Първият сезон за Лудогорец, завършващ без трофей, ще се случи. Кампания 2025/26 е историческа за българския футбол в много направления. Краят на 14-годишната поредица от титли за Лудогорец ще се случи. Левски ще вземе 27-ата титла в историята си след 17 години пауза. ЦСКА пък се класира на финал за Купата и ще има шанс за 22-ро подобно отличие срещу Локомотив Пловдив. Двата тима ще повторят финала от 2020 година.
Определено футболният сезон у нас не е най-силният в историята, но ще остане паметен много дълго време.
Историческото дъно на модерния Лудогорец става факт пред очите ни. А на никого не му е жал за „зелените“ от Разград. Като един самотен сирак от Североизтока, проектът лека-полека показва не пропуски, а кратери, и върви към своя логичен финал. „Орлите“ вече не са факторът, който бяха, и който много им се иска да бъдат вовеки. Дали има политическа нотка – вероятно. Но докато не бъде изказана гласно, то ще остане просто налучкване и спекулация. Всичко в крайна сметка се свежда до футболния терен, където Лудогорец сериозно отстъпва на всичките си конкуренти на практика.
Имаше ли поне един привърженик на „зелените“, вярващ в обрат над ЦСКА в София? Вероятно не. Чисто исторически, нямаше и защо да има позив за такъв развой – Лудогорец не е елиминирал дори най-слабия тим на „червените“ в турнира. Никога. А сега дори не най-силният Левски измъква титлата от Лудогорец…
Десетилетие и половина в българския футбол мина под осанката на Лудогорец. Цяло поколение не е виждало друг футболен шампион освен разградските „зелени“. Братя Домусчиеви създадоха невиждан хегемон, който преди петилетка задмина един от рекордите, за който често се считаше, че няма как да бъде подобрен. Този за поредни титли, държан от ЦСКА (9) от средата на миналия век. Разградчани бяха на прага и на световен рекорд от 15 поредни злата, но ще останат с бройката от 14, изравняваща ги с Линкълн Ред Импс и Сконто Рига. Едничкият им малък грях, гледайки генералната картина, е недовършването на стадион „Хювефарма Арена“. Сектор А на съоръжението има готов проект от години насам. Или поне така се твърди. Той така и не видя обаче бял свят, нито крачка към строителство.
Абдикацията на Лудогорец означава и друго. Руи Мота и Пер-Матиас Хьогмо ще са единствените двама треньори на „зелените“, които няма да получат златен медал за колекциите си. Не че и тази на португалеца е особено богата… Всеки друг наставник на Лудогорец, уволняван или тръгвал си в хода на сезона, е прибирал златно отличие за витрината. Мота и Хьогмо могат да се разминат и цялостно с медал, ако ЦСКА 1948 и ЦСКА финишират във финалната четворка преди доскорошния доминант у нас.
Не бива да се съчувства на Лудогорец. За нищо на света. В годините назад на „Хювефарма Арена“ се капсулираха от всички, навириха нос и безкрайно дотегнаха на българските запалянковци. Наред с футболните достойнтва, модерният футболен проект неведнъж си послужи и с различни по вид действия, подпомагащи вътрешните борби. Затова и мълвата за политическа намеса в този нетъжен край звучи донякъде логично. Без титла (а може би и Европа) Лудогорец остава един сирак, който не буди никакво съчувствие у околните.
Няма коментари.