Предаде ли се Лудогорец окончателно в битката за титлата? След 0:0 у дома срещу Черно море шампионите направиха нова грешна стъпка и при гостуването си на Арда, а поражението с 0:1 в Кърджали вече тежи много повече от обикновена загуба. Целта да бъде намалена дистанцията до лидера Левски се провали, а вместо това разликата остана сериозна — 10 точки само шест мача преди края на сезона. На теория интригата все още е жива, защото предстоят плейофи, два директни двубоя със „сините“, а тимът на Хулио Веласкес има да минава и през тежки дербита с ЦСКА и ЦСКА 1948. На практика обаче усещането след Кърджали е съвсем различно — като за отбор, който не просто изпуска инициативата, а постепенно абдикира от шампионската битка.
Срещу Арда Лудогорец отново показа част от проблемите, които го съпътстват през целия сезон. Тимът на Пер-Матиас Хьогмо имаше положения, удари три греди, натискаше, държеше повече топката, центрираше, търсеше изравняване, но всичко това не доведе до резултат. Арда, от своя страна, нанесе своя удар още в четвъртата минута след бърза атака. Серкан Юсеин направи силен извеждащ пас за Атанас Кабов. Той надбяга играч на гостите и влезе в наказателното поле, където задържа топката и я върна към нахлуващия Димитър Велковски. Левият бек си нагласи топката на десния крак и с добре насочен удар я прати в долния ляв ъгъл за 1:0. Това се оказа и решаващият момент в срещата. После домакините затвориха пространствата, защитаваха се организирано, пазеха компактност между линиите и почти не позволиха на Лудогорец да превърне териториалното си надмощие в реално превъзходство.
Именно тук е и един от големите въпроси около шампионите — защо отбор с толкова качество, дълбочина и опит отново изглеждаше без ясен механизъм как да излезе от труден мач? През първото полувреме Лудогорец все пак генерира натиск, стигна до чисти ситуации и можеше да обърне развоя. След почивката обаче инерцията рязко спадна. Натиск имаше, но липсваше рязката смяна на темпото и онази вътрешна ярост, която отличава отборите, когато наистина гонят титла до последно. Точно това впечатление бе уловено и анализа след мача, че Лудогорец има положения, има игрово надмощие, но му липсва хъс, липсва интензитет в решителните моменти и най-вече липсва постоянство.
Самият Хьогмо не скри разочарованието си след двубоя.
„Беше тежък двубой, първото полувреме имахме достатъчно положения, с които дори можехме да спечелим, но не успяхме да спечелим. Получихме гол при единственото тяхно положение, след това вратарят им се представи добре и не успяхме да отбележим. Второто полувреме не успяхме да създадем достатъчно положение“, заяви наставникът на Лудогорец.
Думите му бяха показателни и в друга посока — не толкова към конкретния двубой, колкото към общото психологическо състояние на отбора.
„Със сигурност това оказва влияние. Може и се повлияхме, защото знаехме, че трябва да победим, но и да се придържаме към плана. Не се получи, не успяхме да се справим добре. Фокусът ни сега е в двата мача за Купата на България“, призна той.
„Знаем, че когато изоставаме с толкова много точки, ще е трудно, но сега мислим за Купата“, това вече звучи като признание, че първенството постепенно се изплъзва.
Формално битката не е приключила, но това беше ясен сигнал. Ако до този момент шампионите все още поддържаха борбата жива, след Кърджали тя отстъпи място на много по-реалистичен, дори примирен тон. И когато самият треньор говори за огромната мотивация за Купата, а не за обрат в първенството, трудно може да се избяга от усещането, че Лудогорец вече мисли как да спаси сезона, а не как да го обърне.
Разбира се, проблемът не е само в мача с Арда. Той бе просто поредният симптом. През сезона Лудогорец твърде често не успяваше да се възползва, когато Левски допускаше грешки. Това вече се превърна в тенденция. В няколко поредни случая „сините“ губеха точки, а шампионите не намираха начин да ги накажат с победа. Именно това е може би най-големият им провал през кампанията — не представянето в преките мачове с Левски, а липсата на последователност срещу останалите съперници. Защото в четирите двубоя помежду им Левски няма успех и дори не е вкарал гол на „орлите“, но въпреки това е лидер с двуцифрен аванс. Това само по себе си е достатъчно силна присъда за сезона на Лудогорец.
Тук се вижда и същинската разлика между двата отбора. Не в преките сблъсъци, а в способността да печелиш задължителните мачове. Левски може да не е впечатлявал всеки път с блясък и доминация, но през голяма част от сезона показа нещо, което често липсваше на Лудогорец — устойчивост. Отборът на Веласкес не винаги играеше красиво, понякога печелеше трудно, понякога стигаше до успехите в края, а понякога влизаше в странни и нервни сценарии, но продължаваше да трупа точки. В тези „грозни“ победи или „грозни“ равенства в крайна сметка има шампионски реализъм. Реално, ако всички тези брътвежи в края на кампанията се трансформират в титла, никой в Левски няма да се интересува дали е била красива или грозна.
Точно в това отношение Левски бе по-добрият отбор като цяло през сезона. Не непременно по-силен във всеки индивидуален компонент, не непременно по-доминантен в преките мачове с Лудогорец, а по-сигурен в голямата картина. „Сините“ извличаха повече от мачовете, в които бяха длъжни да печелят. Реагираха по-добре след трудни моменти. В много случаи показваха по-силни втори полувремена. Докато при Лудогорец неведнъж се виждаше обратното — по-силно първо полувреме, но след почивката спад, липса на идеи и трудности срещу нисък блок. Срещу Арда това отново се повтори почти по учебник.
Още един сериозен проблем за Лудогорец през кампанията бе играта в защита при преходите. Голът в Кърджали дойде именно след такава ситуация — отворен фланг, лоша ориентация в средата на терена, закъснение в покриването и липса на бърза реакция. Видя се за пореден път, че крилата не се връщат достатъчно дълбоко, че халфовете невинаги са добре подредени при загуба на топката и срещу добре организиран съперник това се наказва. С други думи, Лудогорец не просто не вкарваше, когато трябваше, а и допускаше прекалено лесно моменти, в които изглеждаше уязвим.
Проблем се оказа и психологическата стабилност. Трудно е да се говори за шампионски манталитет, когато отборът толкова често не реагира правилно в ключови моменти. След грешка на лидера се очаква водачът в преследването да влезе настървено. Вместо това Лудогорец твърде често играеше напрегнато, на моменти тежко, дори сковано. Хьогмо също призна това индиректно. Натискът да се печели на всяка цена сякаш не мобилизира отбора, а го затормозява. А в края на сезона, когато всяка точка струва двойно, подобна тежест често е фатална.
Не бива да се подценява и фактът, че останалите тимове вече не излизат срещу Лудогорец със страха от предишни години. Арда е отличен пример. Александър Тунчев подходи прагматично, организирано и с ясна идея как да навреди на шампионите. Отборът му рано поведе, след което се прибра дисциплинирано, затваряше зоните, активираше пресата в правилните моменти и не изпадаше в паника.
„Трябва да отбележим също така, че до голяма степен имахме късмет. Лудогорец създаваха няколко ситуации чисти, които можеха да отбележат. Ние от друга страна също създавахме няколко ситуации и успяхме така рано да отбележим гол. Това ни позволи да се дръпнем малко и да търсим топки зад гърба на Лудогорец, да се опитаме на преход да отбележим, ако можем, втори гол. Както и преди мача с Левски, така и днес казах, че това се явява като мач в Европа, защото Лудогорец постоянно участва в евротурнирите. Излязохме освободени и със самочувствие и това ни помогна“, заяви напълно откровено Тунчев.
Арда обаче не просто спечели с късмет. Арда спечели, защото бе подготвен отбор, който знаеше кога да приеме игратата, кога да затвори мача и кога да удари. Именно затова победата не може да бъде обяснена само с трите греди на Лудогорец или с добрия ден на Анатолий Господинов, макар вратарят на домакините безспорно да имаше ключова роля. Дори голмайсторът Димитър Велковски призна:
„Искрено смятам, че днес заслужава и Анатолий Господинов тази награда (б.а. – за Играч на мача). Смятам, че се отличи с, мога да кажа, три-четири изключителни спасявания“.
А когато става дума за шампионски битки, такива мачове често решават титлите. Не преките двубои между фаворитите, а именно вечерите, в които единият се подхлъзва срещу добре подготвен съперник, а другият намира начин да остане на върха.
Окончателно ли се е предал Лудогорец? На думи още не. На теория — също не. Но по всичко, което се видя като игра, поведение, реакции и послания след мача, отговорът клони силно към „да“. Не защото шестте оставащи кръга не могат да донесат голям обрат, а защото шампионите не дават достатъчно аргументи, че могат да направят такава силна серия. За подобен развой трябват не само точки, а и стегната игра, с енергия, постоянство и хладнокръвие. В момента именно тези качества липсват на Лудогорец.
И ако наистина това е краят на дългогодишната им хегемония, причините не са само една. Те са през целия сезон. А Левски, без да е съвършен, просто беше по-подготвен да издържи на битката. Именно затова днес изглежда не просто по-близо до титлата, а почти недостижим на върха.
Няма коментари.