Ливърпул е пробит в сърцето и ново крило няма да излекува раната

Нюкасъл бе близо до победа в дебюта на Матиас Яйсле във Висшата лига, но късна дузпа на Доминик Собослай донесе на Ливърпул драматично равенство 2:2 на „Сейнт Джеймсис Парк“.

Отборът на Андони Ираола изпитваше трудности да се справи с директния стил на игра на Нюкасъл, като домакините изненадаха Ливърпул с ранен гол на Антъни Еланга след контраатака. Коди Гакпо върна едно попадение през второто полувреме, но малко след това Джо Уилок, който току-що се бе появил се в игра, отново изведе „свраките“ напред. И двата гола подчертаха проблемите на Ливърпул в халфовата линия, а това е тема, която буди безпокойство още от предсезонната подготовка, откакто Ираола пое поста от Арне Слот.

Исак, който премина между двата клуба миналото лято при спорни обстоятелства, бе бурно освиркван при обявяването на името му и посрещнат враждебно при слизането си от клубния автобус. Той така и не успя да окаже положително влияние върху играта.

За Яйсле пък това бе първи официален мач, а начинът, по който отборът му организираше контраатаките си срещу Ливърпул, дава поводи за оптимизъм след сериозните промени през лятото. За Ираола обаче остават въпроси, които се нуждаят от решение.

Принципно не е хубаво да сочим с пръст конкретно един играч, но Райън Гравенберх имаше три отигравания, които пряко доведоха до три гола. Макар и с неприятната подробност, че два от тях бяха във вратата на Ливърпул… В защита на нидерландеца може да се каже, че двете сгрешени подавания лесно биха могли да бъдат забравени, предвид че загуби топката на около 70-80 метра от собствената си врата, ако не бяха светкавичните и безпощадни контраатаки на Нюкасъл. Самият Ираола подчерта потенциалните ползи, произтичащи от рисковете, които отборът му поема. 

„Разбирам, че Райън Гравенберх по същество играе като „номер 6“, но се намираше на границата на наказателното поле. Ако беше стрелял и вкарал гол, щяхме да казваме: „Какво страхотно отиграване от Райън Гравенберх“, отбеляза баскът.

„Не искам да лишаваме играта му от този елемент, но трябва да се адаптираме като отбор към подобни ситуации и да сме наясно, че те могат да възникнат. При втория гол се справихме по-добре откъм численост в защита, но не извършихме нарушение и не влязохме решително в първото единоборство. Проблемът не се свежда само до един конкретен играч на тази позиция. Това е нещо, което трябва да коригираме в действията на повече футболисти“.

Въпросът има различни аспекти. В много отбори задачата за извършване на тактическо нарушение се пада на дефанзивния халф. Същото важи и за по-общата задача да се неутрализира противниковият плеймейкър (играчът с номер 10), а в неделя именно Йоан Уиса от Нюкасъл беше избран за Играч на мача.

Вината далеч не е изцяло на Гравенберх, но той се оказва в центъра на няколко проблема. Един от тях е, че защитата на отбора не би трябвало толкова лесно да се пробива през средата на терена. Вероятно това ще продължи да се случва, докато Ливърпул се адаптира напълно към стила на игра на Ираола.

Всъщност отборът изглеждаше най-стабилен под ръководството на Арне Слот, когато разполагаше с трима централни полузащитници или понякога дори с четирима едновременно – Гравенберх, Алексис Мак Алистър, Доминик Собослай и Къртис Джоунс. Този баланс обаче бе нарушен с привличането на Флориан Виртц, а Ираола вече заяви намерението си да използва германеца като плеймейкър (на позицията „номер 10“). 

Така в средата ще действа двойка халфове, а Собослай ще има свободата да навлиза в наказателното поле. Ираола държи и на атакуващ футбол, макар да съществуват съмнения дали състав, воден от Виртц и Александър Исак, е способен да прилага преса с интензивността, която испанският треньор изисква.

Като се вземат предвид и двамата атакуващо настроени крайни защитници, които биват насърчавани да се включват в предни позиции, което създава сериозни пробойни в отбрана, отговорностите на Гравенберх ще нарастват. Има основания да се твърди, че ако трима полеви играчи трябва да остават на позициите си, за да осигурят стабилна основа на Ливърпул при владеене на топката, това следва да бъдат двамата централни защитници и дефанзивният халф.

Съществува и спор относно това дали Гравенберх действително е такъв тип играч. Преквалифицирането му преди две години беше най-големият успех на Слот, но дори тогава сънародникът му изигра само един силен полусезон, а не цяла кампания.

През миналата година направи впечатление, че Гравенберх демонстрира по-силно атакуващите аспекти на играта си. Въпреки че Ливърпул се представи под очакванията ди във Висшата лига, Гравенберх завърши сезона с пет гола и три асистенции. А това бяха показатели, идентични с тези на Виртц и по-добри от тези на Исак.

Може би Ливърпул се нуждае от по-малко голове от страна на Гравенберх, а не от повече. Той отправи 20 удара в елита през сезон 2024/2025, докато през предходната кампания те бяха 38. Възможно е отборът да има нужда той да играе по-далеч от противниковата врата. Или пък да се превърне в онзи тип играч, какъвто не беше при привличането си, но какъвто клубът всъщност се опитваше да купи.

Макар да се връщаме към едно вече доста далечно минало, трябва да отбележим, че Гравенберх бе преквалифициран в дефанзивен халф след внезапната промяна в решението на Мартин Субименди през 2024-а година, когато той реши да остане в Реал Сосиедад за още една година, преди да премине в Арсенал. Факт е, че последният футболист, закупен от Ливърпул с цел да играе като дефанзивен халф, остава Уатару Ендо, който бе привлечен през 2023-а година от Юрген Клоп.

Японецът би трябвало да запази този си статут. Въпреки че Къртис Джоунс бе продаден на Интер, не се предвижда привличането на негов заместник. Отчасти това е продиктувано заради отличното представяне на Трей Ниони по време на предсезонната подготовка, но и защото финансовите ресурси на Ливърпул са насочени към други позиции.

Едната от тях е намирането на наследник на Мохамед Салах по десния фланг (б.а. – основна цел остава Брадли Баркола от Пари Сен  Жермен). И все пак, ако такъв играч бъде привлечен, общите разходи на Ливърпул за малко повече от година ще надхвърлят 600 милиона паунда, а може би дори ще достигнат 650 милиона, без нито пени от тази сума да е отишло за нов централен полузащитник.

Ситуацията изглежда още по-необичайна на фона на лятото, в което толкова много други отбори купуват халфове, често на главозамайващи цени (б.а. – като Елиът Андерсън в Манчестър Сити). Това може би навежда на мисълта, че привличането на Гравенберх е спестило цяло състояние на Ливърпул. 

Но на „Сейнт Джеймсис Парк“, където неточните подавания се съчетаха с липса на подсигуряване и трудностите при налагането на нова тактика, халфовата линия на Ливърпул показа притеснителна уязвимост. Може би Ливърпул ще трябва да се вслуша в здравия разум и да закупи нов играч за тази позиция. В противен случай съперниците ще продължат да се възползват от тази явна слабост.