Беше труден, но и важен преходен сезон за Локомотив София. „Червено-черните“ започнаха кампанията с нов собственик, но със старите си проблеми. Иван Василев предаде управлението на клуба на Веселин Стоянов, но в „Надежда“ не последваха съществени промени.
Основният проблем – липсата на класа в състава си остана, а резки движения така и не бяха предприети. Иван Колев остана на треньорския пост, но не получи желаната селекция. Още в първия кръг това даде резултат – Локо претърпя тежко поражение с 1:6 от Левски насред собствения си стадион. То трябваше да бъде сигнална лампа, показваща тревожното състояние както на защитата, така и на нападението. Въпреки това, ръководството предпочете да отдаде загубата на класата на съперника, вместо да се вгледа в собствените слабости.
Заблудата се задържа и в следващите няколко срещи, които донесоха умерени успехи. Победата с 2:1 над вицешампиона Черно море създаде илюзията, че „железничарите“ ще се утвърдят в средата на таблицата. Два успеха и две равенства подхраниха това убеждение, но последвалото домакинско поражение от Ботев Враца разби илюзиите. В „Надежда“ най-сетне започнаха да осъзнават реалността – нивото на отбора бе недостатъчно за конкурентна борба в Първа лига. Това осъзнаване обаче дойде късно и предопредели слабото представяне през есента. Колев бе освободен, а на негово място застана клубната легенда Антон Велков.
Преходът от телевизионен анализатор към треньор се оказа труден за Велков, който бързо разбра, че практиката е далеч по-сложна от теорията. Локо не успя да се стабилизира и остана в дъното на класирането. Едва тогава клубът взе реални мерки – през зимната пауза бе изградена по-солидна селекция от опитни състезатели с ясно изразен характер, подготвени за тежка битка за оцеляване. Към отбора се присъединиха Спас Делев, Октавио и Божидар Кацаров, които внесоха нужния ред във всички линии – нападение, халфова линия и отбрана.
Най-осезаемо бе влиянието на Делев. Въпреки че дълго бе твърда резерва в Лудогорец, крилото показа, че не е загубил формата си. Напротив – неговата класа изпъкна ярко на фона на конкуренцията в Първа лига. Делев изгради отличен тандем с хърватския таран Анте Аралица, като с девет асистенции и седем гола бе на път да превърне партньора си в голмайстор на шампионата.
Пролетният полусезон започна с впечатляваща победа – 4:1 над ЦСКА 1948 в Бистрица, последвана от нов убедителен успех – 3:0 срещу Ботев Враца на „Христо Ботев“. Локомотив започна да излиза от „празния“ коловоз, но както често се случва, идилията бе кратка. След загуба с 1:2 при визита на последния в класирането Хебър Пазарджик, Антон Велков напусна поста. Спасителната мисия бе поверена на шефа на академията Ратко Достанич. Опитният сърбин стабилизира състава, макар и сам да бе на ръба да си тръгне след тежко 0:5 от Арда в Кърджали.
В плейофите обаче Локомотив показа стабилност – избегна резките спадове и с умно представяне си осигури оцеляване без участие в баражи. По-важното бе, че в „Надежда“ си взеха поука. Още след края на кампанията бе ясно кой ще води отбора напред – начело се завърна Станислав Генчев. С него дойде и пречистването на състава – клубът се раздели с играчи, които не отговаряха на нужните стандарти.
Още в първите дни на подготовката в Дряново новият треньор разполагаше с петима нови футболисти – Мартин Величков, Митко Митков, Христо Митев, Реян Даскалов и Ерол Дост. „Червено-черните“ върнаха в елита ни и познатия от двата си престоя в Ботев Враца защитник Меси Биатосумока. Макар че бившият нападател на столичани Карло Франса им „върза тенекия“ и се отметна от думата си да се завърне в „Надежда“, се очакват още попълнения, а заедно с тях и един много по-конкурентен Локомотив през новия сезон.
Заключението е еднозначно – Локомотив София премина през тежка, но отрезвяваща кампания, която ясно показа къде са слабостите и къде има потенциал за растеж. „Червено-черните“ оцеляха не толкова благодарение на класа, колкото заради навременните корекции през зимата и индивидуалните проблясъци на ключови фигури като Спас Делев. Направените грешки в началото, породени от подценяване на реалностите и забавени решения, бяха част от трудния, но необходим процес на трансформация.
Назначаването на Станислав Генчев е ясен знак, че клубът иска да изгради дългосрочен проект с модерна визия и по-високи амбиции. За Локомотив предстои ново начало – не само в спортно-технически, но и в организационен план. И ако в „Надежда“ този път наистина са си взели поука, предстоящият сезон може да отбележи началото на едно стабилизиране и завръщане към мястото, което клуб с такова минало заслужава в българския футбол.
Няма коментари.