Георг Стояновски се завърна на терена, след като излекува контузията си, и се оказа жокерът на Спартак срещу Монтана. Северномакедонецът влезе като резерва през второто полувреме и донесе ценните три точки с гол накрая. Така варненци прекъснаха неуспешната си серия от десет поредни мача без победа в първенството.
Пред Nostrabet.com 22-годишният централен нападател изрази убеденост, че „соколите“ са способни да постигнат крайната си цел. Георг разкри още какви съвети получава от дядо си Гьоко Хаджиевски.
Георг, как видяхте отвътре ситуацията за гол?
– Знаех, че това ще е една от последните ни възможности за гол и бях пределно концентриран да играя с топката. Имах и късмет, тъй като след корнера Ангел Грънчов отклони добре кълбото и аз успях да стигна първи до него, и ударът ми да се получи по най-добрия начин.
Заучено положение ли беше?
– Точно това не, въпреки че тренираме заучени положения от корнери и фаулове около пеналта. Във въпросната ситуация обаче става въпрос за инстинкт, както при Грънчов, така и при мен.
Какво Ви каза треньорът преди да влезете в игра?
– Каза ми, че няма много време и трябва да направя всичко възможно, за да вкараме гол и да решим мача. Аз не бях играл досега през пролетта заради травмата, и стана добре, че се завърнах с попадение, но по-важното е, че Спартак спечели. Защото отборът при нас е над всичко.
Контролирахте мача и създадохте доста положения, но защо не успяхте да го решите по-рано?
– Не вкарахме гол по-рано, тъй като ни преследваше малшанс в завършващия удар, а и вратарят им имаше героични намеси. Но накрая Господ погледна отбора, който бе по-добър на терена и повече искаше и търсеше победата.
Какво ще ви даде този успех?
– Най-малкото ще свали напрежението, което се беше натрупало около нас, и ще сме по-спокойни. Отделно ще ни вдъхне също увереност и самочувствие за оставащите 13 мача, всеки един от които ще е като финал за нас.
Ще оцелее ли Спартак?
– За мен е вън от съмнение, че ще го направи. Смятам, че сме по-силни от другите четири наши конкуренти и ще се спасим. Ние не спираме да работим усърдно на всяка тренировка и се стараем да изпълняваме задачите на треньора, за да може огромните усилия, които полагаме, да се възнаграждават. Искаме също непрекъснато да се подобряваме и да се развиваме като отбор.
С кой от съотборниците си се разбирате най-добре на терена?
– С Шанде. Двамата играем вече няколко месеца заедно се и сме постигнали синхрон. На него футболът му е ясен и аз зная във всеки един момент къде да очаквам подаване, когато има топката в краката си. Тайлсон и Жота Лопес също се оказаха стойностни зимни попълнения в предни позиции, но такива имаме и във всяка линия. Отзад са Димо Кръстев, Борис Иванов и Мартин Георгиев, а в средата на терена и атака тепърва ще видите колко много могат Джон Еманюел и Талес. Благодарение на новите Спартак вече е един различен тим и става по-конкурентноспособен и опасен за всеки.
При какви условия бихте останали в Спартак през лятото?
– Вижте, аз се чувствам добре тук, а и Варна също ми харесва като град. Имам още една година и половина договор, и ако съм желан в Спартак, ще продължа. Още повече, че през следващия сезон се надявам отборът да има по-сериозно присъствие в групата на майсторите.
Как се стигна до преминаването Ви в Спартак?
– Аз бях в Шкупи, когато моят дядо ме е препоръчал на шефа на Спартак. Алекс Илиев се свърза с мен и ме покани на едномесечни проби, през които явно са се уверили, че мога да свърша работа. Предложиха ми договор, който аз приех, и ако трябва да съм честен няколко месеца по-късно, мисля, че направих правилен избор.
Какво мислите за феновете на Спартак?
– Това е най-великата публика, за която съм играл. Те ни следват навсякъде и за тях Спартак се е превърнал в кауза за живот. За мен е чест, че мога да се раздавам за такива отдадени привърженици, и нека да знаят, че всеки от нас дава максимума от себе си, за да ги радва.
Разкажете за Вашия футболен път?
– Започнах да играя още на 5 години в Работнички от родния ми Скопие. 5 години изкарах там и после още толкова в децата и юношите на Вардар. На 16 години заиграх в представителния тим, но тогава ситуацията бе трудна. В клуба нямаше пари и организация. Затова си тръгнах и 6 месеца бях в Тетекс. След това още 6 месеца в Дубай, където играх под ръководството на дядо. Когато се прибрах в родината си, играх отново за Работнички, после се озовах в Шкупи и оттам в Спартак.
Георг, какво научихте от дядо си Гьоко за футбола?
– Всичко, което трябва да знае едно малко момче за играта. Бяхме по цял ден заедно и от дядо получих първите си футболни уроци. Той ме записа и в Раднички, и когато започнах да тренирам, всеки ден му се обаждах от стадиона и дядо продължи да ми обяснява какво да правя.
Сега двамата сте отново заедно и в Спартак. Какъв треньор е Гьоко Хаджиевски?
– Строг и изключително взискателен. Държи много на дисциплината, но има и тънък подход към всеки един футболист. Оношението му е едно и също към всички, така че аз не се ползвам с привилегия, че съм му внук. Такъв съм само в вкъщи, а по време на тренировките и мачовете за Гьоко Хаджиевски съм един от играчите. Аз обаче съм задължен да давам винаги най-доброто от себе си, за да не излагам дядо.
Няма коментари.