Крилата на ЦСКА не работят, схемата от Европа зове

ЦСКА бе далеч от убедителен при победата над Дунав Русе (2:1) и пречупи новака с късен гол. Във втори пореден кръг възпитаниците на Христо Янев изостанаха в резултата и трябваше да гонят обрат, както бе срещу Ботев Пловдив (1:2). Прави впечатление, че след ротациите в първенството за сега започват едни играчи, които не получават шанс в Европа или епизодичен такъв.

По-интересното е, че Янев прибягва и до различни схеми.

Срещу съперниците у нас, които до момента бяха далеч от класата на Карабах, например, ЦСКА играе с крила. Лео Перейра не помириса терен срещу „Барселона на Кавказ“ и Дери Сити, а снощи за трети пореден кръг от първенството излезе титуляр. Подобна е ситуацията с Алехандро Пиедраита, а Мохамед Брахими единствен от фланговите нападатели имаше кратки включвания в Европа. Срещу Дунав излезе на позабравена позиция – като десен бек, какъвто играеше и в Русия.

Където и да започне обаче Брахими е бледа сянка на себе си от пролетта. Същото можем да кажем и за Перейра и Пиедраита. Трите крила на ЦСКА са толкова неефективни, че се наложи младокът Васил Каймаканов да спасява положението срещу русенци в края. Би било проява на лош вкус да критикуваме самоковеца за включването, защото това са първите му стъпки в 31-кратния шампион.

Излиза така, че е по-добре Янев да налага схема с трима централни защитници и халф-бекове. В тази си роля Пастор се справя на прилично ниво, защото като номинален десен защитник някои дефицити изпъкват в играта му. Отляво Анжело Мартино е „машина“ и подобно на бразилеца снове по фланга неуморно в хода на целия мач. Предимството на схемата без крила е, че ЦСКА може да насити средата на терена, където е „тежката артилерия“ на столичния гранд.

ЦСКА разполага с най-добрите халфове в България и едвам успява да ги ротира, така че всеки да получи игрово време. Безспорният лидер на отбора е лятното попълнение Стефано Сенси. Срещу Ботев и Дунав „армейците“ започваха без него и проспиваха първите полувремена, преди италианският Маестро да влезе да спасява положението. Неговите магични докосвания и пасове по конец вдъхновяват останалите и вдигат сериозно оборотите във всяка „червена“ атака.

Въпросът е дали в даден момент треньорското ръководство няма да прибегне до схемата от Европа и в първенството. При Саша Илич отборът имаше много успехи с нея, но бе критикуван от феновете заради „грозната игра“. Към момента така или иначе критиките са налице, а резултати очевидно отново има. Не изключвам въобще варианта ЦСКА да играе без крила срещу Левски и Лудогорец у нас, но ако занапред действа успешно с тази си стратегия защо да не я прилага и в останалите двубои?

Излишно е да коментираме дали формацията е „дефанзивна“ или „офанзивна“, защото подобни дребнави спорове отдавна бяха разрешени от някои от най-големите треньори на нашето време, прибегнали до нея. А дали на Христо Янев му пука какви коментари ще прави някой Facebook трол за схемата му във форумите – едва ли…

Предстои да разберем и дали все пак ЦСКА няма да се подсили с някое класно крило до края на трансферния прозорец. И от космоса се вижда, че наличните се представят много под нивото на останалите. Би било добре, ако се „заразят“ с хъса на Сенси, който всеки мач се раздава докрай за емблемата на столичния гранд, макар и в кариерата си да е играл в далеч по-богати клубове. Далечни са му TikTok битките, в които Перейра блести. Неговите битки са единствено на терена. А в схема 3-5-2 идват и най-големите му успехи, така че на драго сърце би започвал всеки мач така, стига треньорът да го изисква.