Шампионската лига вече тече в „сините“ вени

Левски направи важна крачка към плейофите на Шампионската лига, след като заслужено победи Кайрат Алмати с 1:0 в първия мач от третия квалификационен кръг. „Сините“ доминираха на стадион „Георги Аспарухов“, не позволиха на казахстанския шампион да създаде нито една сериозна опасност и стигнаха до успеха в добавеното време с гол на Сержиньо.

Португалският полузащитник стреля от дистанция, топката се отклони в капитана Александър Мартинович и заблуди вратаря Темирлан Анарбеков. Рикошетът донесе известна доза спортен шанс, но той беше напълно заслужен с оглед на постоянния натиск, териториалното превъзходство и желанието на Левски да търси победата до последната секунда.

След двубоя Хулио Веласкес не скри удовлетворението си както от представянето на отбора, така и от подкрепата по трибуните.

„Истината е, че съм много доволен. Направихме голям мач, много хубав мач. Абсолютно и по мое мнение заслужихме изцяло победата. Считам, че можеше да приключим срещата с по-добър резултат за нас, както отбелязахте. Противникът идва от основна фаза на Шампионска лига. Отдавам голяма заслуга на начина, по който играха момчетата. Изключително горд съм с моите футболисти. Изключително благодарен за тази прекрасна атмосфера, която създаде публиката на нашия стадион. Сега ще се възстановим и мислим за мача в петък (б.а. – срещу Локомотив Пловдив)“, заяви старши треньорът на Левски.

Левски вече трябва да играе като фаворит

До този момент в европейската си кампания „сините“ по-често влизаха в ролята на отбора, който трябва да се противопоставя на считан за по-силен съперник. Срещу Кайрат ситуацията беше различна. Българският шампион трябваше да поеме инициативата и да намери решение срещу отбор, който беше изградил цялата си стратегия около неутрализирането на силните страни на Левски.

Гостите действаха основно в компактна структура 5-4-1, със силно сгъстени пространства между защитата и халфовата линия. Тримата централни бранители получаваха постоянна подкрепа от двамата халф-бекове, а четиримата полузащитници стояха близо един до друг и затваряха зоните пред наказателното поле. Кайрат почти не проявяваше интерес към продължително притежание на топката и видимо преследваше нулевото равенство.

Този подход затрудни Левски. Въпреки огромното си териториално преимущество и близо 71% владение на топката, домакините невинаги успяваха да придадат необходимото темпо на разиграването. Именно изнасянето от защитата и връзката между централните бранители и полузащитниците бяха сред най-силните оръжия на отбора в предишните срещи, но този път движението на топката на моменти беше по-бавно, а част от свободните коридори не бяха намерени навреме.

През първото полувреме Левски редуваше структури с трима плюс двама и двама плюс трима футболисти в първата фаза на атаката. След почивката Веласкес потърси още по-офанзивно разположение, което в определени моменти се доближаваше до 2-2-6, с високо позиционирани крайни защитници и шестима играчи по последната линия или в пространствата непосредствено пред нея.

Промяната не доведе веднага до гол, но позволи на „сините“ да притиснат Кайрат още по-дълбоко в собствената му половина.

Полупространства, ротации и търпеливо разиграване

Основната идея на Левски беше чрез позиционни ротации да извади от зоната му някого от тримата централни защитници на съперника. Сержиньо, Армстронг Око-Флекс, Евертон Бала и Рейналдо непрекъснато разменяха позиции, като един футболист се връщаше между линиите, а друг атакуваше освободеното пространство зад гърба на бранителя.

Рейналдо беше използван като централен нападател именно заради способността си да атакува в дълбочина. Когато той слизаше към халфовата линия, Око-Флекс или Бала стартираха зад защитата. В други ситуации Сержиньо се включваше в едното полупространство и създаваше числено превъзходство, принуждавайки халф-бека или крайния централен защитник на Кайрат да напусне позицията си.

Ширината беше осигурявана от Алекс Сентейес и Алдаир Невеш. Левски търсеше двойни подавания по фланговете, диагонални пасове и бърза смяна на фронта на атаката. Когато едната страна беше блокирана, топката търпеливо се връщаше назад и преминаваше към противоположния фланг. В отделни нападения „сините“ сменяха посоката по четири-пет пъти, опитвайки се да предизвикат грешка в подредбата на казахстанската защита.

Не всички ситуации бяха разчетени по най-добрия начин. На моменти Мехди Мубарик, Никола Серафимов и Кристиан Димитров имаха възможност да потърсят по-смело вертикално или диагонално подаване към освободен футболист, но избираха по-сигурно продължение. Именно последният пас и по-бързото намиране на свободните пространства са елементите, които Левски трябва да подобри преди реванша.

Влизанията на Мазир Сула и Асен Митков дадоха повече маневреност и техника между линиите. Двамата участваха в поредица от къси комбинации и двойни подавания, с които Левски успяваше да раздвижи компактния блок на Кайрат. Сула получи и една от най-чистите възможности през второто полувреме, но не успя да я реализира и да осигури по-спокоен завършек.

Контрапресата спря Кайрат още в зародиш

Ако позиционната атака на Левски невинаги беше достатъчно остра, реакцията след загуба на топката беше на много високо ниво. Това се превърна в един от най-силните елементи в представянето на отбора.

Крайните защитници оставаха високо и близо до преките си съперници, а Гашпер Търдин и Мубарик осигуряваха баланс пред централните бранители. Така при изчистена топка Левски моментално активираше контрапресата, печелеше вторите топки и подновяваше атаката, преди Кайрат да успее да организира преход.

Дори когато атакуваше с много хора, тимът на Веласкес запазваше правилна структура зад топката. Двамата централни защитници оставаха в числено преимущество срещу единствения нападател на гостите, а опорните полузащитници затваряха централните коридори. Това е важен белег за тактическата зрялост на отбора – Левски се защитаваше още докато атакуваше.

Резултатът беше категоричен. Кайрат не успя да изгради нито една пълноценна контраатака и не отправи нито един удар към вратата. Гостите често бяха принуждавани да изчистват панически, след което топката отново се връщаше у футболистите в синьо. Дори централният им нападател прекарваше дълги периоди дълбоко в собствената половина.

Победният гол също започна от добра реакция след загубено притежание. Левски си върна топката почти веднага, задържа съперника под напрежение и атаката завърши с далечния удар на Сержиньо. Рикошетът беше щастливо обстоятелство, но преди него имаше правилно изпълнена контрапреса и заслужено продължение на натиска.

Сержиньо се превърна в свързващото звено

Освен автор на победния гол, Сержиньо беше и един от най-важните футболисти в цялостната структура на Левски. Португалецът, който логично беше избран за Играч на мача, се връщаше назад, за да помага при изнасянето, свързваше халфовата линия с атаката и се появяваше около наказателното поле, за да завършва нападенията.

Капацитетът му да покрива голям периметър позволяваше на Търдин и Мубарик да запазват позициите си и да осигуряват защитния баланс. Сержиньо няколко пъти застраши вратата на Анарбеков, а постоянството му в крайна сметка беше възнаградено.

Представянето му заслужава още по-висока оценка и заради факта, че той и част от останалите летни попълнения се присъединиха по-късно и наваксват физическата си подготовка в движение. Веласкес продължава да изгражда състава в условията на натоварен цикъл и ограничени възможности за ротации.

Отсъствията на Акрам Бурас, Майкон и Мустафа Сангаре допълнително скъсиха резервната скамейка. Въпреки това треньорът отново реагира навреме, повиши потенциала на отбора в атака след почивката и намери начин да задържи Кайрат под непрекъснат натиск. Предстоящото включване на още нови футболисти трябва постепенно да увеличи конкуренцията и възможностите за промени.

Минималният аванс изисква пълна концентрация

Левски заслужаваше да спечели и с по-убедителен резултат. Казахстанският шампион разчиташе на дълбока защита, накъсване на ритъма и забавяне на играта, но въпреки това беше само на секунди от равенството. Именно минималният аванс е единствената причина „сините“ да не могат да бъдат напълно спокойни.

Кайрат вече премина през подобна ситуация в предишния квалификационен кръг. Отборът загуби първото си гостуване срещу Омония Никозия с 0:1, но навакса пасива у дома и продължи след изпълнение на дузпи. В Туркестан тимът на Рафаел Уразбахтин със сигурност ще бъде по-агресивен и ще предложи различен футбол.

„Никога в живота не ми е харесвало да съжалявам, не съжалявам за нищо. Опитвам се да съм винаги позитивен. Не може да бъде по друг начин. С тези играчи, с тази публика и с тази игра. Донесоха ни прекрасна европейска вечер. С това трябва да останем“, категоричен беше Веласкес по повод пропуснатата възможност Левски да спечели с повече.

Преди реванша на 11 август в Туркестан за „сините“ предстои домакинство на Локомотив Пловдив в първенството. Отборът трябва бързо да се възстанови физически и емоционално, но и да запази инерцията от поредната силна европейска вечер.

Пред повече от 16 500 зрители Левски показа контрол, търпение, правилна контрапреса и тактическа дисциплина срещу съперник, участвал в основната фаза на Шампионската лига през миналия сезон. „Сините“ не изиграха съвършен мач и все още имат какво да подобряват при преодоляването на дълбок защитен блок, но спечелиха среща, в която до последно отказаха да се примирят.

Именно това е следващото стъпало в развитието на един отбор – да намери път към победата дори когато разиграването не върви идеално, пространствата са затворени, а времето изтича. Левски го направи, но за да превърне прекрасната вечер на „Герена“ в истински европейски пробив, трябва да довърши започнатото и в Казахстан. При успех следва финален сблъсък с АЕК Атина за осигуряването на мечтата – място в основната фаза на Шампионската лига.