Новата машина на тениса: Синер тръгна към величието на Джокович

Яник Синер защити титлата си на „Уимбълдън“, след като победи Александър Зверев със 6:7 (7), 7:6 (2), 6:3, 6:4 в оспорван финал на Централния корт в „Ол Ингланд Клъб“. Водачът в схемата направи обрат срещу поставения под №2 германец и спечели своя пети трофей на сингъл от Големия шлем.

Ключова роля за изхода на двубоя изиграха представянето на двамата при начален удар, агресивната игра на Зверев от форхенд и подхлъзването на германеца в края на третия сет. Синер обаче демонстрира по-голяма прецизност и хладнокръвие в решаващите моменти, за да триумфира за втора поредна година в Лондон.

Поражението попречи на Зверев да постигне т.нар. „Channel Slam“ – спечелване на „Ролан Гарос“ и „Уимбълдън“ в рамките на един сезон. Достигането до финала обаче му позволи да измести Карлос Алкарас от второто място в световната ранглиста.

Успехът във финала бе стотният за Синер в турнирите от Големия шлем. Трофеят от „Уимбълдън“ стана 30-и в кариерата на италианеца и шести за него от началото на сезона.

Представянето на световния №1 получи висока оценка и от шампионката на „Уимбълдън“ за 2013-а година Марион Бартоли, която сравни неговата психическа устойчивост с тази на Новак Джокович.

„Тази победа беше 100-та за Яник на турнири от Големия шлем. Мисля, че ще видим нов Новак през следващите 10-15 години. Начинът, по който може да издържи на натиск, когато е необходимо, начинът, по който прави невероятни удари, ми напомня много за Новак Джокович“, каза Бартоли.

Всички велики тенисисти преминават през период, в който спечелването на най-значимите титли започва да се приема като нещо естествено и очаквано. Именно в подобно положение се намираше Синер при пристигането си в Лондон, където трябваше да защитава трофея си в отсъствието на своя основен съперник Алкарас.

Предишният турнир от Големия шлем – „Ролан Гарос“, се бе превърнал в сериозно разочарование за световния №1. Синер бе поставен под №1 и изглеждаше като категоричен фаворит, но във втория кръг претърпя срив заради горещината и здравословен проблем. Италианецът беше само на гейм от победата срещу заемащия тогава 54-ото място в световната ранглиста Хуан Мануел Серундоло, но не успя да затвори срещата.

Непосредствено след поражението Синер омаловажи влиянието на метеорологичните условия. При пристигането си за защитата на титлата на „Уимбълдън“ обаче той призна, че заедно със своя екип е коригирал отделни елементи от подготовката, за да се справя по-добре с високите температури – проблем, който му бе създавал трудности и в други турнири.

Италианецът бе натрупал сериозна умора след продължителен пролетен сезон, включващ пет поредни титли от сериите „Мастърс“ и серия от 30 победи – първо на твърди кортове, а след това и на клей. Затова реши да не участва в подготвителен турнир на трева и да си даде необходимото време за почивка преди едно от най-големите изпитания в кариерата си.

Преди година на Централния корт Синер навакса изоставане от един сет и надигра категорично Алкарас. Малко преди края на двубоя испанецът се обърна към своя екип и на практика призна, че в този ден не е способен да се противопостави на съперника си.

Загубата накара Алкарас да се върне към усилена работа в търсене на допълнителна мощ и прецизност. Той пристигна в Ню Йорк с подобрен сервис и дръзка къса прическа. Когато двамата излязоха на стадион „Артър Аш“ за финала на US Open, Синер беше на три сета от това почти да изравни испанеца по брой титли от Големия шлем. След поражението на италианеца обаче разликата между тях нарасна до три трофея, а усещането бе, че дистанцията е дори по-голяма.

Синер също се върна към усилена работа и допълнително усъвършенства своя и без това изключително силен начален удар. Италианецът отново намери ритъма си, но Новак Джокович изигра забележителен мач на полуфиналите на Australian Open и го победи в пет сета. Две вечери по-късно Алкарас спечели титлата и оформи своя кариерен Голям шлем.

Синер отговори подобаващо и на това разочарование. През февруари играта му от основната линия премина през известни колебания, но началният удар продължаваше да му помага в критичните моменти. Когато двата основни компонента от представянето му отново се синхронизираха, италианецът започна нова впечатляваща победна серия.

Той пристигна на „Ролан Гарос“ като №1 в света и без загуба в продължение на три месеца. Алкарас отсъстваше за неопределено време заради контузия на китката и не искаше да прибързва със завръщането си. Това превърна Синер в още по-изявен фаворит, но същевременно увеличи очакванията към него.

„Нормално е да усещаш малко повече напрежение, когато основният ти съперник отсъства“, заяви един от треньорите му Симоне Ваноци, който заедно с Дарън Кейхил помогна на Синер да стигне до върха в световния тенис през последните четири години.

Докато Зверев печелеше своята първа титла от Големия шлем на 29-годишна възраст в Париж, Синер и неговият екип се опитваха да осмислят случилото се срещу Серундоло. Италианецът премина медицински изследвания, след което започна да тренира при високи температури, за да се адаптира по-добре към горещината.

Променена бе и рутината му по време на мачовете. Екипировката му трябваше да поддържа тялото му охладено още преди излизането на корта, а всяка възможност за кратка почивка на климатик и смяна на тениските бе използвана, дори когато това не изглеждаше напълно наложително.

„Това беше едно от онези неща, за които всъщност нямаме отговор. Това показва каква зрялост притежава Яник. Той успя да преглътне този тежък удар, да се върне тук и да работи здраво, влагайки всичките си сили“, заяви Кейхил по повод загубата от Серундоло. 

Синер пристигна в Лондон 12 дни преди началото на турнира, след като бе прекарал дълги тренировъчни дни в горещината на Френската ривиера през юни.

„Предстои му дълга и забележителна кариера. Той ще си осигури възможности да спечели още от тези турнири от Големия шлем. Не мисля, че този конкретен турнир беше по-важен от останалите, в които е участвал, но усещането беше наистина специално, това е сигурно“, сподели още Кейхил.

Решението на Синер да пропусне подготвителните турнири на трева му осигури необходимата почивка, но означаваше, че първите му срещи в „Ол Ингланд Клъб“ могат да бъдат трудни и непредвидими. Точно това се случи още на старта, когато Миомир Кецманович го принуди да играе пет сета в продължение на близо четири часа.

През всичките две седмици на турнира италианецът така и не успя постоянно да намира обичайния ритъм на форхенда си, особено при завършващия удар по правата. В редица двубои той разчиташе на изключително прецизния си сервис, за да преодолее критичните моменти.

Най-силното му представяне дойде на полуфиналите, когато победи Новак Джокович. След успеха Синер направи кратък, но красноречив коментар.

„Приятно е отново да бъда на финал в турнир от Големия шлем“, каза той.

Италианецът излезе за мача срещу Зверев, след като бе спечелил 10 от предишните 14 срещи помежду им, включително девет поредни. Освен това Синер бе взел последните 12 сета срещу германеца.

Зверев обаче започна финала изключително уверено. Германецът, който е висок близо два метра и може да сервира със скорост от 217 км/ч, демонстрира агресивността и инициативността, които сравнително наскоро се превърнаха във важна част от играта му.

През първите повече от два часа Синер се движеше в задната част на корта и търсеше най-ефективната позиция за ретур. Зверев сервираше безупречно в тайбрека на първия сет и го завърши с мощен форхенд в ъгъла. След спечелената точка германецът се обърна към своята ложа и стисна юмрук под бурните възгласи на публиката.

Картината остана сходна почти до края на втория сет. Синер бе №1 в света и действащ шампион, но Зверев изглеждаше като тенисиста, от чието представяне зависи изходът от двубоя. В тайбрека обаче се прояви качеството, което отличава италианеца от почти всички останали – способността му да съчетава мощта с изключителна точност. Зверев изпълни пет силни начални удара – три към централната линия и два широко към форхенда на Синер. Нито един от тях обаче не бе достатъчно прецизен, за да попадне непосредствено до линията.

И двамата могат да сервират с огромна скорост, но Синер комбинира силата с впечатляваща точност при пласирането. Италианецът застана по-близо до основната линия, посрещаше топката рано и спечели четири от петте разигравания при начален удар на Зверев. Това му донесе успеха в тайбрека и промени посоката на финала.

„Играехме на много, много сходно ниво, което е изключително високо“, заяви Зверев на пресконференцията след мача.

Към края на третия сет германецът се подхлъзна и разтегна коляното си. Това даде временно предимство на Синер, тъй като началният удар на Зверев загуби част от скоростта си, а той вече не можеше да се изпъва напълно при изпълнението.

Италианецът се възползва и спечели третия сет. В четвъртата част той запази хладнокръвие, въпреки че Зверев отново започна да атакува с поредица от мощни форхенди. В крайна сметка разликата между двамата се оказа минимална – един-два неточни форхенда на германеца, подхлъзването и по-голямата ефективност на Синер в най-важните точки.

Дори когато сервираше за титлата, италианецът трябваше да премине през ожесточена размяна на бекхенди. След това той изпълни почти невероятен слайс под остър ъгъл, за да достигне късата топка на Зверев и да стигне до мачбол. При последната точка Синер завърши двубоя с печеливш форхенд по правата, след което се свлече по гръб върху тревата и се загледа към небето.

Реакцията му бе много по-емоционална от обичайното. При предишните си големи успехи италианецът се задоволяваше да вдигне ръце и да размаха юмрук във въздуха. Този път, докато Централният корт бе почти изцяло потънал в сянка, начинът, по който отпразнува победата, показа колко специален е бил този успех за него.

„И двамата започнахме мача наистина добре, сервирахме бързо. Подготвихме се перфектно, така че трябва да благодаря на екипа си за подкрепата им. Мамо, виждам те! Тя напускаше стадиона няколко пъти… Да си играч не е лесно, знаеш. Беше невероятен финал. Саша и аз дадохме всичко от себе си. Много съм щастлив от победата, но още повече от нивото, което показахме“, каза Синер на церемонията по награждаването.

Шампионът не скри вълнението си от възможността отново да играе за титлата на Централния корт.

„Честно казано, няма по-добро място за игра на тенис. Стоейки тук, изпитваш същото вълнение, знаейки, че това е специален ден. Никога не знаеш колко пъти ще се върнеш тук в последния ден на турнира. Никога не приемам за даденост възможността да се изявя пред толкова прекрасни хора. Тези две седмици бяха невероятни. Благодаря ви за подкрепата. Винаги сте били толкова мили с мен. Дадохте ми чувствата, които са най-ценни за един тенисист. Благодаря ви много“, каза още Синер.

По време на последвалата пресконференция световният №1 подчерта колко рядко и значимо е самото участие във финал на турнир от Големия шлем.

„Не е провал, ако не спечелиш титла от Големия шлем. Просто искаш да се насладиш на момента. Днешният ден беше много труден. Дори и да бях загубил, пак щеше да бъде страхотен ден. Да играеш финал на турнир от Големия шлем е нещо толкова рядко и специално“.

Синер не просто защити титлата си, а превърна разочарованията от Париж и Мелбърн в поредно доказателство за своя шампионски характер. С хладнокръвието си под напрежение и безпощадната си ефективност световният №1 показа, че сравненията с Новак Джокович не са случайни и действително може да се превърне в неговия наследник на върха.