Не чухме извинение от Хулио Веласкес или Левски

Наскоро срещнах случайно старши треньора на Левски – Хулио Веласкес, в центъра на София. Разпознах го и го проследих с поглед от отсрещния тротоар, а група момчета се спря край него и едното пожела да се снима с испанеца. Нещо напълно нормално за наставник на един от столичните грандове. Който и да застане начело на „сини“ и „червени“, автоматично се превръща в един от най-разпознаваемите мъже в държавата! Именно затова е толкова важно да се държат на положение. Да са за пример.

Треньорите на ЦСКА и Левски са най-големите инфлуенсъри в българския футбол.

Техните действия се следят под лупа ежедневно. Всяка мимика по време на интервю търпи дисекция от феновете. Изпуснеш ли се да кажеш неподходяща дума, веднага започват да те въртят из социалните мрежи. Много се смяха до скоро левскарите на Христо Янев, който може да бъде за пример в това отношение. Винаги води интервютата си премерено и с интелект. Не спестяваше критика към футболистите си, но никога не си позволи да премине границата. Никога не го видяхме да удря, блъска, рита. Да троши стъкла с юмрук…

Минаха няколко дни от добилата сериозна популярност „проява“ на Хулио Веласкес. Дали са оправили вече материалните щети на стадион „Христо Ботев“ във Враца не знам, но все още няма наказание за испанеца и „сините“. Не вярвам да не видим такова, би било огромна глупост. Сигурно комисиите към БФС все още мъдрят и дебатират. Въпросът е защо Веласкес или Левски като един от двата най-големи клуба в България, мълчи по въпроса. Още на следващата сутрин трябваше да излезе с отворено писмо до футболната общественост и да порицае деянието. Подобни прояви не може да се замитат под килима и с лека ръка да си казваме: „Той е емоционален, изпусна си нервите“.

По трибуните има не малко деца, а те попиват като гъби.

Днес гледат как любимия треньор, когото спират на улицата за снимка и автограф, чупи с юмрук прозорци. Утре повтарят същото в училище. Вдругиден прилагат насилие и върху други хора… да не си припомняме фаталния инцидент в Пловдив, раната е още прясна. Хора като Стоян Колев, нападателят на Дебора и Прокурорския син са само върха на айсберга в българското общество. Колко ли още случаи на брутална агресия на ежедневна база се случват под носа ни? 

Затова спортът е толкова важен. Възпитава ни на дисциплина, труд, честна игра, висока ценностна система. И когато треньорът на един от двата столични гранда потъпка тези принципи, той трябва първо да се извини и после да си поеме последствията. Иначе какво ще си помислят младите фенове – нашият герой прави така, значи е много яко. И ние ще го правим! После се чудим защо има футболно хулиганство и стадионите масово пустеят. Защо майките и бащите ги е страх да пуснат детето си на мач. И въобще мачовете се гледат с лошо око от мнозина в България.

Говорил съм многократно със славни наши легенди от миналото, „червени“ и „сини“. Всички те са били възпитавани в ценности. На терена съперници, а в живота първи приятели. Феновете на Левски и ЦСКА са стояли един до друг на Националния стадион по време на Вечното дерби. При красив гол на съперника се поздравяват взаимно. Сега всичко е различно. Ако можем ще обстреляме с ракети съперниковия сектор. Ще замеряме със стъклени бутилки по главата хората на треньорската скамейка… И за това не се извиниха от синия клуб.

А е толкова просто и лесно. Да бъдеш голям и да признаеш грешката. Да дадеш пример.