Млади сърца, опитни лидери – Ливърпул печели, когато е едно цяло

Ливърпул намери точния отговор след разочароващото равенство с Фулъм – с енергията на младите и класата на утвърдените си футболисти. Мърсисайдци победиха Тотнъм Хотспър с 3:1 у дома и се класираха за осминафиналите на Купата на лигата в двубой, който даде на Андони Ираола достатъчно поводи за удовлетворение. Алексис Мак Алистър, Коди Гакпо и Доминик Собослай отбелязаха три красиви гола, но зад успеха стоеше и неуморната работа на играчите, които тепърва се борят за своето място в отбора.

Ираола направи десет промени в стартовия състав спрямо нулевото равенство с Фулъм и повери значителна отговорност на Люис Кумас, Джеймс Макконъл, Трей Ниони и Рио Нгумоа. Подобен избор носеше риск срещу съперник от Висшата лига. Четиримата обаче приеха възможността с желание, което се усещаше във всяка преса, всяко единоборство и всяко спринтиране за наглед загубена топка.

Началото не бе безупречно. На домакините им трябваше време, за да намерят правилните разстояния между линиите, но постепенно движението им започна да затруднява Тотнъм. Нгумоа изведе Кумас в добра позиция, а Мартин Дубравка спаси удара на уелския нападател. Това бе първият ясен знак, че младата атака на Ливърпул няма намерение да се притеснява от по-опитните си съперници.

В 21-ата минута Мак Алистър даде преднина на домакините. Кумас освободи пространство с движението си, Гакпо навлезе към центъра и потърси Нгумоа, а след загубата на топката от крилото тя попадна у аржентинеца. Последва фалцов удар от границата на наказателното поле, който изпрати топката в горния ъгъл. Мак Алистър посочи името на гърба на фланелката си, а трибуните му отговориха.

За него това бе пореден силен момент от начало на сезона. След спада във формата му през предишната кампания и публичното признание, че клубът не е в състояние да му предложи нов договор в момента, въпросите около бъдещето му остават. На терена обаче аржентинецът все по-убедително напомня колко важен може да бъде за Ливърпул.

Само шест дни след красивото си попадение срещу Атлетико Мадрид той отново пое водеща роля в средата на терена. Даваше спокойствие при разиграването, измъкваше се от пресата и помагаше на младите около себе си да намерят ритъм.

„Усещам обичта на привържениците“, сподели Мак Алистър, чието име нееднократно отекваше от трибуните.

Десет минути след почивката той добави и асистенция. Ниони отне топката и постави началото на атака, преминала през Макконъл, Нгумоа и Милош Керкез. Топката стигна до Мак Алистър, който намери Гакпо, а нидерландецът завърши по добре познатия си начин – движение навътре и прецизен удар с десния крак в далечния ъгъл.

За Тотнъм имаше допълнителна горчивина в това попадение. Лондончани се опитаха да привлекат Гакпо, а сега трябваше да гледат как той наказва собствената им защита. За Ливърпул представянето му бе още един аргумент в подкрепа на решението да го задържи, за което настояваше лично и капитанът Върджил ван Дайк.

„Коди ни дава не само голове и асистенции“, подчерта Ираола. И все пак приносът му в завършващата фаза вече е осезаем: два гола и четири асистенции от началото на сезона.

Тотнъм успя да върне напрежението в 69-ата минута. Конър Галахър засече с глава центриране на Матеус Фернандес от корнер и намали на 1:2. До този момент гостите твърде рядко бяха поставяли Ливърпул под продължителен натиск, но попадението им даде кураж.

Домакините загубиха част от контрола, а заключителните минути се превърнаха в изпитание. Гиорги Мамардашвили направи важно спасяване срещу Омар Мармуш и не позволи на египтянина да отбележи първия си гол за Тотнъм. Надеждата на гостите се запази до добавеното време, когато Собослай я прекърши окончателно.

Влезлият като резерва унгарец посрещна високото подаване на Гакпо със зрелищен удар от дистанция, който не остави шанс на Дубравка. Това бе завършекът, който вечерта заслужаваше – миг на индивидуална класа след толкова колективен труд.

Именно този труд направи представянето на младите толкова ценно за Ираола. В края на първото полувреме Кумас притисна Дубравка, Макконъл и Нгумоа го подкрепиха, а Ниони затвори пространството зад тях. Принуденото подаване на Тотнъм бе пресечено от Жереми Фримпонг и Ливърпул бързо стигна до нова възможност. Мак Алистър не успя да завърши точно, но цялата последователност показа какво иска мениджърът от своя отбор: съгласувана преса и бърза атака след отнемането.

Кумас бе в основата на тази настойчивост. До смяната си в 82-ата минута той преследваше защитниците, отваряше пространства и постоянно предлагаше възможност за подаване. Срещу опитните Марко Сенеси и Тосин Адарабиойо младият нападател компенсираше всяко трудно единоборство с ново движение и нов опит.

„Енергията, която той влага, е заразителна за останалите“, отбеляза Ираола.

Мениджърът бе впечатлен от отношението на Кумас още през подготовката и предпочете да го задържи, вместо да го изпраща под наем. Срещу Тотнъм нападателят показа защо.

„Виждам го как тренира всеки ден – той е напълно наясно какво трябва да прави и от какво се нуждае отборът. Енергията, която излъчва, е заразителна за останалите. Когато виждаш как някой в предни позиции дава всичко от себе си, това те мотивира да отговориш със същото ниво на интензивност. Много се радвам за него“.

Ниони също използва шанса си. Преди срещата той имаше едва 19 игрови минути през сезона, но до Мак Алистър показа спокойствие и добра ориентация в центъра на терена. Търсеше подавания напред, влизаше в единоборства и запазваше позицията си, когато съотборниците му атакуваха. След смяната му в 62-ата минута полузащитата загуби част от стабилността си, което бе показателен детайл на фона на продължаващите въпроси около баланса в тази зона.

Макконъл постепенно навлезе в мача на неприличната за него позиция зад нападателя, а Нгумоа отново показа остротата, която му спечели мястото в първия отбор миналата година.

„Радвах се за тях. Различни позиции, различни изисквания. Най-хубавото е, че бяха напълно изтощени, когато ги смених. Трей имаше крампи, Рио едва ли щеше да издържи още дълго тичане. Същото важеше и за Макконъл. Когато се стигне дотам, значи си дал всичко от себе си. Показаха страхотен атлетизъм, желание да печелят единоборствата и демонстрираха силно присъствие на терена“, заяви Ираола.

За Роберто Де Дзерби остана разочарованието от поредната загуба. Тотнъм намери сили да се върне в двубоя, но силният финален натиск не заличи пасивността през голяма част от срещата.

„Съжаляваме за резултата, разочаровани сме и изпитваме огорчение“, заяви италианецът, според когото на отбора му е липсвал и късмет.

Ливърпул продължава напред с повече увереност и с още няколко футболисти, готови да се борят за място в състава. След последния съдийски сигнал Ираола можеше да бъде доволен и от резултата, и от начина, по който бе постигнат. Опитните решиха мача, а младите напълно заслужиха да получават своите шансове в битките и за по-големите турнири.