Направи ли Ман Юнайтед правилния избор с Маурисио Почетино?

След години, в които името му беше свързвано с Манчестър Юнайтед, Маурисио Почетино най-после ще седне на пейката на „Олд Трафорд“, но едва ли си е представял, че ще получи този шанс при толкова трудни обстоятелства. Аржентинецът поема отбор, който има добри футболисти, но твърде често изглежда объркан, а привържениците му отдавна са уморени да слушат как следващият треньор ще оправи всичко.
Почетино ще напусне националния отбор на САЩ и ще замени Майкъл Карик с договор до края на сезон 2028/2029, след като Юнайтед активира освобождаващата му клауза от 10 милиона долара. Той първо ще води американците срещу Хаити в Лигата на нациите на КОНКАКАФ, след което го очаква гостуването на Ливърпул на „Анфийлд“ на 22 ноември, така че времето за опознаване на новия му отбор ще бъде съвсем малко.
Изборът е любопитен и защото свободен беше Антонио Конте, който е шампион във Висшата лига с Челси и на Серия А с Ювентус, Интер и Наполи, докато успехите на Почетино като треньор по-често се свързват с развитието на отборите му, отколкото с трофеите. Аржентинецът има във витрината си титлата в Лига 1 и Купата на Франция с Пари Сен Жермен, но не е печелил отличие в Англия или европейски клубен турнир, което оставя съвсем основателния въпрос дали може да изведе Юнайтед до големите победи, които клубът очаква.
Финалът в Шампионската лига с Тотнъм през 2019-а година показва на какво е способен, защото тогава Почетино изгради отбор, който се бореше с най-силните и вярваше, че може да ги победи. Той помогна на Хари Кейн, Деле Али, Дани Роуз и Кайл Уокър да станат по-добри, а преди това в Саутхемптън имаше важна роля за израстването на Люк Шоу и Адам Лалана.
Точно тази част от работата му може да бъде много полезна в Манчестър, където Лени Йоро, Коби Мейно, Карлос Балеба и останалите млади имат нужда от треньор, който да им вярва и да им дава ясни задачи. Почетино не се притеснява да пуска млад футболист, ако смята, че е готов, а за играчите това е важна разлика, защото знаят, че добрата работа в тренировките може да им донесе място в състава.
Той е показвал и че може да открие по-подходяща роля за даден футболист, както направи с Ерик Дайър в Тотнъм, когато го използва в защитата, а след това и като опорен халф. Подобна преценка ще му трябва и в Юнайтед, защото съставът е събиран от различни мениджъри и задачата му ще бъде да намери начин тези играчи да си помагат повече на терена.
Престоят му в ПСЖ обаче показва и другата страна, защото там Почетино разполагаше с Лионел Меси, Неймар и Килиан Мбапе, но дори с тях не успя да изгради достатъчно добър колектив, особено в Шампионската лига. Самият той е обяснявал колко трудно е било да съчетае толкова големи звезди с желанието всички да работят заедно.

Това е особено важно за неговия футбол, защото Почетино иска нападателите да участват в пресата, а халфовете и защитниците да ги подкрепят, като целият отбор се придвижва напред. Когато част от играчите не участват достатъчно в тази работа, останалите трябва да покриват повече пространство и противникът по-лесно намира откъде да мине, независимо колко опасни са звездите в нападение.
Опитът в Париж оставя въпрос и към самия Почетино, защото в голям клуб треньорът трябва да намери начин да получи нужната работа от най-важните си футболисти. В Юнайтед той отново ще има утвърдени имена и големи очаквания, затова отношението му към играчите и решенията му в съблекалнята ще бъдат важни.
С топката аржентинецът предпочита атаките да започват с подавания от защитата, чрез които съперникът да бъде изтеглен напред, а след това да се използва свободното място зад него. За тази цел халфовете и нападателите трябва постоянно да се движат и да предлагат възможност за пас, защото иначе защитникът с топката остава притиснат и рискът от грешка близо до собствената врата става голям.

Почетино най-често използва 4-2-3-1, но не държи футболистите му да стоят на едни и същи места през цялото време, като е работил и в схема с трима защитници. В националния отбор на САЩ например единият краен бранител се включваше напред, а другият оставаше по-назад, докато Кристиан Пулишич и останалите атакуващи играчи сменяха позиции, за да се освобождават от съперниците си.
За Юнайтед подобни взаимодействия биха били полезни, защото дават възможност отборът да излиза от пресата с няколко добре подготвени движения, вместо да разчита някой сам да се измъкне от трудната ситуация.
На Почетино ще му трябва време, за да наложи идеите си, но тъй като от него ще се очакват победи още от началото, ще трябва да използва най-доброто, на което сегашните футболисти са способни. В Челси той разчиташе на бързите контраатаки с Коул Палмър и Николас Джаксън, а в Юнайтед може да потърси същото с Бруно Фернандеш, Брайън Мбемо и Матеуш Куня, които също умеят да използват свободните пространства в защитата на съперника.

Престоят му в Челси показа и добри, и лоши страни, защото отборът вкара 77 гола, но допусна 63, а това означаваше, че дори когато нападателите си вършеха работата, грешките в защита често проваляха усилията им. В Юнайтед Почетино ще трябва да реши точно този проблем, защото няма да има голяма полза от повече вкарани голове, ако отборът продължава лесно да допуска такива.
Почетино има опита и качествата да подобри този Юнайтед, но засега остава по-убедителен като треньор, който развива футболисти, отколкото като човек, който печели трофеи. Това не прави назначението му грешно, но означава, че клубът поема риск, особено когато имаше възможност да разгледа и кандидатура като тази на доказан шампион като Конте.
На „Олд Трафорд“ първо ще искат да видят отбор, който да започне да играе по-уверено, но с времето очакванията неизбежно ще станат по-големи. Почетино най-после получава дълго чакания шанс, а за да остане в Юнайтед, ще трябва да докаже, че може да превърне добрата работа с футболистите в победи, да намери постоянството и накрая – да печели трофеи.





























Няма коментари.