Станислав Иванов пред Nostrabet: В Лудогорец не ми дадоха шанс, в Арда съм у дома

Крилото на Арда Станислав Иванов отново попадна в състава на България. Той е част от групата на Александър Димитров за мачовете с Люксембург, Естония и Исландия в Лигата на нациите. 27-годишният Иванов се завърна в Арда след едногодишен престой в Лудогорец. 

Той е юноша на Левски, като освен в България, кариерата му е минала закратко и през американския Чикаго Файър. 

Преди мачовете си за националният отбор в края на септември и началото на октомври Станислав се съгласи да говори пред Nostrabet.com.

Стаси, здравей. Завърна се в Кърджали само година след раздялата с клуба – какво ти каза Александър Тунчев в разговора, който наклони везните към „да“?

– Да, върнах се в Кърджали в позната за мен обстановка. Тук имам отлични отношения със всички хора, които работят в клуба. Като у дома съм си. С Александър Тунчев работихме и преди, затова знам какво изисква от играчите, което е добре за мен. 

Как се чувстваш в отбора и как усещаш ролята си?

– Чувствам се много добре. Щастлив съм, че отново играя и се опитвам да се подобрявам всеки ден, за да мога да помагам на отбора да печели мачове.

Направи добри първи мачове с два гола и значими игри – ти доволен ли си от тях?

– Отбелязах два гола и направих няколко асистенции, но аз съм доста критичен. Мисля, че можех да вкарам още повече попадения, за да имаме още точки. Но понякога не се получават нещата, всеки изпуска. Работя всеки ден, за да се подобрявам.

В Лудогорец записа 25 мача, но само два гола и една асистенция. Къде беше проблемът – в ролята, в адаптацията или в теб самия?

– Проблем не бих казал, ситуацията беше комплексна. В началото започнах много добре, бързо отбелязах голове и в един момент спря да се разчита на мен. Аз няма как да покажа качества, когато не получавам шанс. След това получих и контузия, която подлежеше на операция. Останах няколко месеца извън терена и беше доста трудна година и труден период за мен. Но хубавото е, че сега здрав и гледам напред. 

Хората в Арда те помнят с 20 гола за три години. Усещаш ли това като кредит на доверие или като тежест, която трябва да оправдаеш от първия мач?

– Наистина, вкарах много голове като за моята роля на терена – флангови футболист. Но тогава имахме и страхотен отбор, резултатите го показаха, имахме и чудесно представяне в Европа миналото лято. 

Като дясно крило – кое е първото нещо, което гледаш, когато поемеш топката срещу нов защитник?

– За мен няма значение дали е нов или стар противника, както и начина му на игра. Гледам така да се адаптирам, за да мога да бъда трудно прихващан и да имам пространства пред себе си.

Какво конкретно смени в подготовката и в режима си това лято, за да се върнеш към по-добрите си дни?

– Не съм променял нищо конкретно. Аз съм човек, който на всяка една тренировка и на всеки мач дава максимума. Разбира се, има и дни, в които не се получава, но винаги давам това, което имам в себе си в най-пълна степен, не се пестя нито за миг. 

Какъв е реалистичният таван на този отбор на Арда до края на сезона — топ 4, Купата или нещо, което още не смеете да кажете на глас?

– Смятам, че сме събрани едни от най-добрите български футболисти и трябва малко време, за да може да се напаснем. Имаме много нови момчета и отборът е доста различен спрямо миналата година.

Ако в края на сезона ти покажат твоята статистика, кое число трябва да пише там, за да си доволен от себе си?

– Нямам конкретна цел. Искам да отбелязвам голове и да давам асистенции, за да може отборът да печели мачове. Това е най-важно.

На 27 години си. Гледаш ли пак към чужбина или следващата стъпка е да станеш лидера, около когото се гради отборът тук?

– Разбира се, ако нямаш амбиции, си за никъде. Искам да се подобрявам всеки ден и, дай Боже, да изляза пак в чужбина. Има време, всичко зависи от мен. 

Периодът в Чикаго Файър – какво от американския футбол ти липсва и какво изобщо не ти липсва?

– Това беше един интересен период, който ме изгради изключително много като човек, защото минах през най-тежката си контузия и бях абсолютно сам, не познавах никого. За съжаление, се контузих на първия месец и бях много дълго време извън терена – близо седем месеца. Но съм благодарен, че бях там и видях хората как се грижат за футболистите си и колко професионално се работи. Именно поради тази причина всяка година първенството им надгражда и върви нагоре. 

Национален отбор – готов ли си за мачовете в Лигата на нациите и какво очакваш от поредния си престой в селекцията?

– Готов съм. Очаквам, разбира се, победи и с една сплотена, хубава и колективна игра да се поздравяваме с успехи. Ще направим всичко възможно да печелим и да радваме хората, искаме ги по трибуните. 

Как се работи с Александър Димитров, ти го познаваш добре от младежките гарнитури? 

– Да, познавам го добре. Работили сме заедно в младежкия национален отбор. Той познава отлично всички футболисти, защото е работил с всички и това е едно голямо предимство. Работи се здраво и дисциплинирано.

Реално какво можем да очакваме като класиране в група – Люксембург, Исландия, Естония? 

– Излизаме всеки мач за победа, очаквания винаги има, но най-важно е на терена какво ще покажем. 

Израсна в академията на Левски и имаш почти 80 мача за мъжкия отбор. Как се чувстваш, когато влизаш на „Герена“ като съперник – и остана ли нещо недовършено там?

– Мисля, че са повече мачовете, но да – израснах в академията и после в първия отбор. Повече от 10 години съм бил в този клуб и винаги ще ми бъде на сърцето. Това нещо не се променя – там, където си проходил, както се казва, винаги ти остава специално място. Като играя срещу Левски, се чувствам добре – връщам се у дома, няма лоши чувства, само добри спомени. 

Какво мислиш за похода на „сините“ в Европа?

– Радвам се, че се представиха толкова добре. Всички тези хора, които работят и всички фенове, които подкрепят отбора през трудните години, го заслужават. Беше красиво, а и все още продължава, тъй като са в Лига Европа. 

Кое крило в световния футбол гледаш днес и си водиш записки — и кой беше плакатът на стената ти, когато беше на 12 в Габрово?

– Обичам да гледам футбол и различни първенства. Нямам конкретно любимо, искам да гледам красив футбол. Не следя конкретен футболист в момента, но като малък имах плакат на Робин ван Перси в стаята си. 

Кой ти е любимия отбор от Европа и каква е голямата ти мечта, в кое първенство искаш да играеш?

– Любими отбори са ми Барселона и Манчестър Юнайтед.