Здравей, Марияне! На първо място, поздравления във връзка с края на футболната кариера. 22 години не са никак малко време, а ти си минал през много емоции и различни равнища на спорта. С какви чувства окачваш бутонките?

– Бих казал, че по-скоро използвах социалните мрежи, за да го оповестя пред всички. Смесени са чувствата. Както казахте, 22 години е много време. Не съм точно там, където ми се искаше да бъда, за добро или лошо. От друга страна съм горд и доволен. Успях, до колкото е възможно, да постигна доста неща, за които дори и не съм си мечтал в началото. Преминал съм през доста перипети и трудности, но в крайна сметка съм доволен от кариерата си. Доколкото ми стигнаха силите успях и със себе си да се преборя. Играх в едни от най-големите отбори в България, ако не и най-големите. Играх и на международна сцена. Да кажем, че са смесени чувствата.

Има ли нещо, за което съжаляваш, че не си постигнал или нещо, което да не си пробвал?

– Да, има неща, със сигурност. Имало е периоди, в които бях в доста добра форма, но се случиха неща, които не ми позволиха да отида по-напред. През 2013-та се контузих в мачовете от Лига Европа, което ме извади от строя за 3-4 месеца. Тогава се чувствах в добро състояние и не знам как щяха да се развият нещата без тази травма. След това ми отне време да се върна, но изиграх още два сезона в Пловдив. Това беше преломен период, в който може би можеше да отида в чужбина, за да поиграя и там. Допускал съм много грешки, имал съм много борби със себе си. В някои отношения се справих, в други – не. Това е.

Левски и Ботев Пловдив ли са двата най-важни клуба в твоята кариера?

– Определено. В останалите отбори оставах по година, година и половина, но тези двата са най-специални за мен. Левски ме изгради като човек и футболист от най-ранна детска възраст. Научих много неща. В Ботев пък ми дадоха малко по-голям шанс за изява и ми гласуваха доверие. Там се утвърдих като футболист, играех повече. Тогава в Левски имаше страхотни футболисти, аз бях и доста млад. Беше много трудно, но оставам със страхотни спомени оттам. Там се научих да играя – беше едно голямо училище за мен.

Кои бяха треньорите, които ще запомниш като най-влиятелни за твоята кариера?

– Мъри Стоилов е главният, разбира се. От него съм научил изключително много за футбола. Имал съм честта да работя с едни от най-добрите треньори в България за този век. Няма смисъл да ги изброявам. В детско-юношеския футбол Петър Петров беше много важна фигура. Без него едва ли щях да заиграя в първия отбор на Левски. В мъжкия футбол пък Станимир Стоилов много ми помогна за развитието на кариерата. Работихме с него и в Ботев Пловдив.

Защо нямаме повече специалисти на равнището на един Мъри Стоилов, например?

– Не съм човекът, който може да коментира треньорите. Има много добри треньори у нас, няма нужда да споменавам имена. При Стоилов подходът беше различен. Той имаше визия как да изглежда отбора 2-3 години напред. Предполагам и при останалите е така, разбира се. Имаше просто един открояващ се нюх. Успехите му говорят красноречиво. Навсякъде, където е бил, е оставял диря с работата си. Когато бяхме на 16-17 години в Левски аз и останалите момчета много научихме от него. Умее да работи с млади играчи и най-важното е, че успява да изгради отбори с облик и визия. Изгражда и футболисти, които след това да отиват на по-високо ниво.

Остава ли онзи гол срещу Челси най-паметният в кариерата ти?

– Той със сигурност е променил живота ми. Хората ще помнят този гол. Чувал съм доста неща за себе си, че едва ли не единствено заради този гол играя футбол. Не е точно така. Големият ми успех беше, че още пет години след това бях в Левски. Смениха се много треньори през този период и винаги бях там. След това и в Ботев. Едва ли такива отбори ще разчитат на играч със само един гол в живота си. Успях да се преборя с някои трудности и поиграх футбол на добро ниво.

Няма как да не те попитам за настощия отбор на Левски, когото навярно следиш. Остана само една крачка до групите на Шампионската лига. Способни ли са „сините“ да пренапишат историята?

– За мен имат големи шансове за Шампионска лига. Левски е силен, знае какво прави на терена. Трябва да отбележим работата на Хулио Веласкес. Доста хора го подцениха в началото, но той преобрази Левски. Сега тимът се подсили и това си личи на терена. Ясно е, че АЕК Атина е по-високо ниво от досегашните отбори, но Левски може да мечтае. Те вече направиха нещо голямо. Първо завоювайки шампионската титла след толкова години, а вече са сигурни и за участие в Лига Европа.

Как би сравнил този отбор, воден от Хулио Веласкес, спрямо „синята“ мечта с Мъри Стоилов?

– Ако трябва да съм честен, не бих казал, че има място за паралели. В онзи отбор имаше много повече българи. Не обичам, по принцип, да правя сравнения. Само ще кажа, че тогава отборът беше с повече българи и с по-малък бюджет.

Добра новина ли е за родния футбол връщането към челните позиции на Левски и ЦСКА? Казват хората, че силни Левски и ЦСКА винаги предвещават и солиден национален отбор..

– Силно се надявам. За мен всичко тръгва от школите. За Левски и ЦСКА трябва да кажем още нещо. Както и за ЦСКА 1948 и Лудогорец, разбира се. Успехите на всичките ни водещи тимове в момента е дело основно на силните чужденци, което не трябва да е новина. Всеки, който гледа футбол, знае, че във водещите ни тимове са основни чужденци, които са с по-добри качества. Липсата на българи остава сериозен проблем. Преди 20 години Левски и ЦСКА постигнаха едни от последните си успехи в Европа и половината им отбори бяха съставени от българи. Това е голямата разлика спрямо днешния ден.

Говори се и за скорошно начало на строеж на нов стадион за Левски, докато такъв вече е построен за ЦСКА. Връщаме ли се към историческото съперничество на „червени“ и „сини“ в следващите години?

– Има предпоставки за такова нещо. И двата тима разполагат с финанси и добри отбори. Да кажем, че се надявам отново тези два отбора да са силни в продължения на повече години. Стискам палци да има и още силни отбори у нас. Ясно е, че футбол се прави с пари, особено в днешно време.

Какво е бъдещето за теб след футбола? Минавало ли ти е през главата да се занимаваш с треньорство?

– Работата с деца винаги ме е съблазнявала. На този етап не мога да кажа с какво точно ще се занимавам и как ще протече животът ми. Образно казано, той започна наново за мен. Трудно е да се каже сега, защото не съм сигурен. За съжаление не успях да се подготвя максимално добре за края, но това е положението. Не се оплаквам обаче, всичко зависи от мен.