Ботев Враца трябва да задържи четирима

Ботев Враца играе честно и практикува печеливш футбол и в плейофите. Отборът вече е близо да изравняване на последното си най-добро класиране в елита – девето място, от 2019 година.

Дали обаче врачани ще финишират на тази позиция или малко по-долу от нея, всъщност няма да има голямо значение. Защото през този сезон Ботев постигна нещо много по-важно. А именно да надгради и да се превърне в тим, който не трепери за мястото си в групата на майсторите, и с който всички се съобразяват.

Сред тези, които имат огромна заслуга да се случи всичко това, са Тодор Симов, Радослав Цонев, Хосе Гайехос и Кристиян Малинов. С оглед на тяхното влияние върху играта и резултатите на Ботев, би било правилен ход, ако ръководството успее да ги задържи и за следващата кампания.

Причината е, че Ботев ще има нужда от въпросното каре, ако иска да е още по-продуктивен и опасен за всеки съперник. Все пак треньорът и тримата играчи са адаптирани към обстановката на „Христо Ботев“, а и доказаха, че са полезни на отбора и могат да го водят нагоре.

Обратното – Ботев да спази традицията да се разделя редовно всяко лято и всяка зима с най-стойностните си кадри, и да поддържа голямо текучество, е възможно да се окаже пагубно за врачани.

За Симов може да се твърди, че сграбчи шанса, който Враца му даде, и още в първия си елитен сезон започна да прави име като треньор.

Без да е правил селекция и да е провел лятна подготовка, Тошко дебютира ударно с победа над един от утвърдените отбори в елита – Арда, на неутралния терен в Стара Загора. А впоследствие успя да приложи по категоричен начин своята модерна футболна философия и да развива Ботев в правилната посока.

Постигнатите резултати и съдържателния футбол на Ботев са основен критерий за добре свършената работа от младия специалист. Не е тайна обаче, че към него вече има интерес от други родни клубове, но лично аз мисля, че не си струва Симов да сменя отбора, ако с шефовете на Ботев гледат в една посока.

Отчитам, разбира се, възможността Тошко да бъде изкушен от клуб с повече пари и по-високи цели, но от друга страна и Ботев е достатъчно предизвикателство за него. Най-малко, за да се види дали Симов ще е способен да надгради и да развие още врачани, за да станат през другия сезон по-силни и по-конкурентноспособни, и да опитат да се изкачат по-нагоре в класирането.

Що се отнася до Ради Цонев, за него думите са излишни. Опитният полузащитник дойде миналото лято под Врачанска планина като най-добрия подавач в елита. През настоящия шампионат Радослав може и да има по-малко асистенции, отколкото в Арда, но лидерските и чисто футболните му качества го превърнаха във водеща фигура за Ботев.

Най-големият принос на Цонев към отбора е при изграждането на атаките при постепенно нападение и когато Ботев трябва да преодолява сгъстена защита и нисък блок на съперника. Точно тогава Ради се откроява съм своята креативност, и само с едно докосване може да разчупи играта и да „разсече“ всяка отбрана.

Бившият национал Кристиян Малинов също пасна на Ботев, след като се завърна от гурбет в Унгария през миналата есен. Той е еднакво полезен и в двете фази на играта. Тази пролет дори срещу Черно море във Варна бе част от изненадващ, но успешен тактически вариант на треньора на врачани.

Малинов бе поставен в центъра на защитата и се справи безупречно, като помогна на своите да запазят мрежата си суха и да спечелят ценна точка.

Роденият в САЩ футболист с мексикански корени Хосе Гайегос пък се превърна в един от най-добрите чужди халфове по родните терени. Остава обаче впечатлението, че Хосе може далеч повече, но договорът му изтича другия месец и става свободен агент, а такива можещи изпълнители като него са примамливи за всеки сериозен клуб.