Рестартът в Лудогорец вече не търпи отлагане

Лудогорец ще навлезе в новия сезон в необичайна за клуба позиция – не като шампион, който защитава короната си, а като отбор, който трябва да си я върне. След 14 поредни титли „орлите“ останаха едва трети през сезон 2025/2026, на 14 точки зад Левски, а европейската квота бе спасена едва след бараж с Локомотив Пловдив. Това не е обикновен слаб период, а ясен знак, че досегашният модел се нуждае от сериозно освежаване.

Загубената титла не бива да се обяснява с един мач, един трансфер или един треньор. В последните месеци Лудогорец изгуби най-важното си качество – усещането за неизбежност. Дълго време разградчани печелеха не само с по-добър състав, а и с увереността, че могат да решат всеки труден момент. През миналия сезон това изчезна. Отборът започна да допуска сериозни колебания, да изглежда уязвим при преходите и да оставя впечатление, че липсват фигури, които да поемат отговорност, когато мачът не се развива по план.

Раздялата с Пер-Матиас Хьогмо по взаимно съгласие бе логична стъпка. Норвежецът оставя след себе си противоречив период – 16 победи, шест равенства и осем загуби в 30 официални мача. При него Лудогорец стигна до елиминационната фаза на Лига Европа, постигна престижни успехи срещу Селта и Ница и спечели Суперкупата на България. Това са резултати, които показват, че отборът е имал потенциал да изглежда конкурентен на по-високо ниво.

Големият проблем за Хьогмо обаче остана вътрешното първенство. Точно там Лудогорец трябваше да бъде най-убедителен, а вместо това често играеше без нужната скорост, агресия и постоянство. Отборът не наложи траен стил, не успя да доминира в решаващите мачове и не намери правилния баланс между контрол с топката и сигурност без нея. В клуб с подобни ресурси бронзовите медали не могат да бъдат приети като приемлив резултат.

Все пак Хьогмо не трябва да бъде превръщан в единствения виновник. Той наследи състав, в който част от водещите фигури вече не са в най-силните си години, а новите попълнения не винаги успяваха бързо да повишат нивото. В Разград се натрупа нужда от свежест, повече скорост и по-ясна конкуренция за титулярните места. Необходим е не козметичен ремонт, а внимателно подбран рестарт.

В тази ситуация най-логичният ход е Микаел Старе да получи възможност да води отбора поне в началото на сезона и европейските квалификации. Шведът вече изведе Лудогорец за лятната подготовка, работи с групата и познава в детайл състоянието на съблекалнята. В момента именно той ръководи заниманията на тима в Банско, а според информацията от последните часове клубът е спрял търсенето на външен вариант и е готов да му даде шанс в мачовете от Лигата на конференциите срещу израелския Апоел Тел Авив.

Това решение обаче има смисъл само ако Старе не бъде възприеман като временен вариант до първата грешка. Лудогорец има нужда от опитен и качествен треньор, който да носи отговорност за игровия облик, селекцията и дисциплината в състава. Ако ръководството вярва в Старе, той трябва да получи право да налага изисквания и да взема решения. Ако не вярва – постоянен треньор трябва да бъде назначен незабавно, а не след поредния провал.

Новият Лудогорец трябва да започне от защитата. Отборът има нужда от по-добра организация след загуба на топката, по-силна реакция при контраатаки и повече комуникация между линиите. Не е достатъчно да владееш инициативата, когато след първата грешка оставяш големи пространства и позволяваш на съперника да влиза лесно в наказателното поле.

Точно това показа и първата лятна контрола срещу Етър, спечелена със 7:4. От положителната страна Лудогорец демонстрира енергия в атака, ранен натиск и разнообразие в последната третина. Алберто Салидо вкара два гола още в началото, а сред реализаторите бяха още Ерик Маркус, Николай Николов, Агибу Камара, Александър Маринов и Бърнард Текпетей. „Орлите“ владееха инициативата през по-голямата част от мача и дадоха шанс на няколко млади футболисти от втория отбор. 16-годишният Александър Панайотов дори направи неофициалния си дебют, а на вратата последователно застанаха Серджио Падт, Хендрик Бонман и младият талант.

Но резултатът не трябва да заблуждава. Четирите допуснати гола срещу втородивизионен съперник са сигнал, който не може да бъде подминат. Етър се възползва от няколко грешки в защитата, а това е слабост, която Лудогорец не може да си позволи в мачовете от Лигата на конференциите. Експерименталният състав и липсата на Дерой Дуарте, Оливие Вердон и Петър Станич заради ангажименти с националните им отбори дават известен контекст, но не и пълно оправдание.

Контролата показа и още нещо важно – в атака Лудогорец все още притежава индивидуална класа и достатъчно варианти, за да бъде опасен. Въпросът е тази продукция да бъде поставена в по-устойчива структура. Отборът трябва да стане по-компактен, по-дисциплиниран и по-бърз в реакцията си след загубена топка. В противен случай дори седем отбелязани гола няма да прикриват проблемите.

Рестартът в Разград трябва да включва три ясни посоки: селекция с повече глад и скорост, по-строга защитна организация и връщане на лидерството в съблекалнята. Лудогорец има нужда от футболисти, които не само да притежават качества, но и да вдигат нивото около себе си. Нужни са и повече ясни решения от клуба – както по отношение на треньорския пост, така и по отношение на бъдещето на ключовите играчи.

Хегемонията приключи, но Лудогорец все още има ресурсите, инфраструктурата и опита, за да се върне на върха. Следващите седмици ще покажат дали в Разград са разбрали мащаба на предупреждението. Защото през изминалия сезон „орлите“ не просто изгубиха коронота си, а бе моментът, в който в Разград видяха, че върхът вече не им принадлежи по право и трябва отново да го заслужат.