Европа или Южна Америка – кой ще диктува играта на Световното?

Всички погледи са приковани към САЩ, Мексико и Канада. Световното първенство по футбол е магия, която завладява целата планета на всеки четири години. Дори и да не следите спорта, то в този период няма как да не хвърляте око на мачовете между класираните нации. По традиция две са основните движещи сили, които диктуват играта на Мондиала – Европа и Южна Америка. 

Лично моите очаквания са, че отново ще видим европейска доминация. Да, Аржентина е последният шампион, но това бе изключение в правилото. Селекциите от Стария континент дръпнаха много в последните години и вече дори считаните за „средняци“ играят много успешно на международна сцена. Типично корави тимове като Чехия, Турция, Норвегия могат да се окажат сензациите на настоящото издание. Докато футболни сили като Бразилия, Уругвай и др. все по-рядко разгръщат магията си, а поколенията им изглеждат бледо копие на онези от миналото.

Доминацията на Европа

Мнозина и то с право упрекнаха ФИФА, че дава прекалено малко места за европейските страни, а за сметка на това екзотични дестинации като Кюрасао, Хаити, Кабо Верде и Йордания ще бъдат представени на най-големия форум. Пред телевизорите пък ще останат футболни нации като Италия, Дания, Украйна, Полша, Нигерия и др. Очаква се в груповата фаза някои отбори да се превърнат в пушечно месо, но пък това го е имало винаги през годините. 

Макар и европейските клубни отбори да изпратиха току що много тежък и дълъг сезон, то няма как Световното първенство да не подейства като допълнителна мотивация за футболистите да покажат пълния си потенциал. В Европа са най-силните първенства с най-големите звезди и най-сериозната конкуренция. Основните играчи на тимовете от Южна Америка също играят на Стария континент. Такъв е световният ред към днешна дата.

Южна Америка вече се задъхва, разчита на феновете

Ако преди десетилетия Бразилия и Уругвай са се редували да вдигат най-ценния трофей във футбола, а след това и Аржентина слага ръцете си на него, то в наши дни забелязваме липса на баланс в тези отбори. Тук като голям скрит джокер се превръща фенската маса. По стадионите на Мондиал 2026 ще видим морета от южноамериканци, пропътували основно до САЩ и Мексико да подкрепят своите любимци.

Този път форумът е много по-достъпен за латиносите, а не бива да забравяме и колко много мигранти има в Щатите. Тук европейците са на чужда територия. Именно многобройните шумни агитки могат да помогнат на бразилци и аржентинци да наваксат някои дефицити на терена. Всички знаем колко пламенна може да бъде подкрепата на техните верни привърженици и как емоцията им се пренася на футболистите.

Къде е мястото на останалите страни?

Не бива да отхвърляме с лека ръка представителите на Африка. Масово техните футболисти играят в Европа и са играчи с отлична школовка. Отбори като Мароко, Сенегал и Кот д’Ивоар могат да развалят сметките на големите риби още в ранните етапи. Бих обърнал специално внимание и на Япония. Пословично дисциплинирана и трудолюбива нация, която разполага с отлична селекция. В нея на преден план изпъква отборният дух, а не отделните имена. 

На миналите две първенства японците отпадаха на осминафинали, като особено нещастно бе в Катар срещу Хърватия на дузпи, а впоследствие балканците станаха трети. Сега Япония иглежда още по-подготвен тим, който е надградил и е готов да прескочи още по-напред в турнира.

Не на последно място, домакините от Мексико, САЩ, а защо не и Канада също имат своите аргументи за ударно представяне. Мексиканците впечатлиха в контролите и имат много опасни имена в предни позиции, докато с Маурисио Почетино начело „янките“ също разполагат със сериозни аргументи. Който пък мисли, че канадците са добри само на хокей, то е в сериозна грешка.