Точно две седмици остават до големия финал за Купата на България. Достатъчно се изписа около еуфорията за билети през последните два дни. Време е да погледнем и конкретно върху самия мач, който се явява сблъсък на две идеологии. От едната страна имаме емоцията и заряда от публиката. ЦСКА ще напълни „Васил Левски“ без проблем, а още много верни „армейци“ няма да успеят да проследят сблъсъка на живо. Лудогорец пък е добре смазана машина за трофеи. В този клуб всичко е обмислено с рационална прецизност. Няма място за залитания.
Коя формула ще се окаже печеливша?
Трудно е да се каже. В следващите редове ще разгледаме аргументите на двете страни и конкретния сблъсък от призмата на такъв между две футболни идеологии.
ЦСКА – любов, страст, завет от бащата
Философията на 31-кратния шампион е проста. Обичай отбора и го подрепяй винаги. Както в добро, така и в лошо. Ще има много тежки мигове, но победите… те ще възнаградят феновете стократно за изстраданото. „Червен“ не се става, защото в момента те са силни. Предава се от баща на син/дъщеря. Отборът живее от имулса и духа на публиката. Често има и напрежение, защото червените фланелки тежат. Милиони хора очакват победа във всеки мач.
Дори и футболистите да не са перфектни, те трябва да влагат цялото си сърце и душа в мача. Не всеки добър ирач вирее в грандовете. През годините минаха нелоши чужденци, които просто не успяха да оцелеят в месомелачката на ЦСКА. Има обаче и такива, които във всеки възможен момент демонстрират хъс, воля и отдаденост. Битка до последно и за всяка педя терен.
Именно това ще се изисква от избраниците на Александър Томаш на 22 май. Срещу себе си те имат една добре смазана машина. За да я детронират, сърцата им трябва да пулсират в един ритъм с 40 хиляди души на Националния стадион.
Лудогорец – прагматичност, дисциплина, хладен ум
За шампиона този финал далеч няма да е на живот и смърт, а просто поредната крачка от марша на доминация. В клуба всеки знае своята роля и действа с методическа точност. От организационна гледна точка Разград е поне обиколка пред всички у нас. Липсата на критична фенска маса също често се изтъква като една от причините за успеха на Лудогорец. Дори след най-сконфузните загуби от Милсами и Нордселанд или пък треньорски недоразумения като Бруно Рибейро – не е имало кой да „скочи“ на ръководство, треньор и тн.
В отбора имат самочувствието на доминатор у нас. Повечето мачове се печелят с лекота. Добре смазаният механизъм работи безотказно и през 2025 година. Поредната титла бе капарирана рано-рано и без бой. Когато някоя среща се закучи, индивидуалната класа накланя везните към „зелените“ и някоя от скъпоплатените им звезди се нагърбва с решаващо действие.
Не е много ясно дали враждебната обстановка на „Васил Левски“ ще повлияе на Лудогорец. Това не се случи в последния мач на „Българска армия“ преди реконструкцията. Тифозите на „Олимпико“ и тези на „Групама“ в Лион също не успяха да пречупят „орлите“ по-рано през сезона в Лига Европа. Играчите отново ще подходят с професионализъм.
Предстои да разберем кой ще спечели футболната война. Емоцията или хладния ум. Еуфорията или спокойствието. Старата или новата школа.
Няма коментари.