Левски направи нужното, преди да опита трудното

Резултатът на стадион „Георги Аспарухов“ може да подведе и в двете посоки. Левски не изпита толкова сериозни затруднения, колкото подсказва победата с 2:1 над Дунав Русе, но и не се представи толкова убедително, колкото се очакваше от шампиона срещу новака в елита.

„Сините“ започнаха защитата на титлата си с три точки, но показаното на терена остави немалко въпросителни. Отборът създаде достатъчно положения, на няколко пъти срещна гредите и можеше да стигне до далеч по-категоричен успех. Наред с това обаче липсваха постоянен ритъм, динамика и необходимата концентрация, а грешките в дефанзивен план позволиха на Дунав да остане в мача до последния съдийски сигнал.

Затова и оценката след двубоя не може да бъде еднозначна. От една страна, Левски изпълни най-важната задача и взе трите точки в началото на натоварен период. От друга – представянето беше далеч от нивото, което ще бъде необходимо още в следващия европейски мач срещу Университатя Крайова.

Хулио Веласкес направи седем промени спрямо състава, който победи Борац Баня Лука с 4:0 и продължи напред в Шампионската лига. Ротациите изглеждаха напълно логични предвид сгъстения календар и предстоящия сблъсък с Университатя. Те обаче неизбежно се отразиха върху синхрона и скоростта в действията на отбора.

Това ще бъдат част от камъните в градината на Веласкес и занапред. Левски ще играе в сгъстен цикъл, промените в състава ще бъдат неизбежни, а треньорът все още опознава качествата и футболното мислене на новите попълнения. Някои от тях тепърва трябва да бъдат интегрирани, част от утвърдените играчи водят преговори за нови договори, а до края на трансферния прозорец може да пристигне поне още някой нов футболист. Успоредно с това отборът трябва да набира скорост и да търси точния баланс между вътрешната и международната сцена.

Левски владееше инициативата и контролираше топката през по-голямата част от срещата, но разиграваше прекалено бавно. Липсваше достатъчно движение без топка, а дистанциите между отделните линии често бяха прекалено големи. Вместо да разтегли отбраната на Дунав и да използва свободните пространства, шампионът продължително разменяше подавания в по-задни позиции и рядко променяше темпото.

„Най-доброто в срещата са резултатът и точките, които идват от него. Това е ясен и типичен пример какво не трябва да правим, ако искаме да сме конкурентни през годината. Отборът не ми хареса от първата до последната минута. Липсваха ни динамика, използване на празните пространства, желание и интензитет в атака“, категоричен беше Веласкес.

Ако някой е останал изненадан от острия тон на испанеца и от недоволните му реакции след победата, вероятно ще трябва да свикне с тази негова страна. Обстановката около Левски вече е различна, а заедно с нея се промениха очакванията и отговорностите. Веласкес изведе „сините“ до първа титла от 17 години, която беше и първа в треньорската му кариера. След подобен успех усмивките и общите думи за добрия колектив вече не са достатъчни. Взискателната публика очаква откровеност, самокритичност и ясно назоваване на проблемите. Шампионският статут не позволява отпускане и изисква значително по-висок стандарт във всеки двубой, независимо от името на съперника.

След срещата с Дунав Веласкес за първи път си позволи да даде толкова категорична отрицателна оценка на цялостното представяне на своя отбор. Това не беше критика заради самата критика, а сигнал, че летвата вече е поставена по-високо. През миналия сезон испанецът започна без задължението непременно да изведе Левски до върха. Кризата при конкурентите, ежедневната работа на „Герена“ и развитието на състава обаче превърнаха трудно постижимата цел в реалност. Сега „сините“ вече не преследват шампиона – те са шампионът, когото всички искат да победят.

Въпреки острата реакция на старши треньора, превъзходството на Левски беше осезаемо. „Сините“ стигаха сравнително лесно до последната третина, но там действията им невинаги бяха достатъчно прецизни. Понякога футболистите търсеха прекалено сложни комбинации, а в други ситуации прибързваха със завършващото подаване или удара.

Първият гол падна след статично положение. Давид Кусо центрира, Георги Китанов прецени неправилно излизането си, а Кристиан Димитров се ориентира най-бързо и насочи топката във вратата. Попадението беше важно и по друга причина – Левски най-после успя да материализира корнер. Статичните положения могат да се окажат особено ценно оръжие в по-равностойните европейски мачове, когато чистите голови възможности обикновено са значително по-малко.

Най-качественият футболен момент в двубоя обаче беше второто попадение. Акрам Бурас участва в изграждането на атаката, като технично с пета комбинира с Алекс Сентейес. Новото попълнение на „сините“ видя свободния Евертон Бала, а той от своя страна центрира на главата на Бурас, който прати топката покрай Китанов. Цялото разиграване беше проведено с нужната скорост и показа как трябва да изглежда Левски, когато футболистите действат динамично и подкрепят човека с топката.

Бурас отново демонстрира едно от най-ценните си качества – способността да покрива голям периметър и да свързва отделните линии. Той не се ограничава само до работата в центъра, а умее да се включва в наказателното поле и да създава числено предимство. Именно подобен тип движение ще бъде необходимо срещу Университатя, когато пространствата ще бъдат по-малко, а всяко закъснение в атаката може да позволи на румънците да подредят защитата си.

След втория гол изглеждаше, че Левски ще затвори мача без особени затруднения. Вместо това домакините продължиха да пропускат, загубиха концентрация и сами върнаха Дунав в срещата. Армстронг Око-Флекс не се възползва от някои от най-добрите възможности. В една ситуация стреля във вратаря от непосредствена близост, а при друга не успя да нанесе качествен удар от отлична позиция.

Хуан Переа остана сравнително изолиран на върха на атаката. До него рядко достигаха достатъчно удобни подавания, а това ограничи влиянието му върху двубоя. Давид Кусо също продължава да търси най-доброто си място по десния фланг. Той показа качества в контролите, но в официалните срещи все още изпитва трудности да участва постоянно в играта. За част от новите попълнения очевидно ще бъде необходимо време, за да се адаптират към изискванията на Веласкес и към по-голямото напрежение в Левски.

Включилият се като резерва Рейналдо внесе повече скорост и острота. С първите си крачки той печели терен, сменя позициите си и е труден за опазване, когато получи възможност да атакува директно защитника. Представянето му отново даде заявка, че може да бъде важна опция за европейските мачове, включително при преходите срещу Университатя.

„Можеше да се поздравим и с по-добър резултат. Не играхме с нужния интензитет и ритъм. Много бавно действахме, когато топката беше у нас. Не превземахме пространствата, а линиите бяха отдалечени“, призна Веласкес.

По-сериозните притеснения обаче дойдоха от играта в защита. Дунав стигна до няколко добри възможности, голяма част от които бяха следствие от неточности на домакините. Мехди Ел Мубарик допусна опасна грешка при връщане на топката назад, а Кристиан Макун изглеждаше далеч от оптималното си състояние и на моменти действаше разконцентрирано.

Когато Левски губеше притежанието, реакцията на отбора невинаги беше достатъчно бърза. Линиите оставаха раздалечени, а Дунав получаваше възможност да премине сравнително лесно към контраатака. Срещу съперник с по-висока индивидуална класа подобни ситуации могат да бъдат наказани далеч по-тежко.

Показателно е, че русенци стигнаха до повече и по-чисти голови възможности на „Герена“, отколкото Борац няколко дни по-рано, и дори успяха да отбележат. Левски създаде значително повече ситуации, няколко пъти срещна гредите, но в крайна сметка вкара само един гол повече от новака. Това обяснява защо Веласкес насочи критиките си към липсата на динамика, ниското темпо и цялостното поведение на отбора.

„Не стояхме добре в защита, когато се налагаше да го правим. Трябва да сме по-взискателни към себе си, защото допуснахме абсурдни ситуации. Техните положения бяха наша заслуга. Както винаги, аз съм отговорен за това, че отборът не се представи добре, и чак след това идват останалите“, пое отговорността испанецът.

Голът на Денислав Минчев в 85-ата минута беше логично наказание за липсата на концентрация. Попадението върна интригата и превърна заключителните минути в далеч по-напрегнати, отколкото трябваше да бъдат. Дунав заслужава похвала за смелото си поведение и за това, че не се отказа, но Левски сам позволи на гостите да повярват, че могат да си тръгнат с точка от „Герена“.

Дебютът на Огнян Владимиров пред домашната публика също заслужава внимание. Младият вратар получи шанс покрай новото правило за използване на футболист до 23 години и записа ценни минути в мач с реален залог. Той не носеше основната вина за проблемите, но срещата показа, че защитата пред него трябва да бъде значително по-концентрирана.

За неубедителното представяне на Левски могат да бъдат намерени обяснения. Отборът идваше след емоционална европейска вечер и убедителната победа над Борац, а само няколко дни по-късно трябва да излезе в нов голям международен двубой. Съвсем естествено е част от мислите на футболистите вече да са били насочени към Университатя.

Веласкес обаче отказа да използва сгъстения календар и емоционалния спад като оправдание.

„Нормално е след много добър резултат, както в нашия случай в Европа, да има подобна реакция. Когато не си в състояние да контролираш тези емоции, това те подвежда. Ако си мислиш, че си нещо повече от това, което си, тотално си се объркал. Трябва да бъдем умни и да се поучим“, предупреди наставникът.

Основното предизвикателство пред испанеца вече е да намери точния баланс между европейските ангажименти и защитата на титлата. През годините подобен проблем неведнъж затрудняваше и Лудогорец, но разградчани разполагаха с необходимата дълбочина, за да компенсират отделните грешни стъпки в първенството. Левски не може да разчита на подобен комфорт и всяко отпускане може да има сериозна цена.

Затова ще бъде интересно да се проследи и промяната в поведението на Веласкес. Той вече говори и действа като треньор на шампион, а не като наставник на претендент. При преминаването на по-високо ниво препятствията стават повече, а изискванията – по-сериозни. Дон Шампион трябва да се приспособи към новата реалност и да продължи да бъде толкова директен и взискателен, колкото беше след двубоя с Дунав.

Да, победата изпълни основната си функция – донесе важни три точки на старта на сезона, запази доброто настроение и позволи на Веласкес да даде почивка на част от основните си футболисти. Двубоят обаче трябва да бъде използван и като сериозен урок преди срещата с Университатя Крайова.

Румънският тим не изглежда като непреодолимо препятствие, но е стабилен и добре организиран съперник, който се намира близо до нивото на Левски. Именно затова детайлите ще бъдат решаващи. „Сините“ ще трябва да играят по-бързо, да бъдат по-компактни и да използват далеч по-ефективно положенията си.

Срещу Дунав Левски можеше да си позволи няколко пропуска, три удара в гредите и поредица от грешни решения в последната третина. Срещу Университатя подобно разточителство може да се окаже фатално. В европейските двубои от подобен тип често се появяват само две или три чисти възможности и поне една от тях трябва да бъде превърната в гол.

Необходимо е подобрение и при изнасянето на топката. Университатя вероятно ще пресира по-организирано и няма да оставя толкова време за вземане на решения. Ако разстоянията между защитата, халфовата линия и нападението отново бъдат големи, Левски ще срещне сериозни затруднения както при изграждането на атаките, така и при реакцията след загуба на притежанието.

Именно преходът от атака към защита е един от най-важните елементи, върху които Веласкес трябва да работи. Дунав успя да създаде опасности след грешки и недостатъчно добра подредба. Университатя разполага с по-голяма скорост и повече качество в предни позиции и е способен да превърне подобни „подаръци“ в голове.

Очаква се Светослав Вуцов да се завърне на вратата, а Веласкес ще трябва да вземе важно решение и за двойката централни защитници. Макун има нужда бързо да възстанови най-добрия си ритъм, докато Никола Серафимов не изглежда също най-стабилната опция за титулярно място. Независимо от избора, отбраната трябва да действа като едно цяло и да избегне колебанията, които допусна срещу Дунав.

В средата на терена конкуренцията е значително по-сериозна. Завръщането на Бурас и Мазир Сула дава на Левски повече енергия, движение и способност за включване от втора позиция. Веласкес разполага с различни профили, а натовареният цикъл ще изисква разумна ротация. Срещу Университатя обаче ще бъде нужен точният баланс между футболисти, които могат да контролират притежанието, и такива, които осигуряват агресия и динамика без топка.

Не по-малко любопитен остава изборът в нападение. Переа предоставя присъствие в наказателното поле, но трябва да бъде обслужван значително по-добре. Рейналдо носи скорост и непредвидимост, докато Око-Флекс и Кусо имат качествата да създадат предимство по фланговете, но трябва да бъдат по-постоянни и по-прецизни в завършващата фаза.

Предстои на Веласкес да реши дали ще заложи на типичен централен нападател, или ще предпочете по-подвижна офанзивна линия. Какъвто и да бъде изборът, Левски не може да си позволи същото бавно темпо от срещата с Дунав. Срещу Университатя топката трябва да се движи бързо, фланговете да бъдат използвани по-активно, а халфовете да подкрепят атаката с включвания от по-задни позиции.

„Тотално различно е, има много фактори, които определят следващия мач. Ще направим всичко възможно да го изиграем на високо ниво и да го спечелим“, заяви Веласкес.

Точно това трябва да бъде изводът след първия шампионатен двубой. Срещу Дунав Левски победи благодарение на по-високата си индивидуална класа и на многото създадени положения. Срещу Университатя само индивидуалните качества няма да бъдат достатъчни. Ще бъдат нужни дисциплина, концентрация и почти безгрешно изпълнение на тактическия план.

Първата среща на „Георги Аспарухов“ дава възможност на „сините“ да изградят аванс преди реванша в Румъния. За целта обаче отборът трябва да използва енергията на публиката, да наложи високо темпо и да не допуска Университатя да се почувства комфортно. Важно ще бъде Левски да атакува смело, но без да губи баланс и да оставя свободни пространства за контраатаки.

„Сините“ започнаха успешно защитата на титлата, но по-големият тест предстои. Срещу Университатя ще трябва да се появи друг Левски – по-динамичен с топката, по-компактен без нея и значително по-безпощаден пред вратата. Защото в Европа грешките рядко остават ненаказани, а пропуснатите възможности могат да променят съдбата на целия сблъсък.