Легендата Петър Каменов пред Nostrabet: Спрете да карате с каруци чужди футболисти у нас

Nostrabet.com
1 коментара
Петър Каменов

Легендата на Ботев (Враца) Петър Каменов отпразнува своя 80-годишен юбилей. Като футболист той е част от отбора, който донесе историческите бронзови медали на Враца в „А“ група през 1971 година. Като старши треньор Каменов извежда ботевци до шестото място в елита, трето най-добро класиране в историята на клуба.

В интервю за Nostrabet.com Петър Каменов се връща към спомени на терена, коментира настоящето на любимия му Ботев и родния футбол и разкрива кое е най-голямото му постижение в живота.


Г-н Каменов, честит 80-годишен юбилей. Пожелавам Ви здраве и още дълги години да се радвате на живота. Как се чувствате?

– Благодаря Ви за пожеланията. Ако трябва да съм искрен, силите постепенно ме напускат, но вземам хапчета и си поддържам здравословните проблеми. Така че общо взето съм добре.

Какви мерки вземате, за да се опазите от Ковид?

– Аз през ноември го изкарах. Лежах в болница осем дни, но леко го изкарах. Сега обаче дава отражение.

Г-н Каменов, как започнахте да играете футбол?

– Започнах в зоните в Лом. Тогава имаше четири зони в България. После отидох в Сливен, където бях войник, играех за „Генерал Заимов“, първо в „Б“ група, после влязохме в „А“ група за първи път в историята на града. Играх 8 мача през 1963 година, уволних се и станах студент редовно обучение във ВИФ „Георги Димитров“, сега НСА. С „Академик“ играх в „А“ група, после изпаднахме в „Б“, във втория ешелон, бях и в „Кремиковци“. През 1966 година дойдох във Враца, заиграх за „Ботев“ и оттогава живея тук. Екипът на „Ботев“ носех до 1973 година.

Какъв отбор беше „Ботев“ по Ваше време на терена?

– Голям отбор, със силни футболисти във всички линии, за съжаление седем от тях вече починаха. Помня, че една година я изкарахме само 13 играчи, бяхме мъжкари, силни характери, и с безспорни футболни качества. Аз бях стопер и ловях централните нападатели, които бяха в изобилие. Всеки отбор имаше силен водач на атаката. Гунди, Котков, Петър Жеков, Петко Петков, Добрин Ненов, Тотко Дремсизов, Никола Йорданов, Никола Христов, Стефан Богомилов, Борис Николов, Иван Притъргов, да не изреждам още.

Какво си спомняте от паметния сезон 1970/1971, когато „Ботев“ постига най-големия си успех при майсторите, печелейки бронзовите отличия?

– Напред Георги Каменов беше безпощаден голмайстор. На вратата бяха Румен Йотов и Цецо Тасев, в защита Николай Пенков и зад мен Ангел Ценов, в средата на терена и атака – Венелин Тошков, Кирил Райков, Сашо Ангелов, Евлоги Йорданов, Николай Бакърджиев, Евден Каменов. Треньор ни беше Илия Панев. Цяла Северозапдна България се събираше на мачовете ни във Враца, играехме пред 25 000 – 30 000. По онова време отбор извън София и Пловдив да завърши в тройката, беше немислимо, а ние го направихме. Участвахме и в първия турнир за Купата на УЕФА, който бе наследил Купата на панаирните градове, но отпаднахме още в първия кръг след две загуби от Динамо Загреб с 1:6 там и 1:2 у дома.

Как поехте „Ботев“?

– Дълги години бях помощник на Илия Панев, на Добромир Жечев, Христо Младенов. През 1981 година шефовете ми казаха: „С теб умираме или създаваме“. Станах треньор, по мое мнение, на най-добрия отбор от съществуването на „Ботев“. В него бяха Илия Вълов, Валери Цветанов, Валентин Малджански и Димитър Ефремов в ариергарда, напред Цецо Данов, Тодор Митов, Тодор Гарев, Емил Маринов, Бойко Краев, Илия Войнов, който отиде в ЦСКА. Държахме топката ниско долу, зимувахме на трето място, но напролет не издържахме и се разминахме с бронза.

Сега вашият „Ботев“ страда. Защо?

– Сринаха се напролет, след като в някои мачове имаха и малшанс. Гледам ги по телевизията, нещата не са добре. Не е нормално в два мача на свой терен да изтърваме дузпи и вместо да вземем 6 точки, да останем без нито една. Срещу Левски трябваше да поведем с 3:0, а паднахме с 1:3. Онзи ден пропускът от бялата точка ни провали и срещу съименника от Пловдив.

Имат ли шансове врачани да оцелеят?

– Много трудно може да се спасим, въпреки че остават още три мача от редовния сезон и други шест в плейофите във втората четворка.

Как виждате българския футбол?

– Футболът ни е жива трагедия. Трябва да се спре с тази напаст да се карат с каруцата чужди футболисти. Да се налагат младите българи, но при толкова легионери, те трябва да са търпеливи и да чакат шанса си, което е много по-трудно. В белите футболни държави младите футболисти ги налагат на 16-17 години и стават, явно имат единна програма за обучение.

Дали и треньорите не бъркат в работата с талантите?

– Погрешно се работи с младите, защото не случват на треньори. Тези, които имат пари, си плащат лиценза и стават треньори, а онези, кадърните, които имат знания и чувстват играта отвътре, стоят отстрани. Да я закрият тази катедра „Футбол“ към НСА. Ние футбол ли ще правим, или пари. Аз например вече не се занимавам с треньорство, но навремето лицензът ми изтече и нямах пари да го подновя. А съм ставал шести с Враца в елита, вкарвал съм два отбора в „А“ група, бил съм четири години треньор в Кипър. Много жалко е да гледаш как много можещи специалисти, които нямат пари за лиценз, гледат, а богатите, но без такива умения, водят отбори.

Г-н Каменов, кое е най-голямото Ви постижение в живота за тези 80 години?

– Много исках да играя футбол и успях. Затова отказах работа в Системата на сигурността, когато завърших висшето си образование и продължих с футбола. В личен план съм щастлив, че с моята съпруга създадохме прекрасно семейство. Имаме два сина, внук и внучка. Е, не съм от тези, които успяха да направят пари от футбола, но аз съм роден без късмет в материално отношение.

Видяно 71 пъти
Nostrabet.com

Nostrabet.com

Един коментар

Публикуване
  1. krasimirkamenov3@gmail.com
    Самата истина