Бурята около Слот се усилва, а Ливърпул изглежда изгубен

Астън Вила нанесе тежък удар по амбициите на Ливърпул за спокойно завършване на сезона, след като спечели с 4:2 на своя „Вила Парк“ в откриващия двубой от предпоследния 37-ми кръг на английската Висша лига. Успехът изкачи бирмингамци пред мърсисайдци в класирането, а кризата в състава на Арне Слот продължи да се задълбочава.

След сравнително равностойно начало Ливърпул постепенно пое инициативата и стигна до отменено попадение на Коди Гакпо заради засада. Въпреки натиска на гостите именно домакините нанесоха първия удар. В 42-ата минута Морган Роджърс остана непокрит след изпълнение на корнер и с прецизен удар преодоля Гиорги Мамардашвили за 1:0.

Ливърпул реагира в началото на второто полувреме. В 52-ата минута Доминик Собослай центрира от статично положение, а Върджил ван Дайк се разписа с глава за 1:1 след намеса на ВАР. Радостта на гостите обаче продължи твърде кратко. Само пет минути по-късно грешка на Собослай позволи на Роджърс да изведе Оли Уоткинс, който възстанови аванса на Вила за 2:1.

Домакините продължиха да изглеждат по-опасният отбор и логично стигнаха до трети гол. В 73-ата минута Уоткинс се възползва от поредното колебание в защитата на Ливърпул след корнер и реализира за 3:1. Малко преди края Джон МакГин добави четвърто попадение с мощен удар, а в добавеното време Ван Дайк оформи крайното 4:2 с втория си гол в срещата.

След успеха Астън Вила събра 62 точки и изпревари Ливърпул, който остава с 59 и продължава да поставя под сериозно съмнение участието си в следващото издание на Шампионската лига. „Червените“ са пети, като спечелиха едва една точка в последните си три шампионатни срещи и вече зависят не само от собствените си резултати, но и от развоя на битката с Борнемут и Брайтън & Хоув Албиън.

Статистиката зад представянето на отбора е повече от тревожна. За клуб с мащаба, историята и стандартите на Ливърпул подобни числа би трябвало да изглеждат немислими, но именно те най-точно описват катастрофалния срив на „Анфийлд“ през този сезон. Загубата с 2:4 в петък вечер беше просто поредният симптом на много по-дълбок проблем, който от месеци разяжда отбора на Арне Слот.

Ливърпул вече има 20 поражения във всички турнири през кампанията или 19, ако не се брои финалът за „Къмюнити Шийлд“. Откакто клубът се завръща в елита през 1962-ра година, единственият сезон с толкова загуби остава кошмарната кампания 1992/1993. Самият факт, че настоящият състав изобщо може да бъде поставян редом до един от най-слабите периоди в модерната история на клуба, говори достатъчно.

Още по-притеснителен е начинът, по който Ливърпул достига до тези показатели. Това не е отбор, който губи след доминация и малшанс. Това е тим, който изглежда разкъсан тактически, нестабилен психически и все по-безпомощен във важните моменти. „Червените“ вече са допуснали 77 гола във всички турнири през сезона. Това е абсурдно число за клуб, който само преди година бе изграден около дисциплина, интензитет и контрол.

Още по-стряскаща е статистиката във Висшата лига. 52-ата допуснати гола са най-лошият показател на клуба в ерата на формат с 38 кръга. Към това се добавят и 20 инкасирани попадения от статични положения, също рекордно слабо постижение за Ливърпул във Висшата лига. Това вече не е временен спад или лош период. Това е системен срив.

Проблемите се повтарят седмица след седмица, а най-обезпокоителното е, че не изглежда да има реален прогрес. Защитата продължава да се пропуква при всеки корнер или центриране. Маркирането е хаотично, комуникацията липсва, а противниковите нападатели твърде лесно намират пространство между линиите. Първият гол на Астън Вила беше идеалният пример – къс корнер, липса на реакция и напълно свободен Морган Роджърс в наказателното поле.

Това вече не може да бъде обяснявано само с контузии или липса на късмет. Арне Слот все по-често изглежда като треньор, който губи контрол над ситуацията. Да, проблемите в състава са очевидни. Да, отсъствията на ключови играчи оказаха влияние. Но Ливърпул продължава да допуска едни и същи елементарни грешки, а именно това поставя под въпрос работата на треньорския щаб.

„Разочароващо е, защото като мениджър, ти си отговорен и ако нещата се случват отново и отново, нает си, за да се опиташ да предотвратиш това за следващия път“, призна самият Слот след поражението на „Вила Парк“.

Думите му звучат честно, но и като признание за безсилие. Защото проблемите вече са толкова много, че изглежда трудно да бъдат решени само с няколко трансфера през лятото. Ливърпул изглежда бавен по фланговете, „мек“ в средата на терена и психологически крехък във важните моменти. Отборът не просто губи мачове, а самият той изглежда изгубен.

Най-ясното доказателство за това е представянето срещу водещите тимове. Ливърпул има едва една точка от възможни 24 при гостуванията си срещу отборите от челната деветка. Това е статистика на тим без характер и устойчивост. При първия сериозен удар отборът се разпада, а след допуснат гол увереността изчезва напълно.

Именно това се случи и срещу Астън Вила. След изравнителното попадение на Върджил ван Дайк Ливърпул изглеждаше способен да се върне в мача. Рио Нгумоа удари греда, а Коди Гакпо пропусна отлична възможност за втори гол. Вместо това обаче последва грешката на Доминик Собослай, голът на Оли Уоткинс и пълният психологически срив на отбора.

„Ливърпул играе във висока линия, така че са разединени в защита и чувствам, че има много пространство, в което да се вмъкна. Това не е неуважение към тях. Централните им защитници са от световна класа, но аз забелязвам пространство и възможности. Обичам да тичам зад отбраната“, каза Уоткинс пред Sky Sports.

Това вероятно е най-болезнената оценка за настоящия Ливърпул – противниците вече не изпитват страх. Напротив, те виждат уязвимост. Виждат хаос. Виждат отбор, който може да бъде разкъсан с няколко бързи прехода и малко агресия.

Контрастът с Aстън Вила е унищожителен. Докато тимът на Унай Емери играе с увереността на клуб, който вече си е осигурил място в Шампионската лига и се готви за финал в Лига Европа срещу Фрайбург, Ливърпул изглежда като изтощена сянка на себе си. Само преди 12 месеца „червените“ бяха шампиони във Висшата лига. Днес нервно поглеждат към резултатите на Борнемут и Брайтън & Хоув Албиън в отчаян опит да задържат мястото си в Топ 5.

Ситуацията е толкова абсурдна, че домакинството срещу Брентфорд в последния кръг, което трябваше да бъде емоционален финал на сезона и сбогуване с клубните легенди Мохамед Салах и Андрю Робъртсън, сега се превръща в мач под огромно напрежение.

Ако Брайтън победи Лийдс Юнайтед или Борнемут вземе нещо срещу Манчестър Сити, тогава Ливърпул ще влезе в последния кръг без гарантирано място в Шампионската лига. А с начина, по който изглежда тимът в момента, дори домакинство срещу осмия в таблицата вече не изглежда „рутинно“. Все пак мърсисайдци ще се надяват на триумф на Астъни Вила във финала на Лига Европа, тъй като при такъв развой и шестото място в класирането ще дава право на участие в най-престижния клубен турнир.

Точно това е най-големият проблем – Ливърпул изглежда напълно лишен от увереност. Играчите изглеждат пречупени психически, а атмосферата около клуба става все по-тежка. След поражението на „Вила Парк“ голяма част от гостуващия сектор се изпразни още преди последния съдийски сигнал, докато Арне Слот аплодираше празните седалки.

Това беше символичен образ на сезона.

Слот продължава публично да настоява, че има план за възстановяването на отбора. След мача той отново говори за „ново начало“, за силен трансферен прозорец и за това колко различен щял да бъде Ливърпул през следващия сезон.

„Мога да разбера, че в този момент те (феновете) нямат много увереност или много чувство, че нещата могат да бъдат много по-добри през следващия сезон, но мисля, че тогава те подценяват какво може да направи един прозорец, какво може да направи едно ново начало. Мисля, че знаем доста добре какво да подобрим“, каза нидерландецът.

Но големият въпрос вече не е само какво трябва да се подобри. Въпросът е дали именно Арне Слот трябва да бъде човекът, който да ръководи тази реконструкция.

Недоволството сред феновете расте с всяка седмица. Публичните изяви на треньора започват да звучат кухо на фона на резултатите, а оправданията постепенно се изчерпват. Да, Слот наследи сложна ситуация. Да, имаше кадрови проблеми. Но също така е факт, че той така и не успя да извлече максимума от състава, с който разполагаше.

А най-притеснителното за Ливърпул е, че в момента няма усещане за посока. Отборът изглежда беззъб в атака, хаотичен в защита и напълно надигран в халфовата линия. Вместо реакция след тежките резултати, клубът продължава да потъва все по-дълбоко.

Арне Слот е в окото на бурята. И тя вече не просто бушува, а заплашва да помете целия проект на Ливърпул.