Втората звезда на Испания – триумфът на идеята и колектива

Докато Испания празнуваше спечелването на Световното първенство, капитанът Родри падна на колене, облян в сълзи. 30-годишният полузащитник бе напълно изтощен след поредното си великолепно представяне в сърцето на терена, откъдето дирижираше играта във финала срещу агресивния, но отстъпващ по класа състав на Аржентина.

„Футболът победи“, обобщи бившият полузащитник на Германия и Реал Мадрид Тони Кроос, който отлично знае какво означава да печелиш световни и европейски титли.

След последния съдийски сигнал напрежението на „МетЛайф Стейдиъм“ за кратко ескалира. Науел Молина посегна към Родри, а Леандро Паредес хвана Ерик Гарсия за гърлото. Грозните сцени обаче бързо останаха на заден план, когато испанските футболисти започнаха да празнуват втората световна титла в историята на страната и 16 години след триумфа в Южна Африка.

Празненствата бяха бурни и напълно заслужени. Отборът на Луис де ла Фуенте бе безспорно най-силният на Световното първенство. Испанците допуснаха само едно попадение, нито веднъж не изоставаха в резултата и доминираха както във владението на топката, така и в териториално отношение срещу всичките си осем съперника.

И така, как точно „футболът победи“? След титлата през 2010-а година представянето на Испания на световни първенства бе разочароващо. „Ла Фурия Роха“ отпадна още в груповата фаза в Бразилия през 2014-а, загуби след дузпи от домакина Русия на осминафиналите през 2018-а, а четири години по-късно бе отстранен на същия етап от Мароко.

Настоящият състав обаче пристигна на финалите със сериозно самочувствие, натрупано от отличните резултати под ръководството на Де ла Фуенте и спечелването на Европейското първенство в Германия две години по-рано. 

Началото на турнира все пак бе колебливо. Испания действаше вяло срещу дебютанта Кабо Верде в Атланта и въпреки че владееше топката в 74% от игровото време, не успя да отбележи. Двубоят завърши 0:0, а 40-годишният вратар Возиня се превърна в герой. Представянето събуди неприятни спомени от предишните провали на световни финали. „Историческо разочарование“, написа AS. „Огромен шок“, гласеше заглавието на първата страница на Marca. Суровите реакции обаче не се харесаха на футболистите.

„По-добре е просто да си мълчим, както направихме на Европейското. Никой не ни даваше шансове тогава, а хората говореха. Накрая подарих златния медал на майка си“, заяви Нико Уилямс.

В испанския лагер обаче не настъпи паника. Трябва да отбележим, че отборът от 2010-а година също започна със загуба от Швейцария, преди да стане световен шампион.

Де ла Фуенте все пак направи четири промени в стартовия състав за мача със Саудитска Арабия. Реакцията бе категорична. Испания вече водеше с 3:0 преди първата пауза за хидратация благодарение на две майсторски изпълнения на Микел Оярсабал, който асистира и за гола на Ламин Ямал. Крайният резултат бе 4:0.

„Може да имаш лоши дни. Но да се съмняваш в този отбор е безумие“, категоричен бе селекционерът.

Сплотеността на състава се засили още повече в тежкия последен двубой от груповата фаза срещу Уругвай. Решението Алекс Баена да бъде използван на лявото крило се оказа правилно и именно той отбеляза единствения гол в срещата.

Много от испанските национали се познават повече от десетилетие. Те са изградили силни връзки още в юношеските и младежките формации, където също са работили с Де ла Фуенте. През 2015-а година треньорът изведе Испания, в чийто състав бяха Родри и Микел Мерино, до европейската титла за юноши до 19 години. Четири години по-късно триумфира и на Европейското първенство за младежи до 21 години с футболисти като Дани Олмо, Оярсабал и Унай Симон. Под негово ръководство Испания спечели и олимпийското сребро в Токио.

Семействата също бяха важна част от атмосферата около отбора. Партньорите, родителите и децата на играчите прекарваха време заедно в хотелите, а близостта между хората около състава допълнително намаляваше напрежението.

Докато други претенденти разполагаха със суперзвезди от ранга на Лионел Меси, Килиан Мбапе, Ерлинг Халанд, Хари Кейн и Джуд Белингам, Испания разчиташе преди всичко на колектива. Оярсабал нямаше световната популярност на тези имена, но с важните си голове заслужи шеговития прякор „Оярхаланд“.

„Здравословната атмосфера в съблекалнята е най-важна за постигането на общата ни цел“, заяви нападателят.

След груповата фаза дойде оспорваният осминафинал срещу Португалия и Кристиано Роналдо. Срещата бе решена в 91-ата минута, когато появилият се като резерва Микел Мерино отбеляза победния гол. Моментът бе особено емоционален за полузащитника на Арсенал. След операция на стъпалото през януари той почти не бе играл за клубния си отбор, но Де ла Фуенте не се поколеба да го включи в състава. Мерино вече се бе утвърдил като футболист за решителните моменти. Две години по-рано именно той отбеляза късния победен гол срещу домакина Германия на четвъртфиналите на Европейското първенство.

„Когато ми съобщиха за контузията, си мислехме, че няма да успея да се възстановя навреме за Световното. Сега съм на върха“, каза Мерино пред TVE.

Успехът над Португалия окончателно затвърди убеждението в испанския лагер, че отборът може да стигне до титлата.

На четвъртфинала срещу Белгия Де ла Фуенте взе едно от най-смелите си решения. Той остави Педри на резервната скамейка и заложи на Фабиан Руис. Ходът изненада мнозина, но в съблекалнята всички знаеха, че селекционерът няма любимци. Само половин час след началото решението се оправда. Руис откри резултата, а след изравнителното попадение Мерино отново се превърна в герой, възползвайки се от грешка на резервния вратар Сене Ламенс и отбелязвайки победния гол в края.

Способността на Де ла Фуенте да усеща състоянието и настроението на играчите отново се оказа решаваща. Всеки футболист знаеше, че ще получи възможност, когато отборът се нуждае от него.

На полуфинала Испания се изправи срещу Франция, който притежава звезди като Килиан Мбапе, Усман Дембеле и Майкъл Олисе. Мнозина определяха французите като фаворити, но в испанския лагер не изпитваха страх.

„Ако някой трябва да се страхува, това е Франция, защото ги елиминирахме на Европейското. Ние сме два страхотни отбора, но не изпитваме страх“, сподели Ямал преди двубоя.

А увереността му бе напълно оправдана, защото Испания категорично надигра Франция. Интелигентното движение и хъсът на Ямал доведоха до дузпа, реализирана от Оярсабал. След почивката Педро Поро покачи на 2:0, завършвайки великолепна атака, започнала близо до собствения ъглов флаг и преминала през почти целия отбор. Дори крайният резултат не отразяваше напълно испанското превъзходство.

„Преди почти четири години, когато започнахме, имахме идея. Останахме верни на тази идея и тя ни доведе дотук“, заяви Де ла Фуенте.

Основната фигура за контрола върху играта бе Родри. Носителят на „Златната топка“ за 2024-а година преживя два сезона, белязани от контузии, с екипа на Манчестър Сити, но в решителната фаза на Световното първенство постепенно се доближи до най-добрата си форма.

Централните защитници Пау Кубарси и Аймерик Лапорт също се представиха великолепно. Едва 19-годишният Кубарси заслужено бе избран за Най-добър млад играч на турнира.

Унай Симон допусна само един гол и допринесе за най-дългата серия без инкасирано попадение в историята на световните първенства – 649 минути. Испания държеше топката далеч от собствената си врата, принуждавайки съперниците да я преследват, да се изнервят и постепенно да губят сили.

Преди финала срещу Аржентина вниманието бе насочено към Ламин Ямал и Лионел Меси. Двамата се изправяха един срещу друг за първи път, 19 години след прочутата снимка, на която аржентинецът къпе бъдещия талант на Барселона. Ямал пристигна на турнира, след като близо три месеца не бе играл за каталунския клуб заради мускулна контузия. Формата му постепенно се подобряваше, но прекомерното желание за изява понякога го караше да прибързва.

„Мотивацията на Ламин е много опасна за съперниците, но трябва да запазим спокойствието му. Най-доброто от него тепърва предстои“, заяви Де ла Фуенте.

Преди финала Меси поздрави Ямал в тунела, а двамата се прегърнаха на терена. След началния съдийски сигнал обаче двете звезди останаха в сянката на Родри, чието представяне му донесе наградата за Най-добър играч на турнира. Испания доминираше във владението на топката, но изпитваше трудности при завършването на атаките. Ямал получи ранна възможност, но Емилиано Мартинес спаси удара му.

До края на редовните 90 минути аржентинският вратар бе записал десет спасявания, докато Унай Симон почти нямаше работа. Испания принуди Аржентина да се защитава продължително, което изнерви съперника и го накара да заложи на все по-силова игра.

Червеният картон на Енцо Фернандес, показан след второ официално предупреждение за грубо нарушение срещу Кубарси, се оказа важен за развитието на продълженията. Още по-голямо влияние обаче оказаха смените на Де ла Фуенте. Педри направи най-силното си представяне на първенството, като непрекъснато търсеше свободните пространства в аржентинската защита. 

Нико Уилямс също се появи от резервната скамейка и промени мача. Първо крилото отбеляза гол, отменен по спорен начин, а след това свали топката с глава към Феран Торес, който реализира победното попадение. Нападателят бе подложен на сериозни критики заради пропуските си срещу Кабо Верде и Саудитска Арабия, но Де ла Фуенте продължи да му гласува доверие. В най-важния момент Торес демонстрира хладнокръвие и отлична техника, за да изпрати мощно топката в мрежата. Дори Мартин Субименди и Ерик Гарсия, които дотогава не бяха записали нито една минута, се появиха в продълженията, за да помогнат при спирането на отчаяните опити на Аржентина да изравни.

Героят обаче си остава Феран Торес. С победния си гол той се нареди до Андрес Иниеста, който донесе първата световна титла на Испания през 2010-а година.

След финала, Торес заяви, че попадението е дело на „47 милиона души“.

„Бях подложен на много критики по време на това Световно първенство. Беше ни писано да победим. Вярвахме в себе си и в нашия футбол“.

Испания имаше и необходимата доза късмет, но основата на успеха бе далеч по-дълбока – сплотен състав, ясна игрова идея и треньор, който познава отлично своите футболисти.

Хора, работещи в Испанската футболна федерация повече от две десетилетия, определят настоящия отбор като специален заради отношенията между играчите. За разлика от състава през 2010-а година, когато ясно се отличаваха групите на футболистите от Барселона и Реал Мадрид, в настоящия тим отделните компании се смесват много повече.

Ямал е особено близък с Нико Уилямс и Аймерик Лапорт, но общува свободно и с Ерик Гарсия, Дани Олмо, Педри и Микел Мерино. Баските футболисти също имат силна връзка помежду си, но са напълно интегрирани в общата среда.

Де ла Фуенте е дълбоко вярващ християнин, който по време на турнира четял „Към себе си“ на Марк Аврелий. 64-годишният специалист не вярва в късмета, а в упоритата работа, човешките взаимоотношения и футболната философия на Испания.

„Изпитвам огромна гордост заради това поколение футболисти – те са страхотни играчи с изключителен талант. Но преди всичко се гордея, че ги придружавах в това пътуване. За мен е чест. Заедно сме по-силни“, заяви той.

След тържествата в Ню Йорк световните шампиони се завърнаха в Мадрид, където около два милиона души изпълниха улиците за парада с трофея. Пътуването с открит автобус до площад „Сибелес“, което при нормални условия отнема по-малко от десет минути, продължи повече от два часа заради огромното множество. Родри водеше празненствата, Марк Кукурея изпя своя знаменита песен и свиреше на барабани, а Борха Иглесиас отново пое ролята на диджей. 

Най-мощният възглас за вечерта прозвуча в края, когато испанската поп звезда Айтана изпълни песента, превърнала се в химн на отбора –„Superestrella“ (Суперзвезда). Най-важната част от нейното заглавие е думата „звезда“, защото Испания вече има две такива върху своя екип.