Силата на тарана тласка ЦСКА напред

Жоел Цварц е под пара за ЦСКА и бележи буквално във всеки шампионатен мач. Нидерландецът вече има 10 гола от началото на сезона във всички турнири (първенство, Суперкупа, евротурнири). Цварц дойде през юни при „червените“ от Локомотив Пловдив срещу неособено голяма сума за днешния пазар. Цварц дойде няколко седмици, след като създаде много сериозни главоболия на столичния гранд във финала за Купата. Нападателят носеше бранителите на ЦСКА на гръб, като единствено по-здравият Факундо Родригес му даваше известен отпор. Може само да гадаем дали този мач е наклонил везните ЦСКА да привлече играча със суринамски корени. Но каквото и да си говорим, към днешни дни клаузата от 500 000 евро за Цварц изглежда една много разумно инвестирана сума.

Историята показва, че ЦСКА винаги е правил трансферни удари с чужденци от родното първенство. Огромен процент от този тип трансфери са успешни. Тенденцията се заражда още в първите години на 21 век. Хора като Маркиньос, Тиаго Силва, Еуген Трика, Мурад Хидиуед и др. идват на „Българска армия“ от конкуренти в тогавашната А група. Във второто десетилетие като че ли тази тенденция позаглъхна. Малцина бяха успешните чужденци, привлечени от ЦСКА след трансфер от конкурент. Единствен Райс Мболи остана в съзнанието на феновете. От трансфера на алжирския вратар, пазил у нас и за Славия, мина време – той бе преди десетилетие и половина. Мболи се радва на два неособено дълги, но качествени периода в червено. 

Оттогава – малко вопли, малко стонове. „Червените“ често пазаруват хаотично из различни пазари, а кошмарите от селекцията на Филип Филипов още бродят из Борисовата градина, носят ненужно напрежение и спънаха развитието на тима за много време напред. Едно нещо не се е променило и през първото, и през второто, и през третото десетилетие на новия век. У нас е нужен здрав физически нападател, който да улеснява останалите си десетима съотборници по терена. И ЦСКА винаги го намираше от началото на века – независимо българин или чужденец. Стойко Сакалиев, Ней, Янис Зику, Фернандо Каранга, Али Соу – списъкът е забележителен. В последните две години „армейците“ бяха сменили подхода и това веднага рефлектира негативно на резултатите.

Йоанис Питас и Леандро Годой не са лоши футболисти, напротив. Аржентинецът и кипърецът са особена порода играчи, които може би се чувстват по-добре с партньор до себе си. Най-вече това важи за Питас. Неговият партньор обаче дойде година и половина след него. Цварц се оказа онзи телохранител, даващ пълна свобода на Питас да играе на огромен периметър, без да е задължен да е като статуя в наказателното поле. Цварц обича да играе между централните бранители на противника, да влиза във физически сблъсъци с тях и да чака в наказателното поле. Нидерландецът дори се наслаждава на тези епизоди от мачовете. Именно това и печели точки на ЦСКА дотук, както показва головата сметка на Цварц.

Само сметнете къде щяха да са „червените“ без Цварц и головете му. А без генералния му принос като спечелени дуели, пространства и т.н.? ЦСКА се превръща в леко зависим от Цварц и доказателство е равенството във Варна със Спартак (1:1). Питас реализира за „червените“, но само гол не стигна на ЦСКА, тъй като отборът на вече бившия треньор Христо Янев инкасира попадение във вратата си. Във въпросния мач Цварц не бе на линия, също и Мохамед Брахими. И това, ако не е знак, че ЦСКА започва да става зависим от мощния таран Цварц…