Живко Атанасов пред Nostrabet: Черно море иска винаги да печели

Живко Атанасов се утвърди като стожер в защитата на Черно море през втория си период на „Тича“. Безкомпромисен, сърцат и отдаден на каузата на „моряците“, той спечели обичта и уважението на феновете. Не на последно място, Живко увековечи и името си в клуба, след като се превърна в единствения футболист, който е носител на два медала и Купата на България с варненския тим.

Пред Nostrabet.com Атанасов разкрива как отборът успя да излезе от деликатната ситуация, в която попадна, и какви уроци е получил от именитата си майка – олимпийската шампионка на 100 метра с препятствия Йорданка Донкова.

Г-н Атанасов, в началото на пролетния полусезон Черно море не успя да победи в пет шампионатни мача поред, което му се случи за последен път преди една година. Как го приехте в съблекалнята?

– Ако трябва да бъда честен, ние не знаехме, че има такава поредица – да нямаме победи толкова дълго. Като прибавим зимната пауза, беше изминало доста време, през което не бяхме усещали радостта в съблекалнята. Но вярата не ни напусна нито веднъж в този сложен момент, тъй като знаехме, че имаме добър треньор и добри футболисти и от нас зависи как ще се представяме занапред.

Доколко е вярно да се твърди, че вдигнахте високо летвата и затова моментните неудачи се приемат болезнено от феновете ви и дават хляб на критиците?

– Вижте, ние през последните три първенства показваме постоянство. Станахме вицешампиони и след като затвърдихме второто място с трето, нашите фенове свикнаха с постоянните ни успехи. Но във футбола често след силни сезони се получава и спад, който не се приема добре, след като си свикнал да гледаш как един отбор от 3 мача например взема 2. Важното е обаче да гледаме напред.

Какво ви казваше Илиан Илиев, след като победите така и не идваха в първите пет мач през пролетта?

– Треньорът и неговият щаб ни окуражаваха и правеха всичко възможно да свалят напрежението от нас, за да можем да показваме най-доброто от себе си.

Играчите говорихте ли си помежду си и какво най-вече е нужно да промените, за да започнете отново да печелите?

– Ние не сме имали въпросителни в себе си за това дали ще имаме победи. Просто отчитахме, че донякъде тези резултати се дължат и на липса на късмет, както стана и на „Лаута“, когато ни изравниха в последната минута. Знаехме обаче, че след като психологически преодолеем този момент, ще се върнем към победите, и се справихме.

Какво ще ви даде класическия успех над Септември, който е първият за Черно море за тази година?

– Надявам се да ни вдъхне още увереност и самочувствие и в следващите мачове да затвърдим този успех с по-добра игра и нови победи. Ние имахме своите ситуации срещу Септември и играхме приятен футбол, особено през първото полувреме. Радвам се също, че вкарахме и три гола, защото отдавна не ни се беше случвало.

Програмата ви в оставащите пет кръга от редовния сезон е убийствена. Какво да очакваме от „моряците“?

– Във футбола има една приказка, че програмата е такава, каквато си я направиш. Мога да ви уверя, че Черно море ще продължи да играе винаги за победа и да преследва със същия хъс и непримиримост спечелването на точки. Ние изпитваме повече затруднения, когато срещаме отбори от долната половина на таблицата и се справяме по-добре срещу по-сериозните противници, но се надявам, че във всяка среща до края на сезона ще показваме привлекателното си лице и ще сме постоянни.

След като влизането в първата четворката не зависи само от вашите резултати, ще успеете ли да се преборите за петото място, което дава право на участие в бараж за Европа?

– Ние сметки не правим. Ние гледаме да сме съсредоточени върху себе си и върху нашия отбор. Вярно е, че отборът ни се промени, но Черно море продължава да не се съобразява с никой и сме амбицирани да правим така, че да печелим.

Какво мислите за кадрите на Черно море, които са в представителния тим?

– Талантите, които излизат школата, натрупаха опит. Те ще са бъдещето на Черно море и ще изграждат гръбнака на състава му. Тези млади момчета се трудят неуморно и дават всичко от себе. Визирам Росен Стефанов, Берк Бейхан, Николай Златев, който вкара важни голове. През последните години стана добра практика от школата постоянно да излизат качествени юноши. Ще спомена и още един от тях, който очаква своя шанс. Това е левият защитник Емануил Няголов. Стига да продължава да се развива в правилната посока, той има качествата да играе в А група. Както и някои други момчета от дублиращия тим и старшата възраст.

Георги Лазаров е откритието ви през тази кампания. Той ли е играчът, от когото имахте нужда в атака?

– Преди всичко Георги е страхотен човек. Той мълчи, работи и дава всичко от себе си. Аз нямам спомен през последните години млад футболист като него да е голмайстор на Черно море още в първия си сезон в елита. Пожелавам му да вкара още много голове за нашия отбор.

Г-н Атанасов, кое е основното, което взехте от Вашата майка?

От нея най-вече съм взел дисциплината, хубавия ген и работната етика.

Вярно ли е, че дълго време не Ви е позволявала да пиете Кока-кола?

– Да. Почти до 20 години не съм пил Кока-кола и не съм ял чипсове. Така ме възпита моята майка и ми обясни, че тези неща няма да са благоприятни за мен, особено, след като съм спортист. Отделно имах и късмета да разчитам на домашна храна, тъй като израснах на село и баба ми имаше животни.

Какви професионални съвети Ви даваше Йорданка Донкова?

– Един от тях бе да слушам треньора и да изпълнявам това, което изисква от мен. Защото както в живота, така и в спорта има йерархия в някаква степен, и треньорът вижда и знае по-добре от теб. Затова трябва да го слушаш, когато ти говори и да изпълняваш поставените задачи. Майка ме учеше също да тренирам здраво и да се стремя да поддържам постоянство в изявите, тъй като това е ключът към успеха.

Майка Ви гледа ли мачовете на Черно море и критикувала ли Ви е някога?

– Тя не изпуска наш мач по телевизията, а срещу Септември в София беше на стадиона. Що се отнася до критиките, такива към мен е отправяла само за физическото ми състояние. Иначе мога да ви призная, че тя никога не е искала да стана лекоатлет, но реагира и негативно, когато разбра, че моето желание е да бъда футболист и не се виждам в друг спорт. В крайна сметка склони да ме запише на футбол, въпреки че за нея футболистите бяха спортисти, които се славят с нещо друго. Сега, разбира се, не мисли по този начин, тъй като гледа европейски футбол и се възхищава на атлетизма на играчите.

Какво още бихте искали да постигнете с Черно море?

– Да продължа да се раздавам на максимум за нашата невероятна публика и ако е възможно да спечеля още един медал или трофей. Но голямата ми мечта е да играя на новия стадион във Варна като професионален футболист на Черно море, а не като ветеран.