Испанските треньори превземат върховете на световния футбол

Поредният клубен футболен сезон вече е в историята, като всички погледи през лятото ще са вперени към Мондиал 2026 в САЩ, Канада и Мексико. Там се чака излъчването на нов крал на света на международно ниво. И докато големите парични потоци са концентрирани в Англия, където се привличат най-добрите играчи, то по отношение на треньорството центровете на сила отново са в континентална Европа.

През годините сме свикнали да говорим за италианската и германската треньорски школи като особено доминантни. И до ден днешен има представители, които отстояват тези места. Ханзи Флик в Барселона преобрази един боксуващ гранд отново в доминант, докато Томас Тухел е готов да атакува световната титла, но не начело на своята родина, ами като селекционер на Англия. Оливър Гласнър изведе Кристъл Палас до нови висини, а кой ли може да забрави така бързо за брилиянтния Юрген Клоп и неговия период в Ливърпул, а преди това и в Борусия Дортмунд? Италианската чест пък в най-голяма степен се отстоява от емблематичния Карло Анчелоти и неговата уникална успеваемост в ШЛ.

Бъдещето, а може би и настоящето, принадлежи на представителите от Иберийския полуостров. Испанският футбол, изключае Реал Мадрид и Барселона, не разполага с финансовата сила на английската лига, за да може да привлича подобен калибър звезди на терена. Това обаче не пречи испанските състезатели да са сред най-котираните в целия свят, а Испания да е действащ европейски шампион, с три големи титли под ръка за последните 18 години. Испанската треньорска школа е в разцвет и дългогодишният труд в тази насока започва да се отплаща.

Бързо трябва да направим справка с треньорите, които бяха на финалите на трите международни европейски надпревари. Във финала на Шампионската лига Луис Енрике, начело на ПСЖ, успя да надвие Микел Артета и Арсенал, за да завоюва за втора поредна година „ушатата“. Енрике е един от изключително скромния списък наставници в световния футбол, които три пъти са вдигали най-големия клубен трофей. И ако в миналото той имаше доста критици, то в ПСЖ техните гласове значително отслабнаха, че даже почти изчезнаха. Бившият наставник на Барселона разчисти старите проблеми и направи това, което преди него никой не успя – изгради един колектив в Париж, който не само да е пълен с талант, но и с отдаденост.

В Лига Европа отново архитектът зад триумфа на Астън Вила е от Испания – Унай Емери. Може да го наричаме просто „Господин Лига Европа“. След 5 спечелени трофея и общо 7 финала в този турнир за малко повече от 10 години Емери си заслужава всички хвалби. Той беше един от тези, които изживя тежки дни в ПСЖ преди години. Астън Вила обаче се оказа мястото, където да преизгради своята репутация, а догодина той отново ще води бирмингамци в турнира на най-богатите, като награда за един отличен сезон.

В Лигата на конференциите победата беше за германец, но да стигнеш до финала с Райо Валекано си е отличен показател на свой ред. 38-годишният Иниго Перес е ученик на Андони Ирайола, за когото ще говорим след малко, като той продължи делото на своя учител в скромния Райо и за малко да направи нещо невиждано в историята на този клуб.

Микел Артета може и да пропусна да спечели Шампионската лига, но неговият дългогодишен труд се отплати в първенството на Англия. Арсенал отново е шампион след 22 години пауза, а Артета се утвърди като един от най-добрите в Европа. Понякога даже маниакален в своето търсене на победа, специалистът излезе от сянката на Пеп Гуардиола и вече запретва ръкави да надгради още над постигнатото в Лондон.

Споменахме за Андони Ирайола, който за 3 години не само стабилизира Борнемут във Висшата лига и го направи един от най-атрактивните отбори като стил на игра, но дори закара „черешките“ в Лига Европа, в самите постъпи на зона Шампионска лига. Футболът на Ирайола е изящен за всеки неутрален фен, като неговата награда беше назначение начело на Ливърпул. Да видим как баскът ще се справи с това предизвикателство.

Няма защо да забравяме и за Шаби Алонсо, който макар и да преживя горчилката от преждевременно и в известна степен несправедливо уволнение от Реал Мадрид, остава един от най-високо котираните наставници на Стария континент след героизмите начело на Байер Леверкузен. За него сега предстои още едно коварно предизвикателство – да върне Челси обратно сред най-добрите. Още един наставник от Баския, който има всички шансове да покори много треньорски върхове в годините напред.

И как да се пише статия за испански футболни треньори без споменаването на един от най-великите в цялата история на спорта – Пеп Гуардиола. Човек с много обожатели и също толкова недоброжелатели. Постиженията му обаче са безспорни, като в 10-те години начело на Манчестър Сити той изгради доминация, която в Англия не беше позната от славните години на Сър Алекс Фъргюсън и Манчестър Юнайтед. Почеркът на Гуардиола обаче далеч надхвърля трофеите, като за много треньори на всякакви нива на футбола именно той е и ще остане идол.

Тук дори няма да споменавам Сеск Фабрегас, за когото след време може и да се пише цяла отделна статия. Разбирате обаче накъде бия – испанският футболен треньор е едно впечатляващо явление, което ще продължава да задава тенденциите по върховете на футбола и за години напред. В Англия може и да са парите, но мозъците зад операциите на терена са отгледани и закърмени на Иберийския полуостров.