Томас Тухел построи окопа, в който Англия погреба мечтата си

Лионел Меси и Аржентина ще защитават световната си титла срещу Испания във финала на Мондиал 2026 в Ню Йорк. „Албиселесте“ сломи Англия с 2:1 след два гола в рамките на шест минути и 24 секунди в драматичния край на полуфинала в Атланта.

Англия поведе в 55-ата минута, когато Антъни Гордън завърши отлична контраатака след центриране на Морган Роджърс отдясно. „Трите лъва“ изглеждаха устремени към първия си финал на Световно първенство от титлата през далечната 1966-а година, но постепенно се прибраха все по-дълбоко в собствената половина.

Енцо Фернандес изравни в 85-ата минута с фалцов удар извън наказателното поле, а във втората минута на добавеното време резервата Лаутаро Мартинес засече с глава прецизно центриране на Меси и осъществи пълния обрат. Аржентинският капитан асистира и за двете попадения, с което вече има рекордните 12 голови подавания на световни първенства.

Двубоят започна с огромно напрежение и завърши в хаос, след като съперниците не се бяха срещали от 21 години. Първият напрегнат момент дойде след удар на Фернандес в гърба на Елиът Андерсън. Джуд Белингам сигнализира на американския съдия Исмаил Елфат, че съотборникът му е бил ударен и с ръка в тила, но наказание не последва. За първите 30 минути бяха извършени 12 нарушения, без нито един удар към някоя от двете врати – рекорд за мач от Световно първенство, откакто Opta води подобна статистика през 1966-а година. Впоследствие Андерсън получи жълт картон за нарушение срещу Меси, а Лисандро Мартинес бе предупреден официално за задържане на Морган Роджърс.

След почивката играта се отвори. Англия поведе чрез Гордън, а след това разчиташе на решителна намеса на Джед Спенс и две отлични спасявания на Джордан Пикфорд. Съпротивата обаче не издържа. Аржентина отбеляза своя 11-и гол след 75-ата минута на този турнир и отново показа, че остава опасна до последния съдийски сигнал.

В неделя от 22:00 часа българско време световният шампион ще срещне Испания в спора за трофея, а по рано същия ден, в полунощ, Англия ще се изправи срещу Франция в мача за третото място в Маями.

Какво направи Аржентина и какво не направи Англия?

Аржентина не приличаше на разпиляния и безличен отбор, който на моменти се виждаше в елиминационната фаза. Съставът на Лионел Скалони беше дисциплиниран, уверен с топката и готов да увеличи темпото, когато ситуацията го изискваше. Именно това направиха световните шампиони след гола на Гордън. Англия доброволно им предостави инициативата, а Аржентина прие „поканата“ и започна да атакува като разярен лъв. Меси, който дотогава беше сравнително добре неутрализиран, започна да получава топката в зоните, в които е най-опасен – около наказателното поле. Играта минаваше през него, а съотборниците му постоянно сменяха позициите си.

Разликата в поведението на двата отбора бе обобщена лаконично от The Guardian: „Аржентина показа намерение, а Тухел – страх“.

Вместо да използва открилите се пространства и да потърси втори гол, Англия се отказа от активната си игра. След попадението на Гордън англичаните стигнаха само до един блокиран удар на Хари Кейн и една контраатака, при която Морган Роджърс задържа топката прекалено дълго. През останалото време събитията се развиваха непосредствено пред вратата на Джордан Пикфорд.

Това бе голямата пропусната възможност. Аржентина трябваше да се изнесе напред и оставяше свободни пространства в защита. Леандро Паредес вече бе напуснал терена, а Николас Отаменди замени Лисандро Мартинес. Отбраната на „албиселесте“ изглеждаше уязвима при скоростни контраатаки, но Англия не разполагаше с Букайо Сака, Нони Мадуеке или Маркъс Рашфорд, които да принудят съперника да се съобразява със заплахата зад гърба си.

Към 60-ата минута „трите лъва“ вече защитаваха твърде близо до собственото си наказателно поле. Меси започна да намира свободните пространства, а негово центриране към Нико Гонсалес принуди Пикфорд да се намеси. След паузата за хидратация Англия окончателно премина в дълбока формация 5-4-1. Езри Конса влезе като допълнителен централен защитник на мястото на Гордън, а малко по-късно се появи и Дан Бърн. Белите фланелки се трупаха в наказателното поле, но пространството пред него остана свободно. Именно оттам Фернандес получи време да се прицели и да изравни.

До този момент единствено спасяванията на Пикфорд, неточните завършващи удари на Аржентина и известна доза късмет пазеха преднината на англичаните. Между гола на Гордън и попадението на Фернандес „трите лъва“ владееха топката едва в 12 процента от игровото време, а след изравнителния гол вече имаше само един възможен победител. Алексис Мак Алистър уцели гредата, преди Меси да овладее по фланга, да преодолее защитника срещу себе си и да центрира перфектно с десния крак. Лаутаро Мартинес завърши атаката с глава и изпрати Аржентина на втори пореден световен финал.

Англия вече не разполагаше нито с време, нито с игровия ритъм, за да отговори. След близо 40 минути, в които футболистите постоянно изритваха топката напред, те не можеха изведнъж да започнат да я задържат и да изграждат атаки. Отборът бе устоял на физическата агресия на Аржентина, повел бе в резултата и изглеждаше стабилен, но сам се отказа от предимството си.

Пораженията от Западна Германия след дузпи през 1990-а година и от Хърватия след продължения през 2018-а също бяха болезнени. Този път обаче Англия водеше с 1:0 до 85-ата минута и изглеждаше по-класният отбор, преди да загуби още в редовното време. След последния съдийски сигнал играчите бяха съкрушени, а на Гордън му бяха необходими 25 минути, за да се отправи към тунела.

Хари Кейн – отново толкова близо и толкова далеч

Вече видяхме отпадането на редица световни звезди, след които Неймар, Мохамед Салах, Кристиано Роналдо, Ерлинг Халанд, Килиан Мбапе. Капитанът на Англия Хари Кейн пък прие отпадането по характерния за него привидно „спокоен“ начин, но със сигурност вътрешно е бил съкрушен. За пети пореден турнир „трите лъва“ стигнаха до заключителните етапи – полуфинал на Мондиал 2018, финал на ЕВРО 2020, четвъртфинал на Мондиал 2022, финал на ЕВРО 2024 и сега нов полуфинал. Отново близо до целта, но отново без трофей.

Кейн определи случилото се като „подобно на случилото се на предишни турнири“. По думите му Англия е имала усещането, че всичко върви по план в продължение на около час, „а след това, поради една или друга причина, изпитахме трудности да задържим топката и да окажем натиск върху противника, докато той я владееше“.

Капитанът не пожела да насочи вината към селекционера Тухел. Притиснат с въпроси за решенията на германеца, той заяви, че „не е моментът да се говори за това“. В друго интервю добави, че Тухел „щеше да бъде наречен гений“, ако защитните смени бяха помогнали на Англия да удържи победата.

„Печелим заедно и губим заедно“, подчерта Кейн.

В даден момент обаче нападателят неизбежно ще остане насаме с разочарованието и ще потърси онова, което сам нарече „липсващото звено“. Въпросът не е дали той е направил достатъчно. Кейн и Джуд Белингам изиграха силен турнир, отбелязваха голове под огромно напрежение и създадоха своите „героични мигове“.

Полуфиналът с Аржентина обаче беше поредният решаващ двубой, в който Кейн остана изолиран. Той е участвал в четири полуфинала и два финала с Англия, но има само два гола в тези шест срещи – дузпа срещу Нидерландия на ЕВРО 2024 и добавка след спасен от Каспер Шмайхел наказателен удар срещу Дания три години по-рано.

Това е разочароваща статистика за нападател от подобна класа, но проблемът не е само в Кейн. В много от тези мачове Англия не показа достатъчно желание да използва най-голямата си заплаха в атака. Така беше във финала на ЕВРО 2020 срещу Италия, когато отборът се прибра след ранния си гол. През 2024-а година Кейн имаше физически проблеми срещу Нидерландия и Испания. Срещу Аржентина подаванията към него отново бяха рядкост, а Кристиан Ромеро и Лисандро Мартинес го неутрализираха.

Кейн не притежава гения на Меси, експлозивната мощ на Халанд и Роналдо в най-добрите му години или скоростта на Мбапе. Той е изключително завършен централен нападател, но се нуждае от подавания и подкрепа. На последните два турнира Англия не му ги осигури в необходимата степен. Нито един от шестте му гола на Мондиал 2026 не дойде след типична комбинация с бързи и пробивни крила. Кейн реализира две дузпи, отбеляза с глава след корнер и добави още три попадения – две с глава и едно със силен с десния крак, но срещу съперници, защитаващи се в нисък блок. Той значително надхвърли показателя си за очаквани голове – шест попадения при 3,7 xG, според данните на ФИФА.

Проблем за Англия остава и липсата на постоянство около него. През последните години в атаката се смениха Рахийм Стърлинг, Маркъс Рашфорд, Джак Грийлиш, Фил Фодън, Коул Палмър, Джаред Боуен, Нони Мадуеке и Антъни Гордън. Сака имаше физически проблеми, а спадът във формата на част от останалите футболисти на клубно ниво затрудни както националните селекционери, така и самия Кейн.

Гордън се представи силно след слабия си старт на турнира, но английската атака остана твърде предвидима. Имаше качествени контраатаки срещу Хърватия, Мексико и при гола срещу Аржентина, но и твърде много периоди, в които отборът зависеше изцяло от индивидуален проблясък на Кейн или Белингам.

В Байерн англичанинът играе до Майкъл Олисе, Луис Диас и Джамал Мусиала в отбор, който под ръководството на Венсан Компани се стреми да доминира както в Бундеслигата, така и в Шампионската лига. Извън квалификациите двубоите на Англия често изглеждат като тежка и мъчителна борба.

Въпреки това Кейн остава отдаден на националния отбор. На въпрос дали това може да е последното му световно първенство, той отговори, че е „твърде рано да се говори за това“.

„Националният отбор на Англия е моята гордост и радост; това е нещото, което обичам да правя най-много – повече от всичко друго“, заяви капитанът.

„Ясно е, че четири години са дълъг период, а през лятото ставам на 33. Но както виждаме при Лео (б.а. – Лионел Меси), той все още се представя на най-високо ниво. Никога не искам да си поставям ограничения в това отношение. Ще преценявам всяка ситуация, когато настъпи моментът“.

Кейн изигра, може би, най-силния си клубен сезон и допреди няколко дни бе сред фаворитите за „Златната топка“. Англия не разполага с очевиден негов наследник нито в краткосрочен, нито в по-дългосрочен план. ЕВРО 2028 изглежда реалистична цел, но Мондиал 2030 е далеч и може да не предложи нов шанс. Меси спечели първата си световна титла на 35 години и на 39 отново е на финал, но той отдавна не се вписва в обичайните футболни норми. Кейн и Англия трябва да намерят начин да променят познатия сценарий, преди времето да ги изпревари.

Решенията на Томас Тухел доведоха до познат провал

Когато Томас Тухел бе назначен през 2024-а година, очакването беше да внесе тактическата прецизност, с която изгради името си в Германия, и познанията за английския футбол, придобити по време на престоя му в Челси, с който спечели Шампионската лига.

Предишните чуждестранни селекционери Свен-Йоран Ериксон и Фабио Капело ръководеха Англия по почти традиционен за страната начин, често със схема 4-4-2. Дори Сарина Вигман, която се опита да промени философията на женския национален отбор, постепенно видя как нейните футболистки се връщат към стил от „старата школа“, основан на единоборства и определян от тях като „истинска Англия!“.

Тухел трябваше да бъде различен. Логиката на Футболната асоциация бе, че той е специалист за елиминационните двубои и треньор, способен да изготви конкретен план за всеки съперник. Именно това трябваше да даде на Англия най-добрия възможен шанс да стане световен шампион. Срещу Аржентина обаче той направи най-голямата си грешка.

Реакцията на английските медии бе унищожителна. The Independent написа, че „чистият му страх угаси английската мечта“, като определи дефанзивните смени като особено необясними за треньор, привлечен именно заради своите тактически качества.

Да, има аргументи в негова защита. Англия започна да се прибира още преди смените. Футболистите изглеждаха изтощени от интензивната преса през първата част и от натрупаната умора след тежките срещи в Мексико Сити и Маями. Аржентина също показа характерната си способност рязко да повишава темпото, когато се нуждае от гол.

Отговорността на селекционера обаче е да разпознае подобен момент и да го промени. Втората пауза за хидратация му даде възможност да изнесе отбора напред, да задържи топката и да използва свободните пространства. Вместо това Тухел приложи отново своя „План Ацтека“ и премина към петима защитници, извади Гордън и пусна Конса.

Този подход беше проработил срещу Мексико, защото съперникът разчиташе основно на високи центрирания към Раул Хименес. Тогава Англия трябваше просто да печели въздушните единоборства. Срещу Аржентина обаче дълбокият блок предостави цялото пространство пред наказателното поле на Меси и останалите технични полузащитници.

Тухел продължи в същата посока с включването на Дан Бърн и окончателното преминаване към 5-4-1. Резултатът беше пълна загуба на контрол. Фернандес остана непокрит пред наказателното поле, Мак Алистър уцели гредата, а Меси получи свободата да изработи победния гол.

Германецът не опита да избяга от отговорност след двубоя. Той подчерта, че никой не може да знае как би се развила срещата при различни смени, но прие, че критиките са естествено следствие от поражението.

„Мисля, че в този момент от срещата беше заслужено, че се възползвахме от момента и поведохме с 1:0. За съжаление, колкото и да е странно, това отбеляза пълна промяна в инерцията на мача. Аржентина игра с повече риск, повече ритъм, игра с чувство, че може би нямат какво повече да губи, което освободи играчите им и възпря нас, защото очевидно внезапно играхме с чувството, че имаме много да губим. Изглеждаше като два напълно различни мача – до гола ни и след това… Това е просто природата на играта… Има милиони „треньори“, които разбират повече след загуба. Не беше проблем структурата. Никой не знае какво щеше да се случи, ако бях взел различни решения, така че няма смисъл да се занимавам с това. Аз съм отговорен за решенията. Аз ги взех, така че приемам критиките“, заяви Тухел.

„Решенията на Томас Тухел ни костваха мача“, беше коментарът на бившия капитан на „трите лъва“ Уейн Рууни. Според него дефанзивните промени са отнели увереността на футболистите и са ги накарали да повярват, че единствената им задача е да издържат на натиска до края.

Подобна бе и оценката на бившия английски национал Джо Харт: „Томас Тухел показа, че няма вяра в този отбор“. За него поведението на Англия след гола е напомнило за най-критикуваните моменти от периода на Гарет Саутгейт, когато отборът се опитваше прекалено рано да затваря важните двубои.

Алън Шиърър обърна внимание, че Англия е завършила срещата с шестима защитници на терена. Според него Тухел е изиграл картите си прекалено рано и е опитал да приложи срещу Аржентина план, който може да работи срещу Норвегия или Мексико, но не и срещу отбор с подобно техническо качество. Легендарният нападател подчерта още, че след изравнителния гол английските футболисти вече са изглеждали физически и психически съкрушени.

Срещу Хърватия в Далас Тухел бе използвал Сака и Рашфорд, когато Англия водеше с 3:2. Двамата организираха контраатаката за решаващото попадение пет минути преди края. Срещу Аржентина обаче селекционерът и помощникът му Антъни Бари не заложиха на скоростта, интензивността и физическата мощ от Висшата лига, за които говореха през целия турнир.

Най-краен в критиката си бе Крис Сътън: „За мен вината е изцяло на треньора“. Бившият нападател постави под въпрос дали Тухел е правилният човек за бъдещето на Англия и изтъкна, че германецът е бил прекалено негативен в момент, в който е трябвало да прояви смелост. Той посочи и неизползваните възможности в атака, включително присъствието на Оли Уоткинс и Маркъс Рашфорд на резервната скамейка.

Срещу Хърватия в Далас Тухел бе използвал Сака и Рашфорд, когато Англия водеше с 3:2. Двамата организираха контраатаката за решаващото попадение пет минути преди края. Срещу Аржентина обаче селекционерът и помощникът му Антъни Бари не заложиха на скоростта, интензивността и физическата мощ от Висшата лига, за които говореха през целия турнир.

При Гарет Саутгейт Англия често беше обвинявана в пасивност и неспособност да реагира в решаващите моменти. Така се стигна и до отпадането от Хърватия през 2018-а година, когато отборът водеше с 1:0 при оставащи 22 минути. Този път мениджърът не остана безучастен – той предприе активни действия, но именно те ускориха срива.

Твърдението, че Англия просто не е имала късмет, не издържа. Изравнителният гол падна пет минути преди края, но много преди него отборът вече бе изгубил контрол и оцеляваше под непрестанния натиск. Истинският поврат настъпи, когато след гола на Гордън Англия съзнателно се отказа да атакува.

За младия състав от 2018-а година имаше оправдание – липса на опит и минимални очаквания. Сега ядрото на Англия е заедно от години, а за много от играчите това бе четвърти полуфинал в рамките на осем сезона. Кейн и Белингам се намираха в отлична форма, съставът беше по-силен, а резервната скамейка – по-богата.

Футболната асоциация инвестира сериозно, за да привлече треньор, способен да организира пътя до трофея. Вместо това Англия отпадна по добре познат начин – поведе, отстъпи инициативата, отказа се от атаката и накрая бе напълно надиграна. Разликата този път беше една: Англия не просто допусна своя крах. Тя сама си го избра.