Съперниците са познати, но ще бъде ли различна България?

Пак идват мачове на националния отбор и пак ни се иска този път да има повече поводи за радост. Разочарованията се натрупаха, очакванията намаляха, но желанието да видим България да побеждава си остава. А групата ни в Лигата на нациите дава възможност за това.

Съперниците са Люксембург, Естония и Исландия. Имаме добри резултати срещу тях през годините, но голяма част от тези победи са отдавна. Оттогава и нашият футбол, и техният се промениха. Затова е добре да помним миналото, но и в същото време да се фокусираме единствено върху следващия мач.

Момчетата на Александър Димитров стартират всичко на стадион „Христо Ботев“ в Пловдив. На 26 септември, събота, приемаме Люксембург, а на 29 септември, вторник, Естония. Следват гостувания на Исландия и Люксембург. Четири срещи за 11 дни, в които ще стане ясно доколко сме готови да се борим за първото място.

Искаме първото място, но трябва да го покажем

Победителят в групата се изкачва директно в Лига B, а в торият ще има още един шанс чрез бараж. Двете домакинства в началото са добра възможност да съберем точки и да тръгнем с повече увереност към гостуванията.

Илия Груев вече каза, че целта е първото място. Нормално е футболистите да го искат, а и хората да го очакват срещу тези съперници. Това обаче означава да търсим победата с играта си – да създаваме положения, да поемаме отговорност и да не се отказваме от плана си при първата грешка.

Контролите през юни обаче не ни успокоиха, когато загубихме с 0:1 от Черна гора и завършихме 2:2 с Молдова. Сега започват срещите за точки и подобни пропуски ще тежат повече. Нужни са по-малко грешки и повече увереност, особено когато топката е в нас.

С Люксембург вече няма лесно

Балансът срещу Люксембург изглежда чудесно: 14 победи и три равенства в 17 мача, без загуба. Ако гледаме само тези „сухата“ статистика, трудно бихме намерили причина защо трябва да се притесняваме. Последните срещи обаче разказват друга история – две нулеви равенства и победа с 1:0. Един гол за 270 минути показва достатъчно ясно колко трудно вече намираме път към вратата на този съперник.

Имаше предупреждение още през септември 2016-а година. Тогава в София поведохме, после изостанахме с 1:2, обърнахме до 3:2 и допуснахме изравняване в края. Александър Тонев донесе победата с гол в 92-ата минута за 4:3. и измъкнахме трите точки, но мачът никак не приличаше на спокойните победи от миналото.

Затова и сега ще трябва да сме търпеливи. Да разиграваме по-бързо, да се движим повече без топка и да търсим различни начини да стигнем до гол. Ако чакаме само едно центриране или една индивидуална изява да решат всичко, рискуваме отново да се измъчим.

Естония ни връща към последното голямо класиране

Мачовете с Естония напомнят за време, когато България успяваше да стигне до голямо първенство. В квалификациите за Евро 2004 завършихме 0:0 в Талин, а в София спечелихме с 2:0 с голове на Мартин Петров и Димитър Бербатов. Това беше част от пътя към Португалия и последното ни участие на европейски или световни финали.

Има и една среща, която се помни заради скандала около нея. На 9 февруари 2011-а година България и Естония завършиха 2:2 в контрола в Анталия, като и четирите гола бяха от дузпи. В същия ден Латвия победи Боливия с 2:1, също само с попадения от наказателни удари. Последва разследване, шестима съдии бяха наказани доживотно, а нашият мач беше заличен от официалната статистика.

Предстоящото домакинство трябва да ни даде по-хубав повод да говорим за Естония. За да спечелим, ще трябва да използваме положенията си и да запазим спокойствие, ако не поведем рано. Такива мачове лесно стават нервни, когато минутите минават, а резултатът остава равен. Точно тогава си личи дали един отбор знае какво прави.

Исландия отиде на Европейско и Световно, докато ние останахме да чакаме

И срещу Исландия статистиката е изцяло в наша полза – четири победи и едно равенство в пет срещи. През 1988-а година печелим контрола с 3:2. В квалификациите за Мондиал 2002 следват 2:1 у дома и 1:1 като гости. В следващия световен квалификационен цикъл побеждаваме с 3:1 в Рейкявик и с 3:2 в София. Последният двубой е на 7 септември 2005-а година.

Само че оттогава минаха 21 години. За това време „викингите“ стигнаха до четвъртфинал на Евро 2016, като по пътя отстраниха Англия. После играха и на Световното първенство през 2018-а година. В същото време България не успя да се класира на нито един от двата големи форума през този период.

Това е разликата, която старите резултати не показват. Докато ние пазим спомена за победите над Исландия, северняците написаха най-хубавите страници от собствената си футболна история. Разбира се, онези техни успехи също не решават днешния мач. Но са достатъчна причина да гледаме на съперника с уважение.

Гостуването на 3 октомври ще покаже и как България се справя далеч от дома след първите две срещи. Ще ни трябват концентрация в защита и смелост да атакуваме, когато имаме възможност. Малкото положения в атака пък трябва да използваме по-добре.

Да върнем вярата с победи

Преди няколко дни Станислав Иванов каза в интервю за Nostrabet, че националите искат да побеждават и да радват хората. За да стане това, трябва да играят задружно и да си помагат на терена.

Предстоят четири мача за 11 дни и всеки играч ще бъде нужен. Умората ще се натрупва, затова момчетата трябва да си помагат взаимно на терена. Важното е да играем добре в поредни срещи, а не след един добър мач пак да се върнем към старите грешки.

Две победи в Пловдив ще ни зарадват и ще дадат увереност на отбора. На всички ни липсва да изгледаме мач на България с удоволствие и после да чакаме следващия с желание. Дано този път имаме повод.