Последният танц? Определено не и за великия Лео Меси!

Това продължава да бъде светът на Лионел Меси. А всички останали все още можем да се радваме, че живеем в него! На 38-годишна възраст, на своето шесто Световно първенство, капитанът на Аржентина отново напомни защо името му стои извън обичайните футболни измерения. Меси отбеляза хеттрик при победата на „гаучосите“ с 3:0 над Алжир в Канзас Сити и изравни рекорда на Мирослав Клозе от 16 гола на световни финали. Още един връх, още една страница история, още едно доказателство, че времето може да забавя всички, но при него сякаш действа по други правила.

Този мач трябваше да даде отговор на няколко въпроса. В каква форма е Меси след контузията? Ще бъде ли отново централната фигура на Аржентина? Може ли футболист, който скоро ще навърши 39 години, все още да доминира на най-високото ниво? Отговорът дойде още преди почивката. А до края на вечерта всички съмнения изглеждаха не просто прибързани, а напълно излишни.

Преди три години и половина, в Катар, Меси подчини Световното първенство на собствената си воля. Той играеше като човек, който има втора среща със съдбата – решен да затвори всички стари рани, но в същото време спокоен в центъра на бурята. Когато вдигна трофея след незабравимия финал срещу Франция, изглеждаше, че това е съвършеният завършек на една от най-великите истории в историята на футбола.

Меси обаче не беше приключил!

Дълго време той не потвърждаваше категорично дали ще продължи до Мондиал 2026, но отговорът сякаш винаги е бил ясен. Докато тялото му позволява да следва гениалния му ум, последният танц на световната сцена изглеждаше неизбежен. Логиката подсказваше, че ролята му този път може да бъде по-ограничена, по-премерена, може би дори символична. Срещу Алжир тази логика беше разбита.

Меси не просто игра. Той диктуваше темпото, връщаше се се назад, участваше в пресата, търсеше комбинации между линиите и завършваше атаките с хладнокръвна точност, която го съпътства през цялата му кариера. В една влажна вечер в Канзас Сити той изглеждаше по-свеж, по-рязък и по-гладен, отколкото мнозина очакваха. Не беше футболист, който живее от миналото си. Беше играч, който все още определя настоящето.

След последния съдийски сигнал Меси не скри емоцията си.

„Обичам да играя футбол, това е моята страст от дете. Когато съм в добра форма, давам всичко от себе си“, заяви аржентинският капитан.

А той очевидно беше в добра форма. Още в началните минути Меси се връщаше дълбоко в собствената половина, за да помага в отнемането на топката. Малко по-късно вече пресираше защитниците на Алжир. С топка в крака беше решителен както винаги – намираше пространства, разменяше къси подавания с Тиаго Алмада и Родриго Де Пол, изтегляше защитата на съперника от позиция и създаваше усещането, че всяко докосване може да отвори мача.

Първият гол дойде след акция, която най-добре описва същността на Меси. Той не беше само завършващият футболист, а и архитектът на движението. Върна се в средата на терена, прочете ситуацията, насочи атаката и след това се появи там, където трябваше, за да нанесе удара. Вратарят на Алжир Лука Зидан, син на легендата на Франция и Реал Мадрид Зинедин Зидан, можеше да се намеси по-добре, но истинската стойност на попадението беше в цялостното изграждане на атаката. След гола Меси беше видимо развълнуван и избърса сълзи от очите си. По-късно обясни, че реакцията му не е свързана само с футбола.

„Честно казано, беше напълно несвързано със спорта. Преживях някои трудни, сложни дни. Благодарен съм на цялата делегация, на съотборниците си. Те винаги бяха до мен, както винаги. Дадоха ми много сили да премина през това“, каза Меси.

Точно тази човешка страна направи вечерта още по-силна. Хеттрикът не беше просто статистически факт. Той беше отговор и поредно напомняне, че величието на Меси никога не се измерва само с числа.

Все пак в мача имаше и момент, който спокойно можеше да промени хода на срещата. Между първия и втория си гол Меси влезе остро в единоборство с капитана на Алжир Айса Манди, като го закачи в областта на десния прасец и ахилесовото сухожилие. Полският съдия Шимон Марчиняк отсъди пряк свободен удар, но не показа картон на аржентинеца.

Ситуацията беше спорна. Манди контролираше топката и не се движеше с висока скорост, а влизането на Меси изглеждаше закъсняло и рисковано. При по-строга интерпретация можеше да се стигне поне до жълт картон, а не би било изненадващо и разглеждане за директен червен. Алжирците вероятно ще смятат, че капитанът на Аржентина е получил снизходително отношение, но този епизод не променя същината на вечерта. Меси имаше късмет в тази ситуация, но цялостното му представяне остана изключително, а историческата тежест на хеттрика му не може да бъде сведена до едно съдийско решение.

През второто полувреме Аржентина продължи да контролира темпото, а Меси остана в центъра на всичко значимо. Той изведе Лаутаро Мартинес с великолепен пас, продължи да търси свободните пространства между линиите и около час след началото отбеляза втория си гол за вечерта след грешка на вратаря. Финалният акцент беше типичен за него – прецизен удар от границата на наказателното поле, насочен към долния ъгъл. Запазена марка, изпълнена с лекота, сякаш годините не са се натрупали върху краката му.

Така Меси стана най-възрастният футболист с хеттрик в историята на световните първенства, като подобри постижението на Кристиано Роналдо, който беше на 33 години, когато отбеляза три гола срещу Испания през 2018-а година. 

Всъщност Меси продължава да чупи рекорд след рекорд във всяко едно от шестте издания на Световното първенство, в които е участвал. Днес почти не остана значим статистически връх в историята на Мондиала, до който действащият световен шампион да не се е доближил или който вече да не е подобрил. При голмайсторите той е на върха заедно с Клозе с по 16 попадения, следвани от Роналдо Назарио с 15, както и от Герд Мюлер и Килиан Мбапе с по 14.

Подобна е ситуацията и при асистенциите от Мондиал 1966 насам, откогато се води официална статистика в това отношение. Меси поделя първото място с легендарния си предшественик Диего Армандо Марадона – двамата имат по 8 голови подавания. След тях се нареждат Пиер Литбарски и Гжегож Лато с по 7 асистенции.

Още по-впечатляващ е общият принос на аржентинеца. С 16 гола и 8 асистенции Меси вече има 24 директни голови участия на световни финали и изпревари Пеле, който дълго време беше еталон в това отношение. Към тази статистическа доминация трябва да се добави и фактът, че капитанът на „албиселесте“ е футболистът с най-много изиграни мачове на Световно първенство – 27. След него в класацията са Лотар Матеус с 25 и Мирослав Клозе с 24. Меси остава и единственият играч, печелил „Златната топка“ на турнира в две различни издания – през 2014-а и 2022-а година. Самият Меси обаче прие рекорда по обичайния си сдържан начин.

„Честно казано, не. Чест е да бъда там заради това, което означава да си до Клозе. Роналдо Назарио също е там, но не мисля, че това означава нещо. Мбапе е там. Той вкара два гола днес (б.а. – при победата на Франция с 3:1 срещу Сенегал). Това е статистика и нищо повече. Макар че е чест да мога да се състезавам с всички тях, това не означава нищо за мен“, заяви той.

В същия ден някои от големите звезди на световния футбол също започнаха силно турнира. Килиан Мбапе отбеляза два гола за победата на Франция с 3:1 над Сенегал, а Ерлинг Халанд се разписа два пъти за успеха на Норвегия с 3:1 срещу Ирак. Халанд дори реагира в социалните мрежи, като нарече Меси „луд“. Но колкото и впечатляващи да бяха другите индивидуални представяния, вечерта принадлежеше на аржентинеца.

За Аржентина този старт също имаше специална тежест. Това е третият случай, в който отборът влиза на Световно първенство като действащ шампион, но първият, в който избягва загуба в откриващия си мач като носител на титлата. Пораженията от Белгия през 1982-а и Камерун през 1990-а година останаха част от тежката историческа статистика, която често поставя световните шампиони под напрежение още от първия ден.

Сега ситуацията е различна. Победата над Алжир беше спокойна, категорична и достатъчно убедителна, за да даде на Лионел Скалони увереност преди следващите мачове срещу Австрия и дебютанта Йордания. В турнир, в който някои от фаворитите започнаха неубедително, Аржентина направи важна първа крачка към елиминационната фаза.

Разбира се, въпросът за зависимостта от Меси ще остане. Той съществуваше и в Катар. Но както тогава, така и сега, това едва ли ще тревожи особено Скалони. Когато най-великият ти футболист все още може да решава мачове по този начин, зависимостта от него изглежда повече като привилегия, отколкото като проблем.

„Първите мачове на световно първенство винаги са трудни и е очевидно, че никой не ти подарява нищо. Това е много конкурентен Мондиал с отлично подготвени отбори“, каза Меси след срещата.

Точно затова представянето му тежи още повече. Това не беше демонстрация срещу безпомощен съперник, а силно послание в началото на турнир, в който детайлите ще бъдат решаващи. Меси показа, че все още има енергията, инстинкта и футболната ярост да бъде централна фигура на най-голямата сцена.

Заключението е просто: съмненията не може да има, а историята ще почака още малко. Защото Лионел Меси все още пише своята.