Лео Меси е компасът на изгубения световен шампион

В мига, в който прозвуча последният съдийски сигнал след лудия следобед в Атланта, емоциите връхлетяха Лионел Меси. Когато откри лицето си, се видя как сълзите започват да се стичат.

Сълзи от радост? По-скоро от облекчение. Само деветнадесет минути по-рано изглеждаше, че участието му на Световното първенство е на път да приключи прекалено рано и по болезнен начин. Меси бе пропуснал дузпа, а Аржентина изоставаше с 0:2 срещу Египет в осминафиналите. Защитата на световната титла изглеждаше почти невъзможна, а в определени моменти през второто полувреме капитанът на „албиселесте“ изглеждаше вцепенен, сякаш неспособен да осмисли какво се случва с него и отбора му.

И тогава нещо се пречупи. Сякаш в него се запали огън. Почти мигновено Аржентина се върна в мача, стигна до пълен обрат и поведе с 3:2, а Египет – толкова близо до историческо първо класиране на четвъртфинал на световно първенство, отпадна, след като се срина психически.

Меси изработи първия гол за Аржентина в 79-ата минута с прецизно центриране, което Кристиан Ромеро засече с глава. Само четири минути по-късно самият той отбеляза изравнителното попадение с великолепен удар, при който топката се отби от напречната греда и влетя във вратата. И макар да не участва пряко в победния гол – страхотна контраатака, завършена от Енцо Фернандес, усещането на „Мерцедес-Бенц Стейдиъм“ бе, че именно „ефектът Меси“ преобърна слабото представяне на световния шампион.

В зоната за интервюта след мача Меси призна, че е изпитал огромно облекчение, след като е таил „много гняв“ заради втория си пропуск от дузпа в турнира.

„Чувствах, че съм подвел отбора във важен момент. Но за щастие, отново Господ бе подготвиланещо специално за мен накрая и успях да отбележа изравнителния гол“, заяви 39-годишният футболист.

Дори сега, след толкова години на върха, в играта на Меси има аспекти, които остават недооценени. Един от тях е именно способността му да достигне ново ниво в момент на крайно напрежение – не просто да разчита на гения си, а да подчини мача на волята си. Именно това беше качество, което критиците му в Аржентина дълго твърдяха, че му липсва в сравнение с великия Диего Марадона.

Докато наблюдаваше двубоя в студиото на американската телевизия FOX, Тиери Анри направи паралел с времето, в което играеше рамо до рамо с Меси в Барселона.

„Не искаш да събуждаш звяра. Погледнеш ли го в очите, виждаш как той се преобразява. Когато изпадне в такова състояние, е много трудно да бъде спрян. Този човек… когато отборът му има нужда от него, той вдига нивото на играта си. Започва да взема топката и да дриблира покрай почти всички, опитвайки се да промени развоя на мача“.

Точно такова беше усещането и в Атланта. Египет дълго време се справяше с всичко, което Аржентина му предложи. Тимът на Хосам Хасан се защитаваше дисциплинирано, преминаваше остро в контраатака и разчиташе на вдъхновения Мостафа Шобеир. Вратарят не само спаси дузпа на Меси в началото на мача, но и направи серия от впечатляващи намеси, които поддържаха мечтата на Египет жива.

Аржентинските играчи и фенове очакваха вдъхновение от своя капитан. Дълго време обаче нищо не се случваше, докато онази вътрешна сила не го завладя.

Меси е необичаен „супергерой“. На пръв поглед той не притежава онази енергия на главен герой, характерна за големия му съперник Кристиано Роналдо, който напусна световната сцена безславно, след като ден по-рано Португалия загуби с 0:1 от Испания на същата фаза на турнира. Самият Марадона, след поражението на Аржентина от Чили във финала на Копа Америка през 2016-а година, заяви, че на Меси му липсват „личност“ и „характер“, за да бъде лидер.

Лидерството обаче има различни измерения. След години под тежестта на очакванията на цяла страна и неизбежните сравнения с Марадона, Меси намери начин да откликва на зова на нацията и да повежда Аржентина отново и отново.

Преди той често изглеждаше статичен и безпристрастен дори в моментите на поражение. Но при последния съдийски сигнал във вторник бе напълно завладян от емоциите – като човек, който, след като най-сетне вдигна Световната купа в Катар през 2022-а година, не е очаквал отново да преживее подобно емоционално влакче на ужасите. Когато съотборниците му го поздравиха и затанцуваха пред аржентинските фенове по трибуните, сълзите потекоха, а Меси трябваше да избърше очите си с фланелката. 

В рамките на четири дни кампанията на Аржентина в защита на световната титла премина под знака на хаоса. Първо дойде драматичната победа с 3:2 над Кабо Верде в Маями след продължения, а сега – успех със същия резултат срещу Египет след невероятен обрат.

Тази победа обаче има и другата страна – твърде много грешки, твърде много напрежение и твърде много емоции. Каквото и да се говори през последните години за класата на играчите около Меси и за структурата на отбора, защитата на Аржентина, от която Египет се възползва отлично при контраатаките, бе далеч от необходимото ниво.

След мача селекционерът на Египет Хосам Хасан изрази сериозно недоволство от начина, по който отборът му загуби, като обвини аржентинските футболисти, че са оказвали натиск върху съдията Франсоа Летексие. Мостафа Зико, авторът на втория гол за Египет, отиде още по-далеч, заявявайки, че „първенството е нагласено в полза на Аржентина“.

Истината е, че в продължение на 79 минути изглеждаше, че Аржентина е извън обсега на всякаква намеса – божествена, съдийска, на ВАР или дори на самия Меси.

Ясер Ибрахим изведе Египет напред с глава след слаба игра в защита на Лисандро Мартинес, а малко по-късно Меси пропусна дузпа за втори път в турнира. За разлика от неуспешния си опит срещу Австрия в груповата фаза, този път той поне уцели вратата, но ударът му бе блестящо спасен от Шобеир, който е сериозен претендент за Най-добър вратар на турнира.

След двубоя Анри отбеляза, че пропуснатата дузпа, както и емоциите, които Меси показа в края, „ни напомниха, че той е човек“. Веднага след това добави, че представянето на бившия му съотборник в заключителните минути „отново ни напомнят, че той не е човек“. Разбира се, това е логически парадокс, който не бива да се тълкува буквално, но има моменти, в които човек наблюдава Меси и трудно може да се отърси именно от това усещане.

Изравнителният гол бе истински шедьовър – удар по рикоширала топка, изпълнен едновременно майсторски и мощно в гъстата защита на Египет. С това попадение Меси достигна осем гола на световното първенство, доближавайки се до върховото постижение от 10 попадения, реализирани от Герд Мюлер за Западна Германия през 1970-а година.

Не ставаше дума само за техническото изпълнение, а за контекста: в момент на крайно напрежение, с частица от секундата за реакция, сред множество играчи в наказателното поле и срещу вдъхновен вратар, Меси отново намери начин да постигне футболно съвършенство. А головият нюх, наред с погледа върху играта, креативността, дрибъла и прецизните подавания, е само един от аспектите на неговия гений.

„Говорих с момчетата на резервната скамейка – тези, които го наблюдават (Меси) и не могат да повярват на това, което виждат. Казах им да вземат пример от него, да го приемат за модел за подражание. След като пропусна дузпата, той продължи да търси топката, да тича и да опитва отново и отново. Честно казано, това ме кара да настръхна. Но не става въпрос само за Меси. Не искам да говоря единствено за него. Всичко това е неразделна част от същността на този отбор“, каза селекционерът на Аржентина Лионел Скалони.

Много често всичко се върти около Меси. Но победният гол, увенчал забележителния обрат, бе дело на съотборниците му. Хулиан Алварес изнесе топката отдясно, резервата Лаутаро Мартинес центрира отлично, а Енцо Фернандес засече с глава и отприщи бурни празненства както на терена, така и по трибуните.

В този момент Меси изглеждаше напълно съкрушен, емоционално и физически изтощен. Вероятно изпитваше и облекчение, че Аржентина няма да трябва да играе още половин час продължения, преди да се насочи към четвъртфинала срещу Швейцария в Канзас Сити в неделя сутрин българско време.

Аржентина оцеля, а Меси отново превърна отчаянието в спасение – не просто с гения си, а с онази рядка способност да промени съдбата на един мач, когато всичко изглежда загубено. И точно в това се крие най-големият извод от този луд следобед в Атланта – Лео вече не е просто капитанът, лидерът или най-голямата звезда на „албиселесте“. Той е човекът-отбор. Фигурата, около която всичко се подрежда, и последната сигурност, когато световният шампион започне да губи посока.

Без него Аржентина изглежда напълно изгубен, уязвим и неспособен да контролира собствената си съдба. Затова в страната трябва да се радват, че все още го имат. Защото след Меси този отбор може още дълго да търси пътя към подобни успехи.