Тишината в Лудогорец е оскърбителна за самия клуб

В Лудогорец се е настанила необяснима тишина в последните две седмици. „Зелените“ си гарантираха евробилет в последния възможен миг – с евробараж срещу Локомотив Пловдив на 29 май. Разградчани дори спечелиха мача не по втория, а по третия начин – чрез изпълнение на дузпи. Оттогава ни вопъл, ни стон от „Хювефарма Арена“. Отборът на Пер-Матиас Хьогмо или Микаел Старе стартира подготовка на 18 юни. Около имената на двамата наставници е почти задължително да се сложи въпросителен знак. Помощникът Старе довърши сезона за „зелените“, но раздяла с Хьогмо така и не е обявена от клуба, а според повечето източници такава фактически няма. И треньорският въпрос не е изчистен в Делиормана…

По-притеснителен е процесът или липсата на процес в самия клуб. След най-слабия сезон на Лудогорец в модерната му история, се очакваше истинска вихрушка в Разград, която да вземе главите и на много шефове. Дори изгледи за подобно нещо няма на този етап, като Ангел Петричев, Козмин Моци и Георги Караманджуков са си все още по местата. Скаутското звено, лекарският щаб и всички останали хора на административни позиции също са на постовете си. Движение няма.

В предходния подобен случай, когато Лудогорец бе опрян до стената – през 2015 г. – мерките бяха крути и взети за часове. Тогава „зелените“ загубиха от молдовския Милсами в средата на лятото, а още до края му отборът бе обзаведен с 6-7 много класни попълнения, превърнали се в гръбнак в следващите години. Имаше и раздели на по-долните нива в клуба. Актуалната ситуация много повече се доближава до тази от 2023 г., когато Лудогорец загуби с 1:7 от датския Нордселанд, цялото ръководство подаде оставки и в крайна сметка единствен Ивайло Петев се раздели с поста си на старши треньор. Петричев, Моци и Караманджуков се измъкнаха сухи от водата в онзи прословут случай, в който разградчани станаха за посмешище на цяла футболна Европа. 

Настоящото лято е оскърбително тихо за Лудогорец, който все още не е предприел първо явно действие в структурата си, на пазара или където и да било. Нещо повече – отборът дори ще се готви изцяло в България за идния футболен сезон. Плановете за лагер са сведени единствено до родните географски ширини. Само седмица преди старта на подготовката тимът няма дори постоянен старши треньор. Очевидно е, че изборът не е Хьогмо или Старе, но решение за скамейката не е представено. Мнимото изключение от цялото разградско бездействие е все пак обявената раздяла с Педро Нареси и Диниш Алмейда. За втория се очаква да акостира в ЦСКА, докато бразилецът е в търсене на своето следващо предизвикателство, макар че не е изключено и да остане в България или поне на Балканите. 

С текущата апатичност, настанила се в Разград още преди години в спортно-технически аспект, Лудогорец рано-рано бие отбой за следващия сезон. В Разград може и да са разчели, че рестартът на проекта ще е доста по-дълъг и продължителен. А е възмонж дори и това да не са разчели, просто да са в патова ситуация без ход. Проблемът е, че във футбола дори грешният ход е по-добро действие от липсата на ход. ЦСКА от предния сезон е ярък пример до какво води бездействието – кошмарен старт. Тишината на Лудогорец е оскърбителна за самия клуб и колкото по-бързо го разберат началниците на „Хювефарма Арена“, толкова по-добре за самите тях.