Зидан окрили Франция, но не заличи старите слабости

Зинедин Зидан се завърна у дома под бурните овации на френските фенове. Само победата липсваше, за да бъде празникът пълен. В първия му домакински мач като селекционер Франция завърши 1:1 с Италия пред 77 118 зрители на „Стад дьо Франс“. „Петлите“ останаха непобедени под негово ръководство и запазиха първото място в Група „А“ на Лигата на нациите със седем точки от три срещи.

Майкъл Олисе даде преднина на домакините с красив гол след късо разиграване на свободен удар, но Алесандро Бастони изравни след грешка във френската защита. До края и двата отбора можеха да спечелят, но Майк Менян и Джанлуиджи Донарума направиха важни спасявания. Франция завърши с десет души след втори жълт картон на Дайо Упамекано.

Вечерта започна с трогателно посрещане за Зидан. На една от трибуните феновете издигнаха хореография с надпис „Зизу“ в цветовете на френското знаме. Под нея стоеше простичко, но силно послание: „Bienvenue chez toi“ – „Добре дошъл у дома“.

Последваха светлинно шоу, фойерверки и скандирания, които се чуваха през цялата вечер. При обявяването на съставите никой футболист не получи толкова силни овации, колкото новият селекционер.

За Зидан този стадион винаги ще бъде специален. Именно тук през 1998-а година той вкара два гола при победата с 3:0 над Бразилия във финала на Световното първенство. Тогава Франция спечели първата си световна титла, а той завинаги зае място в сърцата на привържениците. Сега се завърна с надеждата да ги зарадва отново, този път като треньор.

Посрещането му беше съвсем различно от това, което Дидие Дешан понякога получаваше в края на работата си с отбора. Въпреки световните титли като играч и селекционер, името на Дешан нерядко беше съпровождано от освирквания. Зидан започва с огромна подкрепа, но и с големи очаквания. Феновете мечтаят за финалите на Лигата на нациите през следващия юни, а след това и за нови битки за европейската и световната титла.

На терена обаче празничното настроение дълго не намираше отражение в играта. През първите 55 минути двата отбора бяха предпазливи, защитите се справяха добре, а чистите положения бяха малко. Италия все пак показа още в първите десет минути, че може да бъде опасна. Давиде Фратези намери Себастиано Еспозито с диагонален пас, а след включване на Майкъл Кайоде топката стигна до Мойс Кийн. Нападателят обаче стреля право в Менян.

Франция имаше нужда от момент на вдъхновение и Олисе го осигури. Малко след като Донарума спаси негов удар от дистанция, нападателят получи нова възможност. При свободен удар Раян Шерки леко чукна топката към него, а Олисе стреля мощно с левия крак от около 20 метра. Топката премина над стената, спусна се рязко и след удар в долната част на напречната греда влезе в мрежата, а Донарума остана неподвижен.

Олисе отново даде повод на Зидан да се зарадва. В предишния мач с Белгия той донесе победата с впечатляващ индивидуален пробив в края. Тогава селекционерът не сдържа емоциите си, хукна край тъчлинията и изрита топка високо във въздуха.

Откакто е в Байерн Мюнхен, Олисе редовно показва колко опасен може да бъде при статични положения, както с директните си удари, така и с корнерите. За този период той е вкарал шест гола извън наказателното поле в първенството. В петте водещи европейски шампионата само Хакан Чалханоглу от Интер има повече (7).

Радостта на Франция обаче беше помрачена от грешка при изнасянето на топката. Люка Да Куня не успя да я овладее добре, Бастони се възползва, напредна и преодоля Менян за 1:1. Италианците показаха, че са готови не само да се защитават, но и да притиснат домакините, когато се отвори възможност.

В края мачът стана по-открит, а двамата вратари имаха все повече работа. Донарума спаси опасен удар на Адриен Рабио към долния ляв ъгъл, а в 81-вата минута Менян отговори с важна намеса, като изби над гредата удар с глава на Кийн. Три минути по-късно Едуардо Камавинга опита да изненада Донарума отдалеч, но стражът на Манчестър Сити отново се справи. В добавеното време той спря още един удар на френския халф и завърши срещата със седем спасявания.

Италия също беше близо до победния гол. Влезлият от пейката Николо Барела помогна на гостите да изнасят топката по-спокойно. При една ситуация той преодоля френската преса с пас от границата на собственото си вратарско поле. В 88-ата минута халфът проби в наказателното поле на Франция, но стреля над гредата. Напрежението за домакините се увеличи след втория жълт картон на Упамекано за нарушение срещу Кийн. С човек по-малко Франция все пак удържа равенството и избегна първа загуба при Зидан.

Zinedine Zidane remains unbeaten as France manager

1-0 vs Türkiye
1-0 vs Belgium
1-1 vs Italy pic.twitter.com/2ar1OYsnHy

— Football on TNT Sports (@footballontnt) October 2, 2026

За Роберто Манчини точката в Париж е още един повод за нещо хубаво след завръщането му начело на Италия. Отборът му владееше топката само в 34% от времето, но намираше начини да застраши съперника с директни подавания и статични положения. Кийн създаваше проблеми на френската защита, а в другия край на терена Донарума вдъхваше сигурност. Така „скуадра адзура“ остава на трето място с четири точки от три мача, на две зад Белгия. В понеделник вечер тимът приема Турция.

Манчини вече знае как се печели с този отбор. При предишния си престой той изведе Италия до европейската титла и серия от 37 мача без загуба. Сега обаче задачата е трудна, след като през това лято страната пропусна трето поредно Световно първенство и връщането на увереността ще изисква време.

Търпение ще бъде нужно и в състава на Франция. Зидан започна с две трудни победи с по 1:0 като гост на Турция и Белгия. Равенството с Италия остави известно разочарование, но седемте точки поставят отбора в добра позиция за класиране на четвъртфиналите през следващия март. Следващият мач е в понеделник – домакинство на Белгия.

Франция разполага с много талант, но Зидан трябва да намери начин футболистите му да играят по-добре заедно. Същата трудност съпътстваше и Дешан, чието желание да поставя организацията и баланса на първо място невинаги се харесваше на феновете. Първите три срещи на новия селекционер показаха, че промяната няма да стане за един ден.

Има и добри знаци. Жереми Жаке и Адриен Трюфер се представиха убедително през изминалата седмица, а Да Куня също направи силен мач срещу Белгия, макар срещу Италия да имаше пряка вина за попадението на съперника.

„Стад дьо Франс“ посрещна Зидан с обичта, която годините не са променили. Сега пред него стои ново предизвикателство – да създаде отбор, който да даде на французите още поводи за гордост. Началото е обнадеждаващо, но Зидан и отборът му тепърва трябва да оправдаят очакванията с играта и резултатите си.