Защо светът има нужда Бразилия отново да е световен шампион?

Бразилия беше сред отборите, които най-сериозно спечелиха от разширяването на Световното първенство от 32 на 48 участника. Новият формат увеличи броя на директните квоти за Южна Америка до шест и на практика спести на „селесао“ неприятен сценарий. Бразилците завършиха едва пети в квалификационната група от 10 отбора, което при старата система щеше да ги изпрати на междуконтинентален плейоф.

Осем победи в 18 мача са далеч от стандартите, които се свързват с най-успешния национален отбор в историята на световните първенства. Бразилия не просто е част от историята на турнира – тя помогна да бъде изграден неговият мит. Със своя стил, техника, свобода и футболна магия „селесао“ вдъхна на Мондиала онази светлина, която го превърна в най-голямата сцена в световния футбол.

Страната беше домакин на турнира през 1950-а година, триумфира през 1958-а и 1962-а година, а през 1970-а изгради отбор, който не просто побеждаваше, а очароваше целия свят. След това дойдоха още две световни титли – през 1994-а и 2002-а година, които затвърдиха позицията на Бразилия като рекордьор по трофеи.

Последните две десетилетия обаче са далеч по-болезнени. Разгромът с 1:7 от Германия на полуфинала на домашното Световно първенство през 2014-а година остава най-дълбоката рана, но не е единственият провал. Бразилия отпадна на четвъртфиналите през 2006-а, 2010-а, 2018-а и 2022-а година. За много национални отбори подобно постоянство би изглеждало приемливо, но не и за страна, която измерва успеха си единствено със световната титла.

Тези разочарования разклатиха доверието в проекта и доведоха до продължителен период на съмнения, анализи и вътрешно търсене на правилната посока. След напускането на Тите след Мондиал 2022 ръководството на Бразилската футболна конфедерация си постави висока цел – да привлече доказан победител. Изборът беше Карло Анчелоти.

Италианският специалист, изградил репутацията си с успехи на най-високо ниво (б.а. – спечели 5 пъти Шампионската лига) и с умението да направлява съблекални с големи имена и почти извънземно его, вече е начело на Бразилия. Неговият опит в Реал Мадрид, спокойствието му в напрегнати моменти и способността му да работи с големи звезди са сред основните причини той да бъде възприеман като треньора, който може да върне „селесао“ към върха.

Назначението му обаче не решава автоматично всички проблеми. Анчелоти пристигна едва през май миналата година, а преди него Бразилия премина през няколко различни треньорски рокади, всеки със собствен подход. Липсата на приемственост остави следи, а италианецът разполагаше с ограничено време, за да наложи идеите си, да оформи структурата и стабилността в отбора.

От пристигането си Анчелоти вече направи няколко важни промени. Каземиро, който беше извън сметките, се завърна и внесе повече опит, баланс и сигурност в средата на терена. В атака Винисиус Жуниор беше изпробван в по-централна роля, което може да се окаже ключов ход за отключване на потенциала му с националната фланелка.

Очаква се Бразилия да използва гъвкава схема 4-2-3-1 срещу по-слаби съперници, което изглежда логично предвид богатството от офанзивни футболисти. По-големият въпрос е как Анчелоти ще използва халфовата линия срещу водещите отбори. За тази зона италианецът повика вече един бивш и един бъдещ играч на Манчестър Юнайтед – Каземиро и Едерсон, който ще пристигне от Аталната. От Висшата лига присъства и Бруно Гимараеш от Нюкасъл Юнайтед.

Една от най-важните задачи пред него е свързана с Винисиус Жуниор. Нападателят на Реал Мадрид отдавна е сред най-силните играчи в клубния футбол, но така и не успява да пренесе същото постоянство в националния отбор. При Доривал Жуниор това беше един от основните проблеми, но истината е, че темата съществува от години.

Анчелоти има предимство, което малцина други биха имали – той познава отлично Винисиус от съвместната им работа в Мадрид. Знае какво го мотивира, как да го постави в правилните зони и как да извлече максимума от скоростта, дрибъла и агресията му в последната третина. Ако успее да го превърне в решаваща фигура за Бразилия, атаката на „селесао“ може да придобие съвсем различно лице.

Голямата новина в състава е завръщането на Неймар след почти тригодишно отсъствие. 34-годишният нападател, който през последните 18 месеца играе за родния си клуб Сантос, попадна сред избраните 26 футболисти на Анчелоти за Световното първенство. За последно той носи екипа на Бразилия през октомври 2023-а година, а сега се очаква ролята му да бъде по-скоро на важен играч в групата, отколкото на титуляр.

Включването му предизвика сериозен дебат в Бразилия, като общественото мнение изглежда разделено. Неймар ще участва на четвъртото си световно първенство. Той беше голямата звезда на домакинския Мондиал през 2014-а година, но пропусна полуфинала срещу Германия заради контузия. След това игра през 2018-а и 2022-а година, когато Бразилия отпадна на четвъртфиналите.

„Беше много трудно да изберем тези 26 играчи. Защо? Защото конкуренцията в тази страна е много, много висока. Знам, че някои играчи, които бяха с нас тази година, ще бъдат недоволни“, обоснова избора си Анчелоти.

Сред по-интересните имена в списъка са младият футболист на Борнемут Раян и нападателят на Брентфорд и бивш такъв на родния Лудогорец Игор Тиаго, който избухна с 22 гола във Висшата лига. За сметка на това извън състава остана Жоао Педро от Челси, което може да се приеме като една от най-изненадващите липси. 24-годишният играч беше използван редовно след идването на Анчелоти, а неговата гъвкавост очевидно се оценяваше от треньорския щаб. Слабата му форма в края на сезона обаче вероятно му е струвала мястото.

Андрей Сантош и Ричарлисон също останаха извън групата, макар че шансовете им предварително не изглеждаха особено големи. Игор Тиаго и Ендрик впечатлиха в последната международна пауза срещу Франция и Хърватия, поради което присъствието им не е сериозна изненада. Раян обаче е по-любопитен случай, защото само преди шест месеца той трудно би бил разглеждан като сигурен кандидат, но силното му развитие след трансфера от Васко да Гама в Борнемут промени ситуацията.

Лукас Пакета също ще си отдъхне, след като през последната година изглеждаше, че губи позиции. В същото време контузиите сериозно ограничиха опциите на Анчелоти. Родриго е извън сметките след скъсване на предна кръстна връзка, а съотборникът му в Реал Мадрид Едер Милитао също не е на разположение заради продължаващ проблем с коляното. Естевао не успя да се възстанови от травма в подколянното сухожилие, получена през април с екипа на Челси, което допълнително променя плановете за дясното крило.

В атака Анчелоти разполага с достатъчно качество, но трябва да намери правилната комбинация. По-сериозното притеснение е в зоните на крайните защитници. Отляво Дъглас Сантос от Зенит Санкт Петербург изглежда ще бъде титуляр, а ветеранът Алекс Сандро е опция от пейката. Отдясно картината е още по-неясна, особено след контузията на Уесли от Рома, който отпадна от състава. Така опциите остават, Рожер Ибанйес и Данило, който дори не е твърд първи избор във Фламенго.

Мондиалът в Съединените щати неизбежно ще върне Бразилия към спомените от 1994-а година, когато „селесао“ спечели четвъртата си световна титла. Сега тимът отново се връща в САЩ с огромни очаквания, но и с много въпросителни. Анчелоти трябва да обедини таланта, опита, големите имена и тактическа стабилност в кратък период. Завръщането на Неймар, ролята на Винисиус, проблемите по фланговете в защита и липсата на време за изграждане на пълна приемственост ще бъдат сред основните теми.

Бразилия винаги пътува на световно първенство с една цел – титлата. Този път обаче пътят изглежда по-сложен, отколкото предполага историята на петкратния световен шампион. За Анчелоти предизвикателството е ясно: да превърне състава, пълен с талант, в отбор, способен отново да накара света да гледа към Бразилия с онова старо чувство на страхопочитание.

А може би футболният свят също има нужда от това. Има нужда Бразилия отново да бъде Бразилия – символ на красота, дързост, въображение и радост в играта. В епоха, в която футболът все по-често се измерва чрез системи, данни и контрол, една световна титла на „селесао“ би върнала част от романтиката, с която поколения фенове се влюбиха в този спорт.

Защото когато Бразилия е силна, Мондиалът изглежда различно. И когато Бразилия печели със стил, футболът сякаш си спомня защо изобщо е станал най-обичаната игра в света.