Левски демонстрира твърда ръка при привличането на Армстронг Око-Флекс, а сега същата последователност е задължителна и при казуса с Хуан Переа. За нападателя на Ботев Пловдив „сините“ подходиха много интелигентно и находчиво. Без паника, без излишно наддаване и без компромис със собствената си логика. Изпревариха конкурентите за подписа на ирландския флангови нападател, за когото стана ясно, че Лудогорец е бил склонен да плати повече от два пъти по-висока сума. Именно това е правилната линия, която трябва да бъде следвана и занапред. Когато Левски пожелае някой у нас, си го взима.
На Левски не се отказва. Така е било преди, така ще бъде и занапред.
Случаят с Око-Флекс беше показателен. Имаше интерес, имаше шум, имаше и обичайния за българските реалности натиск „да стане на всяка цена“. Столичният гранд не отстъпи от рамките, които сам си беше поставил и успя да убеди играча в своя проект. Това е поведение на клуб, който знае къде се намира и какво може да си позволи, а не на такъв, който гаси пожари с краткосрочни решения.
Левски осъзна, че първото място е много сериозен коз. Не бяха много играчите, склонни да акостират на „Георги Аспарухов“ преди няколко години, но ситуацията драстично се промени и „сините“ отново са онази притегателна за големи таланти. Евентуалната шампионска титла и участие в престижни европейски мачове блазнят всеки амбициозен футболист у нас.
Сега същата последователност Левски трябва да приложи задължително и при казуса с Хуан Переа от другия пловдивски клуб – Локомотив. Колумбиецът безспорно притежава качества, които биха били полезни в българската действителност, но това не означава, че Левски трябва да влиза в ролята на „удобния купувач“. Именно като такъв го виждат в момента провинциалните тимове. Наясно са, че могат да се опитат да извиват рецете на Наско Сираков, защото на Левски му трябва нападател и може да развърже кесията в борбата за титлата.
Но Левски показва решимост. Ако цената, заплатата или допълнителните клаузи излизат извън разумните граници – отговорът трябва да е същият, какъвто беше и при Око-Флекс: „не“. Тук не става дума за конкретен футболист, а за принцип. Левски няма нужда от още един трансферен прозорец, в който се събират играчи с високи очаквания и неясна възвращаемост. Работи се с устойчива политика, в която селекцията е подчинена на бюджет, профил и реална необходимост, а не на моментен натиск – било то от агенти, фенове или социални мрежи.
Към другите набелязани имена трябва да се подхожда по същия начин. По-добре един трансфер по-малко, отколкото още един компромис, който след шест месеца ще тежи и спортно, и финансово. Историята ясно показва, че Левски най-често губи, когато се отклонява от правилата, които сам си е поставил. Феновете се надяват случаят с Око-Флекс да се превърне в норма. Вероятно така и ще бъде. Сега от Локомотив Пловдив се опитват да измъкнат баснословна сума от 750 хиляди евро за нападателя си, но трябва да внимават, за да не реват на БФС и ФИФА, както го правиха съседите им.
Ако пък Левски не спечели тази трансферна битка, то с подхода си да не се поддава на прибързани действия си гарантира, че ще спечели много по-важна битка – тази за контрол над своето бъдеще.
Няма коментари.