Берое намери себе си в най-тежкия момент

Берое стигна до момент, в който всеки мач изглежда като битка за оцеляване, а всяка спечелена точка – като глътка въздух. Само преди два месеца старозагорци изглеждаха обречени. Тимът нямаше победа в първенството от края на септември миналата година до средата на март, изпитваше сериозни проблеми в атака, допускаше елементарни грешки в защита и постепенно се плъзгаше към опасната зона. Днес картината е различна.

Берое няма загуба от началото на плейофите, спечели 11 от възможни 15 точки и вече е в серия от шест поредни шампионатни мача без поражение. Равенството 1:1 срещу Локомотив София в „Надежда“ удължи подема и изкачи „зелените“ временно до спасителното четвърто място в групата на изпадащите с 34 точки. Авансът обаче остава минимален – само две точки пред Септември София, три пред Спартак Варна и четири пред Добруджа.

Точно затова следващият двубой срещу Септември изглежда като финал. Победа би качил Берое на 37 точки и почти сигурно ще остави тима в Първа лига по спортно-технически път още преди последния кръг. След това заралии гостуват на вече спасения Ботев Враца, което допълнително увеличава усещането, че съдбата вече е в ръцете на отбора на Хосу Урибе.

„Много важна точка, много е трудно да печелиш мачове далеч от къщи. През цялото време на плейофите взимаме точки от мачовете, както с победи, така и с равенства. Мисля че ако спечелим следващия мач, ще изпълним целта и ще останем в Първа лига“, заяви испанският треньор.

Най-голямата промяна в Берое обаче не е само в резултатите. Тя е в начина, по който тимът изглежда на терена. Преди време писах относно именно този обрат – отборът вече не е онзи състав от началото на пролетта, който трудно стигаше до положения и още по-трудно реализираше. В първите 11 мача от 2026-а година в редовния сезон Берое бе отбелязал едва три гола, докато в петте срещи от плейофите тимът е реализирал девет попадения.

Самият Урибе наскоро призна причината за промяната. Испанецът коригира тактическата структура и се отказа от схемата с трима защитници, която не даваше нужната стабилност и острота. Отборът започна да играе по-динамично, по-вертикално и с повече свобода за офанзивните футболисти. Именно това отпуши нападението и позволи на играчи като Хуанка Пинеда, Факундо Аларкон и Марко Борнино да разгърнат качествата си.

„Истината е, че започнахме да играем както искаме и да вкарваме гол всеки мач и е трудно да бъдем победени“, призна Урибе.

Ще обърнем внимание и на липсата на типичен централен нападател. Постоянните ротации и движение в предни позиции затрудняват съперниците, които трудно се ориентират кого точно да неутрализират. Това си пролича и срещу Локомотив София, когато Пинеда и Аларкон бяха в основата на изключително важния гол.

Въпреки подобрението в атака, проблемите далеч не са изчезнали. Берое продължава да допуска леки голове и да страда при статични положения и центрирания. Именно липсата на концентрация и комуникация в защита не позволяват на отбора да затваря спокойно мачовете си. Срещу Монтана тимът изоставаше с два гола, а срещу Локомотив София бе подложен на сериозен натиск през второто полувреме. Разликата е, че сега Берое вече намира начин да оцелява в подобни ситуации.

И тук идва голямата заслуга на Хосу Урибе. Испанецът успя да направи най-трудното – да изолира отбора от хаоса около клуба. Докато отвън се говори за отказан лиценз, дългове, санкции и опасност от административно изхвърляне, съблекалнята продължава да събира точки. След равенството в „Надежда“ Урибе подчерта, че футболистите „говорят на терена“, а неговата работа е не само тактическа, но и психологическа.

Това не е случайно. В последните седмици Берое живее в постоянна несигурност. Лицензионната комисия на БФС отказа лиценз на клуба за следващия сезон, включително и за Втора лига, което отвори реална опасност за рестарт от аматьорския футбол. Последвалите информации обаче промениха атмосферата около Стара Загора.

След срещата между кмета Живко Тодоров и президента на БФС Георги Иванов се появи сериозна надежда, че Берое ще получи условен лиценз, написаха колегите от Спортал. Клубът вече е изплатил около 300 000 евро задължения, една от забраните на ФИФА е паднала, а втората се очаква да бъде вдигната съвсем скоро. Ако това стане, Берое ще остане под финансов мониторинг на всеки три месеца, но ще има право да играе в елита и през следващия сезон.

Най-съществената промяна обаче е свързана със собствеността. Очаква се Ернан Банато да прехвърли 51% от акциите на сдружението на ветераните, а самият той да остане с 49%. Идеята е ясна – повече контрол върху управленските решения и ограничаване на едноличния модел, довел клуба до сегашната криза.

Именно тук идва и по-дълбокият въпрос за идентичността на Берое. В последните години клубът залага почти изцяло на чуждестранни футболисти, основно от испанския и латиноамериканския пазар. Този модел има своите плюсове – по-високо индивидуално качество, по-голяма техническа класа и потенциал за доходоносни бъдещи трансфери.

Но има и друга страна. Постоянното текучество на чужденци постепенно създаде усещане за липса на идентичност. В Стара Загора все по-трудно разпознават „свой“ отбор. Връзката между публиката и състава отслабна, а фактът, че последният български гол за Берое дълго време остана далеч назад във времето, се превърна в символ на тази промяна.

Берое днес е странен футболен парадокс. Клубът е финансово нестабилен, административно несигурен и организационно разклатен. Но представителният тим играе с характер, дисциплина и вяра. Отборът изглежда по-сплотен именно в момент, когато всичко около него изглежда разпадащо се.

И може би точно това прави историята на Берое толкова силна в момента. Това не е просто битка за оставане в елита. Това е опит един клуб да се задържи жив, докато търси нова посока, нова структура и нов смисъл. На терена „зелените“ вече показаха, че могат да оцелеят. Истинският въпрос е дали клубът ще успее да направи същото и извън него.