Левски знае какво иска и какво търси на терена

Левски стигна до втората си поредна победа с 2:1 в шампионата и е с пълен актив от точки след втория кръг. За разлика от първата си среща обаче, срещу Локомотив София „сините“ трябваше да правят късен обрат, след като изоставаха с 0:1 до 77-ата минута.

В крайна сметка два бързи гола в рамките на 5 минути най-добрите футболисти на Левски в момента – Рейналдо и Сержиньо, помогнаха на тима да ликува. Рейналдо бе оставен на пейката, за да е свеж за реванша в Крайова, но след като играта на Левски не спореше, Хулио Веласкес прибегна до неговите услуги. 

Този ход се оказа печеливш, тъй като Рейналдо първо изравни, а малко след това поднесе на тепсия топката на Сержиньо за второто попадение.

За страданията на Левски обаче през по-голямата част от двубоя си има и основателни причини.

По-сериозните са, че времето за почивка и подготовка бе твърде малко, а и късо до първия официален мач за сезона, който бе в Европа.

Това не позволи на Веласкес да работи по-дълго с отбора, а и дойдоха доста нови играчи. За тях не се знаеше каква е подготовката и състоянието им, а и докато паснат на шампионите, са нужни тренировки и време, за да се изгради силен отбор.

Да се изгради също стил на работа и стил на игра, а да не забравяме, че стилът зависи и от качествата на играчите. В зависимост от тях става ясно дали даден отбор ще практикува защитен или нападателен футбол и на каква преса ще залага. Всичко това се изгражда във времето, когато треньорът има отбор, с който по-дълго е работил.

Втората причина, за да не върви играта на Левски гладко в „Надежда“, е свързана с неизбежните ротации в състава, направени заради предстоящия важен мач в Румъния. Заради тях Левски загуби едно полувреме и повече.

Но нсе пак влязоха нови футболисти, които не се познават добре и нямат необходимата комуникация помежду си, както и сработеност. Някои от тях нямат и достатъчно опит в родния футбол, а чужденците не знаят българския език и по-трудно се адаптират.

Хулио Веласкес обаче показа реакция и след като пусна през второто полувреме основни играчи, те донесоха успеха на Левски.

Иначе се получи добър мач, с много движения и добри изпълнения, в който Локомотив оказа сериозна съпротива на Левски и го затрудни максимално.

В началото подопечните на Любослав Пенев притиснаха Левски, на който до момента през този сезон това не му се беше случвало. Локо не отвори пространства зад гърба си и не позволи на „сините“ да използват скоростта си. Левски бе лишен и от бързите си играчи, а и заради агресията на опонента си трудно изнасяше и топката.

Важно е да се отбележи също, че между футболистите на „сините“ имаше голямо пространство и нямаше пакетност в придвижването им. А във футбола се знае, че за да имаш успех, трябва да има и равномерно разпределение между играчите. 

Логично пасовете на „сините“ не бяха много и трудно вървяха. Момчетата на Веласкес допуснаха и грешки, като опитваха да превземат пространства с индивидуални действия, нещо което не е най-доброто. Левски по-малко задържаше топката и нямаше скорост в атака.

До почивката „сините“ нападаха повече отляво. Алекс Сентейес центрираше, но кълбото така и не стигаше до нападателите. Талантът Стивън Стоянчов бе почти незабележим и два пъти се размина с топката при две центрирания.

През второто полуврем Локо тръгна да се надиграва с Левски, отвори се и остави пространства отзад. Левски само и това чакаше, и набързо създаде няколко положения със скорост, пасове от дълбочина и захождания край тъчлинията. 

„Сините“ пренесоха играта отдясно, и оттам станаха всички опасни атаки и подаванията за двата гола. В тези моменти Левски вече играеше бърз и нападателен футбол, играчите му по-бързо си подаваха топката и по-дълго я разиграваха. Опитаха също и шутове от разстояние и всичко това им донесе трите точки. 

Левски успя да използва скоростта на Алдаир и Рейналдо, а Сержиньо за пореден път игра най-добре. Топката минаваше основно през него, но и той я търсеше настоятелно. 

Португалецът не я губеше и имаше най-много отигравания, а с чудесното си извеждащо подаване от дълбочина проектира атаката за изравнителното попадение. След това Сержиньо бе на точното място в правилния момент, за да постави точка на спора.

Що се отнася до защитата на Левски, тя бе експериментална, след като трима души в нея бяха нови. Между тях липсваше синхрон и неслучайно голът стана през центъра. Недопустимо е в централната част, която е най-близко до вратата, двамата централни бранители да оставят непокрит играч на гостите да излезе сам срещу Светослав Вуцов. 

Ако се налага да обобщим, като цяло бе хубаво, че Левски игра различен футбол след почивката и остави впечатление, че знае какво иска и какво търси на терена. По-голямата му отборна класа обаче най-вероятно ще идва с времето.