Новият модел на Левски – без магии, но с ясна визия и стратегия

Само за два дни Левски беше едновременно върнат на земята на терена и устремен към далеч по-големи цели извън него. Нулевото равенство срещу Ботев Враца в неделя прекъсна победния ход на „сините“ и им отне две ценни точки, а играта показа, че натрупаната умора и сгъстеният календар вече започват да оставят следи. Още на следващия ден клубът направи една от най-мащабните промени в управлението си през последните години – с нов Съвет на директорите, утвърдени международни фигури и амбиции, които излизат далеч извън рамките на настоящия сезон.

Това не са две отделни истории. Мачът във Враца показа къде се намира Левски в момента, а решенията на Общото събрание – докъде иска да стигне. Между тези две точки стоят големите обещания, високите очаквания и най-трудната задача – клубът да превърне заявената промяна в реален напредък както на терена, така и извън него.

Във Враца липсваше най-важното

За едва втори път в 18 мача през сезона Левски остана без отбелязан гол. Първият случай беше срещу АЕК Атина в плейофите на Шампионската лига, докато Ботев Враца трудно може да бъде поставен в същата категория. Домакините се прибраха компактно, затвориха пространствата пред наказателното си поле и дочакаха последния съдийски сигнал без да допуснат попадение.

Левски владееше повече топката и в края наложи натиск, но атаките все по-често приличаха на опит за спасение, а не на подготвени голови ситуации. Липсваха движението между линиите, точният последен пас и хладнокръвието в завършващата фаза. Дори случайно късно попадение нямаше да промени този извод.

Все пак поражението от ЦСКА за Суперпуката и равенството във Враца не са достатъчни, за да се говори за срив. Това остава отборът, спечелил 12 от първите си 18 срещи във всички турнири. По-видимият проблем е натрупаната умора. Спадът в темпото се усети още през второто полувреме срещу ЦСКА, а срещу Ботев вече се отрази и върху качеството на позиционните атаки.

За малко повече от два месеца „сините“ изиграха почти толкова двубои, колкото през цялата предходна есен. Ротациите и контузиите са естествена последица от този календар, но свежестта вече не прикрива разликата между оптималния състав и останалите варианти. Самият Хулио Веласкес защити свършеното дотук с думи, които добре описват момента:

„Ако това е криза, искам такива кризи – осем поредни победи и едно равенство“.

Испанецът има право да отхвърля прибързаните присъди. Но двата последни мача са и предупреждение. Отборът се нуждае от възстановяване, а в играта – от повече яснота, скорост и разнообразие в последната третина. Паузата в първенството и отложеното домакинство срещу Лудогорец идват навреме, особено при положение че европейският цикъл ще продължи до края на януари.

Нов модел и ново разпределение на силите

Докато Веласкес търси свежест на терена, клубът извърши много по-дълбока промяна по високите етажи. Левски преминава от двустепенна към едностепенна система на управление. Досегашните Надзорен и Управителен съвет отстъпват място на Съвет на директорите, който ще отговаря едновременно за оперативното управление и стратегическото развитие.

В новия борд влизат досегашният изпълнителен директор Даниел Боримиров, бившият спортен директор на Арсенал Еду Гаспар, Клаудио Праковник, Фелипе Берлинер и Матю Чери. Следващата стъпка е изборът на председател и изпълнителен директор.

Наско Сираков остава президент на Левски, но със съвещателен глас. Така той запазва присъствието и влиянието си около важните решения, без да бъде част от формалната изпълнителна структура. За Сираков промяната е сбъдване на отдавнашно желание:

„Това е било мечтата ми – клуб като Левски да бъде управляван и такива хора да бъдат на ръководни длъжности. Левски го чакат много хубави дни. Във футбола не може да се побеждава постоянно, но ще направим всичко възможно да бъркаме по-малко“.

От клуба отчетоха втора поредна година на печалба и получен безусловен лиценз. Отношенията с НАП и Столична община все още не са окончателно уредени, но адвокат Стоимен Чакалов използва футболна метафора: „Играят се продължения. В следващите месеци Левски ще отбележи заслужена победа“.

Големите обещания вече имат числа

Собственикът Атанас Бостанджиев постави висока цел – Левски да се бори всяка година за титлата и да има достойно присъствие в Европа. По думите му бюджетът е нараснал от 15 милиона евро до очаквани 25–28 милиона евро, като окончателният финансов разчет все още се изготвя.

Най-голямото обещание е свързано с новия стадион, чието строителство се очаква да стартира през следващото лято. Детайлният и конструктивният проект трябва да дадат реалната оценка на инвестицията в следващите два-три месеца, а собственикът заяви готовност бюджетът да бъде подкрепен. Паралелно се подготвя и план за нова база на детско-юношеската школа.

Тези намерения неизбежно създават надежда, но Бостанджиев сам постави необходимата граница между амбицията и чудото:

„Магии няма. Всичко става, когато човек има ясна визия и стратегия, правилния екип, търпение, устойчивост, вяра и много труд“.

Еду и останалите сериозни имена идват да надграждат, не да рушат

Най-разпознаваемото международно име в борда е Еду Гаспар. Бившият спортен директор на Арсенал носи опит в селекцията, скаутинга, анализа на данни и изграждането на спортни структури. Той вече е разговарял със спортния директор Георги Костадинов и с Хулио Веласкес, а първото му послание беше успокояващо:

„Ние не започваме от нулата. Никой тук не е магьосник. Ще бъдем устойчиви и ще се подкрепяме. Имате много добър треньор. Има много специален човек на тази позиция и трябва да го подкрепяме възможно най-много“.

Бразилецът вижда своята роля в модернизирането на скаутското звено, по-ранното планиране на трансферите и изграждането на ясен път за талантите от академията. Същевременно предупреди, че амбицията трябва да върви с реализъм: клубът не бива да обещава неща, които още не може да изпълни, а да расте всяка година.

Клаудио Праковник ще концентрира усилията си върху финансите, приходите и новите управленски процеси. Опитът му от финансовото преобразяване на Фламенго е ценен именно защото свързва голямата футболна страст с устойчив бизнес модел. „Всичко във футбола е страст. Погледнете феновете – това е потенциалът“, каза той, като постави акцент и върху технологиите, комуникацията и прозрачността.

Фелипе Берлинер добавя опит в международните инвестиции и финансовото структуриране, Матю Чери – във финансовия контрол и планирането, а Даниел Боримиров осигурява приемствеността и връзката с ежедневието, историята и спецификата на Левски.

Между търпението и очакването

Промяната по високите етажи дава на Левски нещо, което дълго липсваше – ясна перспектива. В новия Съвет на директорите има футболен опит, финансово познание и международни контакти. Но имената ще придобият истинска тежест едва когато започнат да личат в ежедневната работа на клуба – в селекцията, школата, инфраструктурата и представянето на първия отбор.

Тъкмо затова равенството във Враца идва като полезно „приземяване“. Големите планове могат да променят бъдещето, но настоящето продължава да се решава на терена – в онези трудни вечери, когато съперникът е затворил всички пътища към вратата, умората се натрупва, а победата трябва да бъде изработена с характер, идея и търпение.

Пред Левски се отваря рядък шанс – не просто да разполага с повече средства, а да започне да управлява по-добре собствената си сила. Надеждата отново се усеща на „Герена“, но вече трябва да получи ясна посока и реални резултати. Защото истинската промяна няма да бъде измерена с обещанията от една пресконференция, а с отбора и клуба, които Левски ще бъде след няколко години.