Ради Здравков на 70 пред Nostrabet: Осемте трофея с ЦСКА са ми най-ценни

Една от ярките легенди на родния футбол – Радослав Здравков, празнува днес 70-годишен юбилей. Изкусен майстор на правенето на играта, извеждащия пас и завършващия удар, Ради тръгва към славата от столичния Локомотив.

По-късно е ключов играч в един от най-успешните отбори на ЦСКА, с който блести по нашите и европейските терени. Оставя следа и с екипа на националния отбор на България, включително и на Мондиал.

Пред Nostrabet.com Ради Здравков се връща към паметни мигове на зеления правоъгълник в специалния за него ден.

– Г-н Здравков, кой Ви запали по футбола?

– Като всяко малко дете и аз харесвах тази игра, но за първи път стъпих на стадион в Благоевград. Като офицер в строителни войски, баща ми бе разпределен там и стана началник в поделение в южния град. При него беше големият футболист на Пирин Борислав Хаджиев и той ми помогна на 8-9 години да изиграя един мач за детския тим на Пирин. После татко се разболя, прибрахме се в София и се установихме временно в Требич. Имаше един учител по физическо възпитание, който ме заведе на стадиона на Локомотив София. Така на 12 години заиграх в децата на Локо. След като баща ми почина, семейството ми се завърна в София и въпреки че стадионът в „Надежда“ бе далеч, всеки ден пътувах за тренировки.

– Кой Ви взе в мъжете на Локомотив и какво помните от първия си мач? 

– Треньор беше Йончо Арсов, а на Локомотив му предстоеше домакински двубой. Имаха обаче някакви кадрови прболеми и затова ме извикаха вечерта на лагера. Нямах и 18 години, но на другия ден записах някакви игрови минути. Малко след това вече заиграх редовно и когато не бях навършил 19 години, дебютирах и за националния отбор на България.

– Най-приятният Ви спомен с родния клуб?

– Най-приятният е шампионската титла, която спечелихме през 1978 година. Беше голяма радост и гордост, тъй като нарушихме хегемонията на ЦСКА и Левски. Най-неприятният ми спомен е, когато загубихме при странни обстоятелства финала за купата с Левски. Странни, тъй като ни излъгаха.

– Как се стигна до преминаването Ви в ЦСКА?

– Имах предварителен разговор с Аспарух Никодимов и Димитър Пенев, Бог да го прости, преди да свърши първенството. Локомотив София не се отнесоха сериозно към възможността да отида в ЦСКА, но аз се възползвах от тази покана, тъй като исках да се развивам като футболист и да играя в най-големия клуб у нас.

– Налага Ви се обаче да изчакате една година и половина, тъй като трябва да изтърпите наказание. Как един млад футболист като Вас успява да преодолее такъв тежък период и да се завърне още по-силен?

– Беше доста неприятно, тъй като вече бях утвърден играч и национал. Същата санкция изтърпяваха Стойчо Младенов, който като мен премина в ЦСКА, и Петър Курдов заради преминаването му в Левски. Ръководството на ЦСКА не ни остави със Стойчо на улицата. В началото не ни позволяваха дори да тренираме, но ЦСКА ни извоюва това право и се подготвяхме с представителния тим. Нямахме обаче право да играем в контролни срещи.

– Правите впечатляващ дебют за ЦСКА? 

– След като ни върнаха състезателните права, за първи влязох в игра за ЦСКА в началото на второто полувреме срещу Шомберки в София. Мачът бе първи от осминафиналите в КЕШ, след като преди това ЦСКА бе елиминирал действащия континентален първенец Нотингам. Бихме поляците с 4:0, а аз вкарах последния гол. Помня, че минах зад гърба на Цветан Йончев, който ми настъпи топката. Аз я овладях, направих едно докосване и я насочих в мрежата.

– Кои успехи с „армейците“ са Ви най-ценни?

– Осемте трофея – трите шампионски титли, трите национални купи и двата триумфа в турнира за Купата на Съветската армия. Разбира се и полуфинала в КЕШ през 1982-ра. През същата тази година благодарение на ЦСКА бях избран и за футболист №1 на България. 

– Мачът с червения екип, който няма да забравите?

– Драмата от епичния първи полуфинал за КЕШ през 1982 година с Байерн, в който надделяхме с 4:3. В 18-ата минута вече водехме с 3:0, но това ни изигра лоша шега. Получи се стъписване сред нашата публика, придружено със страх сред нас, играчите. Ако можеше да върнем този мач, със сигурност щяхме да имаме различен подход и да се развие по друг начин.

– През 1986 участвате в четирите мача на България на Световното в Мексико, когато за първи път отборът излиза от група на Мондиал и стига до елиминационна фаза. От футболната федерация обаче не Ви отдават дължимото и едва ли не излиза, че нищо не сте постигнали. Как се почувствахте? 

– Вижте, ние тогава имахме сплотен отбор с много качество в него. С решенията, мерките и критиките си обаче ръководството на футболната централа наруши атмосферата в състава. В един момент ние се страхувахме се какво ще се случи като се приберем. В крайна сметка никой не ни посрещна с негативизъм, но нямаше и еуфория.

– Преди това – през декември 1983-ата, сте главен герой в трилъра в Сплит. При 2:2 пропускате да донесете победата, а в последвалата атака Югославия вкара за 3:2 и отиде на Европейско с участието на само 8 отбора. След срещата Ви упрекваха, че не сте подали на Георги Димитров във въпросната ситуация?

– Аз съжалявам, че топката не влезе, но бих казал, че и днес да се беше играл мача, пак щях да отиграя положението по същия начин. Намирах се на голова ситуация и вратата бе пред очите ми, но имах малшанс след моя удар топката да отскочи от тялото на техния вратар.

– Кои са любимите Ви партньори?

– Мисля, че е било удоволствие за всички, които са играли с мен. Защото аз бях комбинативен, имах поглед върху играта, добра техника и подавания. Затова всички са били доволни, когато съм между тях. И в Локомотив, и в ЦСКА, и в държавния тим.

– Треньорите, на които сте задължен? 

– От всеки мой треньор, който ме е изграждал като играч и ме е тренирал, съм си водил записки. После пък много бъдещи треньори са използвали тези записки. Но аз смятам, че ако един треньор иска да се развива, трябва да бъде самостоятелен. През седмицата тренировъчният процес и мачовете поставят въпроси и той трябва да намери отговорите на тези въроси без да копира никой.

– Как се чувствате на 70 и какво си пожелавате на юбилея?

– Чувствам се в добра кондиция и дано да продължавам да съм все така енергичен и деен. Доволен съм, че три пъти в седмицата спортувам и нямам проблеми със ставите.

– Какво е за Вас семейството?

– Аз съм домошар и вкъщи ми е най-удобно и най-приятно. Не съм от тези, които когато нямат ангажименти, са на друго място. Обичам винаги да съм си у дома и да се радвам на разбирателство, подкрепа и спокойствие от страна на любимите ми хора.