Контролите се гледат само като загубиш… и с право!

ЦСКА претърпя много тежко поражение във втората си контрола на австрийска земя. Украинският Полисия Житомир сътвори истинско унижение за „червените“ – безусловно 4:0. Единствената утеха за „армейците“ е новото попълнение Стефано Сенси и фактът, че от лагера в Австрия остава на теория достатъчно време, за да се коригират неточностите. На първо четене, те изглеждат изключително много. Не просто грапавини и неравности, а цели дупки и кратери. Клише е, че в контролите не се гледат резултатите, а единствено играта. Но е и вярно, че всяка загуба в контролите е аларма, а игра от ЦСКА няма. А по-тежко и грандиозно поражение от 0:4 столичният гранд скоро не е претърпявал в предсезонна проверка. 

Много може да се говори по винаги първата опорна точка за загуба в приятелски мач – „на играчите им тежат краката“. Това е ясно и е факт. Първите 15-20 дни от всяка подготовка са насочени в кондиционен аспект, тренировките са по-тежки и самите играчи са малко по-флегматични от обичайното. Футболният цикъл е такъв, че с времето тежките тренировки олекват. Оттам подложеният на интензивни сесии играч влиза в по-добро състояние в състезателен период. Самата спортна форма също се навигира по такъв начин, че да стигне своя пик в по-важни за отбора моменти. Един такъв е след не чак толкова много време. В средата на юли ЦСКА ще се изправи срещу северноирландския Дери Сити в задължителен за печелене двубой от Лига Европа. Отпадане от „бонбонените ивици“ ще е кошмар за „червените“. Актуалната форма на отбора обаче говори, че има много, ама много работа за вършене до евросблъсъците. А времето тече само в една посока.

„Червените“ нямат и понятие какво е игрови стил, вече намирайки се близо до средата на лагера. Живец в играта се вижда рядко, а заучени комбинации и атаки са далечен блян. Подредбата в защитата на „армейците“ също е далеч от необходимото ниво и по-скоро прилича на народната приказка за разградения двор. Забелязва се и лек спад в реакциите на вратаря Фьодор Лапоухов. В сегашния момент ЦСКА няма изцяло работещо звено в своя състав от 11 души. Че резервната скамейка е къса за два турнира, може би го знаят и малките деца, но това е друга тема.

Треньорската работа на Христо Янев не успява да си проличи вече за втора поредна подготовка. Ако в зимната пауза треньорът влезе след криволичещ полусезон, който пое в заварено положение, и имаше оправдание, то сега алиби не съществува. В месеците между февруари и май ЦСКА с йота не надгради победите от есента. Отново игра на мускули, чакаше на индивидуални избупвания и по-скоро числен, отколкото футболно сътворен натиск. Началото и разгарът на тази лятна подготовка не предвещават нещо много по-различно. Янев се доближава до своя лимит начело на ЦСКА и сигналите не се забавиха и за миг.

Тежката загуба от Полисия Житомир не може да бъде оправдана с това, че украинците са приели мача като „битка“, а „червените“ като „контрола“. Пропуските в играта на ЦСКА са видими, а хубавите неща почти невидими. Старши треньорът Янев трябва сам да си даде сметка, че от герой се превръща в длъжник на отбора, разполагащ с никак нелоши играчи. Загубата с 0:4 от Полисия е срамна за марката ЦСКА, а петното трудно ще се измие. Защото контролите неслучайно стават теми само когато загубиш в тях. Така функционират алармите. А докато си треньор на ЦСКА, падайки разгромно в контроли, сам даваш пристан на критиките и враговете.