Кой прати сметката на „Герена“ и защо има изненадани?

Има една стара българска истина – обещанията успокояват днес, но сметките винаги идват в някой следващ ден. Особено когато дълго време всички са били убедени, че въпросът е приключен, а после на масата отново се появят документи, срокове и претенции за милиони.

Точно така изглежда и новият епизод в отношенията между Левски и бившия собственик Васил Божков. Години наред около средствата, дадени на клуба чрез свързани с него дружества, се поддържаше ясното усещане, че те няма да бъдат търсени обратно. Този ангажимент не беше възприеман просто като финансова подробност. За голяма част от „синята“ общност той имаше морално значение след тежката криза, през която клубът премина през 2020-а година. 

В петък обаче на „Герена“ пристигна „уведомление за цесия и покана за доброволно изпълнение“, с което адвокат Стоян Баумайер претендира плащане на 5 072 337,63 евро в 14-дневен срок. Според позицията на Левски вземането е прехвърлено от „НОВЕ-АД-ХОЛДИНГ“ ЕАД с договор за цесия от 20 март 2026 година, а сумата следва да бъде преведена по сметка на адвоката.

Това променя напълно разговора. Не защото един клуб няма право да има минали задължения или защото всеки кредитор автоматично трябва да се откаже от тях. А защото в случая спорът не е само за това дали съществува дълг, а кой го претендира, по какъв път, с каква цел и дали евентуално плащане не би поставило Левски в правен, банков, санкционен и лицензионен риск.

Левски не отрича автоматично дълг, но отказва да плати на сляпо

В първата си официална позиция клубът подчерта, че не може да разглежда случая като обикновен търговски спор, който се решава „с един банков превод“. Това е важната граница, която ръководството се опитва да постави.

„Клубът не може да третира тази ситуация като търговски или счетоводен въпрос, който може да бъде решен с един банков превод“, заявиха от „Герена“.

Левски посочва няколко конкретни основания за предпазливост. Първо, че уведомлението за цесията е изпратено от предполагаемия нов кредитор, а не от предишния. Второ, че вземането произлиза от дружество, публично свързвано с Васил Божков и попадащо в обхвата на международни режими по санкциониране (б.а. – „Магнитски“). Трето, че средствата се искат по сметка на адвокат, публично известен като негов представител.

Точно тук е и същината на проблема. Ако клубът плати без проверка, той би поел риск, който не е само финансов. Ако пък не плати, трябва да е способен да защити позицията си юридически и публично, без да превръща темата в удобен щит срещу всеки възможен кредитор.

Затова и второто разяснение на Левски беше още по-категорично: „Клубът няма да преведе нито евро, преди компетентните институции да се произнесат дали тази конструкция с цесия към адвокат, публично известен като адвокат на Васил Божков, е допустима и не представлява заобикаляне на международни санкции“.

Това не означава, че клубът предварително отказва да плати каквото и да било. Напротив – официалната му позиция е, че при ясен и законен механизъм ще бъдат обсъдени както действително дължимите суми, така и основанията, размерът и изискуемостта на претенцията. Това е съществено уточнение, защото спорът тепърва ще трябва да премине през институционална и вероятно съдебна проверка.

Божков: „Не аз си търся дълговете“

Васил Божков представя случая по различен начин. Според него той не търси лично парите от Левски, а вземането е прехвърлено, за да бъдат платени адвокатите му в САЩ по делата, свързани със санкциите.

„Не аз си търся дълговете, това е едно вземане, което беше единственото неблокирано, и адвокатите ми, които ми водят делата в САЩ срещу санкциите по „Магнитски“, казаха, че няма да работят, ако не им продам това вземане, а аз няма с какво да им плащам – всичко при мен е блокирано“, заяви Божков.

Той настоява, че не иска нищо лично от Левски: „Аз не искам парите, искат ги адвокатите, това са техни пари. Аз не искам нищо от Левски“.

Но тук идва неизбежният въпрос: има ли реална разлика за клуба между това парите да бъдат поискани пряко от Божков и това те да бъдат претендирани от негов адвокат след цесия? От гледна точка на Божков отговорът е ясен – вземането вече е на адвокатите. От гледна точка на Левски обаче тази промяна не заличава необходимостта да бъде проверен крайният икономически интерес и възможното съответствие със санкционните режими.

Божков припомни и моралния контекст, в който според него се развива казусът: „Когато давах десетки милиони безвъзмездно за Левски – нямаше проблем. Когато феновете на Левски не ме подкрепиха при атаката на Бойко и Шиши – нямаше проблем. Когато подарих акциите, на когото те избраха – нямаше проблем. Когато 6 години не си исках част от парите, за да не фалирам отбора – също. Когато американски адвокати поискаха това вземане, защото е единственото възможно – страшен проблем. Къде е моралът в това?“.

Това е неговата гледна точка и неговата политическа оценка за случилото се. Но моралният спор не отменя правния. И обратното – правната процедура не може да изтрие факта, че през годините феновете са били оставени да приемат обещанието, че тези средства няма да бъдат потърсени от клуба.

Не е работа на феновете да бъдат постоянният авариен фонд

Тук идва и най-болезнената част от темата. Левски оцеля в най-тежкия период не само чрез управленски решения, а чрез безпрецедентната мобилизация на своите привърженици. Виртуални билети, дарения, абонаментни карти, покупки от клуба, кампании и лични лишения – това не бяха просто жестове. Те бяха реален механизъм за спасение.

Затова днес не е редно феновете отново да бъдат поставяни в ролята на последна инстанция, която трябва да реши всеки натрупан проблем в миналото. Не може при всяка нова финансова бомба да се очаква, че „един милион левскари няма да си купят цигари“ и така ще бъде затворена поредната дупка.

Подкрепата на привържениците е сила, но не бива да се превръща в оправдание за липсата на пълна яснота. Те имат право да знаят какви задължения са останали, към кого са, как са възникнали, как са осчетоводени и какви са реалните варианти за тяхното уреждане.

Именно тук тежи и старото послание на Наско Сираков, че е пазител на акциите и че не желае да бъде възприеман като поредния класически собственик на Левски. Тази позиция създава още по-голямо задължение за прозрачност.

Предстои да се види и как ще бъде управляван този казус от новия мажоритарен собственик Александър Бостанджиев. Въпросът не е само около големия план за бъдещето на Левски, който беше обявен с новия стадион, а и дали е напълно запознат с всички исторически финансови тежести, които вървят с акционерното дружество.

Трудно е да се приеме, че подобно задължение може да се появи като изненада в процеса на придобиване на контрол над клуб от мащаба на Левски. При всяка сериозна сделка именно проверката на пасивите, висящите претенции и потенциалните правни рискове е сред първите задължителни стъпки. Затова никоя от страните не би трябвало да влиза в ролята на изненадана или ощетена без предварителна информация.

В корпоративния и политическия свят публично дадената дума има тежест, но не замества договорите, отчетите и правните ангажименти. А когато става дума за Левски, всяко разминаване между обещания, собственост и реални финансови задължения неизбежно се превръща в проблем не само за ръководителите, а и за цялата „синя“ общност.  

Не може да бъде изключен и друг прочит на случващото се. Възможно е сегашната претенция да е част от предварително обмислен сценарий – формално Божков да не иска средствата за себе си, а вземането да бъде търсено „през адвокатите“, но реалният ефект от плащането да остане свързан с неговите интереси, включително с финансирането на защитата му по делата в САЩ. Това, разбира се, е хипотеза, която трябва да бъде проверена по документи и от компетентните институции, а не да се превръща в присъда на база предположения.

Таймингът обаче неизбежно поражда въпроси. Когато Левски беше в най-тежката си финансова криза, публичното послание беше, че тези средства няма да бъдат търсени, за да не бъде клубът тласнат към фалит. Днес „сините“ вече изглеждат по-стабилни и се обявиха големи планове – нов стадион, сериозна селекция и атака на групи в европейските турнири. Само че амбициозните планове не са автоматично доказателство за свободни милиони в касата. Те обаче могат да създадат усещането, че Левски вече е способен да плаща и че точно сега е подходящият момент старите сметки да бъдат извадени отново.

Да бъдем честни – всеки кредитор има право да търси това, което смята за дължимо. Но когато преди това е имало публични обещания, когато претенцията минава през цесия и когато клубът е обвързан със санкционни и правни рискове, въпросът вече не е само финансов. Тепърва ще стане ясно кой е прав, кой има основание и дали зад тази конструкция стои действително законен начин за уреждане на стар дълг, или пореден опит Левски да бъде поставен под натиск.

Между корпоративния спор и обществената отговорност

Божков нарича случая „разговори между две корпорации“. Формално може да е така. Левски е акционерно дружество, има кредитори, договори, отчети и правни задължения. Само че Левски никога не е бил обикновена корпорация в обществен смисъл.

Всеки негов финансов трус се превръща в обществена тема, защото зад клуба стоят стотици хиляди хора, които влагат не само средства, а идентичност, време и доверие. Затова не е достатъчно някой да каже: „Когато се дават пари, трябва да се връщат“. Да, по принцип е така. Но когато тези пари са част от сложна мрежа от дружества, цесии, санкции, запори и публични обещания, въпросът не е само дали трябва да бъдат върнати, а как може да стане това законно, прозрачно и без нов риск за самия клуб.

Божков предупреди, че при неспазване на срока вероятно ще има дело, а след това може да се стигне до изпълнителен лист и съдебен изпълнител. Той дори заяви: „Като ги слушам какво правят, сигурно сега ще си поискам всички видове задължения за около 10 млн. евро, защото не заслужават нищо“.

Сред внушенията в публичното пространство беше и това, че подобен спор може да застраши участието на Левски в европейските турнири. Адвокатът на клуба Стоимен Чакалов обаче отговори категорично на тази теза: „Понеже от вчера насам доста медии цитират безусловно Божков: Не, Левски не може да бъде изваден от евротурнирите заради търговски спор. Клубът има безусловен лиценз!!!“.

Това уточнение е важно, защото темата за лиценза не бива да бъде използвана като инструмент за натиск и допълнително всяване на напрежение сред привържениците. Евентуален търговски и съдебен спор може да има своите последици, но те следва да бъдат разглеждани според фактите, договорите и приложимото право, а не през заплахи и публични внушения.

Затова Левски трябва да отговори не с емоционални публикации и не с прехвърляне на отговорността към феновете, а с хладнокръвие, компетентна правна защита и пълна институционална проверка. Защото най-важното в този случай не е кой говори най-шумно, а дали клубът ще защити интереса си така, че да не остане заложник нито на стари зависимости, нито на нови рискове.

Какво трябва да се случи оттук нататък?

Най-правилният ход е именно този, който Левски вече заяви – проверка на цесията, на произхода на вземането, на правното основание, на евентуалния запор и на риска от санкции. След това трябва да има ясен и публичен отговор какви са възможностите пред клуба.

Ако претенцията се окаже валидна и плащането е допустимо, Левски трябва да защити интереса си по размера, срока и начина на уреждане. Ако има правни пречки, те трябва да бъдат доказани с конкретни становища на компетентните институции, а не само с общи фрази за риск.

Най-важното е едно: никой не бива да се прави на изненадан. Нито Левски, защото историческите задължения не изчезват само с времето. Нито Божков, защото публичното обещание да не търси пари неизбежно създава очакване. Нито новите инвеститори, най-вече Бостанджиев, защото влизането в Левски означава влизане и в цялата му финансова история. И най-малко феновете, които вече веднъж платиха цената за грешни чужди решения.

Безплатно е само сиренето в капана за мишки. Във футбола, както и в бизнеса, всяка помощ, всеки заем и всяко обещание рано или късно имат своята цена. Големият въпрос тук е кой е поставил капана, при какви условия е оставил сиренето и защо сметката отново изглежда насочена към хората, които спасиха клуба, без да са участвали в решенията, довели до тази тежест.

Затова Левски има нужда не от нови внушения, а от пълна прозрачност, яснота и защита на интереса си. За да не се окаже, че след всички обещания, цесии и планове за бъдещето, отново феновете са тези, които трябва да платят цената за чуждите грешки…