Тестът „Франция“ ще покаже дали Испания ще се завърне на върха

Микел Мерино отново се превърна в неочаквания герой на Испания, след като отбеляза късен победен гол за драматичния успех с 2:1 над Белгия и класира „Ла Фурия Роха“ за полуфиналите на Световното първенство. Там селекцията на Луис де ла Фуенте ще се изправи срещу Франция в сблъсък, който още отсега изглежда като своеобразен финал преди финала.

Решаващият момент настъпи в 88-ата минута. Резервният вратар на Белгия Сене Ламенс, появил се в игра само 17 минути по-рано на мястото на контузения Тибо Куртоа, не успя да задържи топката след удар на Пау Кубарси от дистанция. Мерино реагира най-бързо и при едва второто си докосване до топката в мача прати мощно добавката в мрежата. Така полузащитникът на Испания и Арсенал отново се превърна в „суперрезерва“ за своя отбор, след като бе герой и в предишния кръг срещу Португалия.

Белгия стигна до четвъртфиналите след категорична победа с 4:1 над съдомакина САЩ, но още преди началото на срещата с Испания получи сериозен удар. Юри Тилеманс се контузи по време на загрявката и отпадна от състава, а липсата му, заедно с отсъствието на Амаду Онана, значително ограничи възможностите на селекционера Руди Гарсия в средата на терена.

Въпреки кадровите проблеми белгийците представляваха по-сериозна заплаха за Испания, отколкото мнозина очакваха. И двата отбора търсеха активно числено превъзходство по фланговете и използваха подаванията от широките зони и центриранията като основно оръжие.

Испания обаче постепенно наложи контрол и откри резултата в 30-ата минута. Решението на Луис де ла Фуенте да остави Педри на резервната скамейка и да заложи на Фабиан Руис се оказа успешно. Халфът на Пари Сен Жермен, който бе сред най-силните футболисти на „Ла Роха“ при триумфа на Европейското първенство преди две години, се възползва максимално от предоставения му шанс.

Руис помогна на Испания да създава числено превъзходство по левия фланг, което позволяваше на Алекс Баена да се движи по-свободно и да създава проблеми на белгийската защита. За разлика от Педри, който обикновено остава по-назад, за да организира разиграването и да подпомага контрапресата, Руис заемаше по-офанзивни позиции.

Именно това даде резултат при откриващия гол. След удар на Дани Олмо и спасяване на Куртоа, Руис демонстрира отличен усет, стигна пръв до отбитата топка и я прати в мрежата за 1:0. Любопитен момент последва при празненствата. Микел Оярсабал изрита топката високо към трибуните, без да осъзнае, че Руис я иска за специален жест. Полузащитникът бързо намери друга топка зад вратата и отпразнува попадението по начин, посветен на предстоящото раждане на първото му дете.

В началото на второто полувреме Руис отново се озова на няколко добри позиции, но около десет минути след почивката отстъпи мястото си на Педри.

Движението на Дани Олмо също създаваше сериозни затруднения на белгийците, а в един момент и на съдията Майкъл Оливър. По средата на първото полувреме испанският национал се придвижи към зоната зад нападателя и се подготвяше да подаде към левия фланг, когато се сблъска тежко с рефера. Контактът беше напълно случаен, а Оливър веднага спря играта и вдигна ръце в знак на извинение. Олмо не остана никак доволен от сблъсъка, но сериозни последствия нямаше.

Белгия обаче успя да прекъсне впечатляващата серия на Испания без допуснат гол. След почти 11 часа футбол без попадение във вратата на „Ла Роха“, Кевин Де Бройне намери пространство и с интелигентно подаване постави началото на атаката, завършила с великолепен удар с глава на Шарл Де Кетелаере покрай Унай Симон за 1:1.

Това бе първият допуснат гол от Испания на турнира. Преди него тимът на Де ла Фуенте бе записал пет поредни „сухи“ мрежи срещу Кабо Верде (0:0), Саудитска Арабия (4:0), Уругвай (1:0), Австрия (3:0) и Португалия (1:0).

Белгийците имаха и претенции за дузпа, след като топката срещна ръката на Родри в наказателното поле. Тя обаче се бе отклонила към него от негов съотборник от непосредствена близост и Майкъл Оливър не посочи бялата точка. След преглед на ситуацията ВАР също не намери основание решението да бъде променено.

Въпреки изравнителния гол Испания отново ограничи съперника си до сравнително малко чисти положения. Белгия завърши срещата с едва 0,37 очаквани гола (xG), което още веднъж подчерта стабилността на испанската защита.

Най-тежкият момент за „червените дяволи“ обаче дойде през второто полувреме. Тибо Куртоа получи травма, изглежда в областта на лявото бедро. Опитният страж първоначално се опита да продължи, но след паузата за хидратация стана ясно, че няма да може да остане на терена.

Куртоа, когото Луис де ла Фуенте преди мача определи като един от петимата най-добри вратари в света, напусна със сълзи на очи. 34-годишният белгиец трудно прикриваше разочарованието си и избърса лицето си с фланелката. Макар най-добрите вратари често да продължават кариерите си до късна футболна възраст, сцената неизбежно повдигна въпроса колко още световни първенства предстоят за една от най-големите фигури в белгийския футбол. Малко по-късно и Кевин Де Бройне напусна заради крампи, което допълнително отслаби състава на Руди Гарсия.

На мястото на Куртоа в 71-ата минута се появи Сене Ламенс. Вратарят на Манчестър Юнайтед направи силен дебютен сезон на „Олд Трафорд“, но в най-важния момент не успя да замени пълноценно своя именит съотборник.

При първия сериозен удар към вратата му Ламенс изпусна топката след изстрел на Пау Кубарси от дистанция. Мерино беше на точното място, реагира мигновено и прати добавката в мрежата за 2:1. Лесно е да се каже след края на мача, но Куртоа рядко допуска подобни грешки.

Белгия постепенно загуби сили с напредването на двубоя, а кадровите проблеми в крайна сметка се оказаха твърде тежки. Испания, от своя страна, за пореден път намери начин да спечели, било чрез Микел Мерино, Микел Оярсабал или най-вече благодарение на своята изключително стабилна защита.

Ламин Ямал също демонстрира опасна игра и признаци, че се доближава до най-добрата си форма. Въпреки това статистически приносът му на турнира остава по-скромен от очакваното – едва един гол и нито една асистенция до момента. Испания обаче продължава да доказва, че не зависи от една-единствена звезда.

След драмата срещу Белгия „Ла Роха“ вече гледа към полуфинала срещу Франция – сблъсък между два от най-силните отбори на Световното първенство. Двубоят обещава класическо противопоставяне между неудържима сила и непоклатима стена. Тимът на Дидие Дешан разполага с вероятно най-впечатляващата атака в турнира, водена от капитана Килиан Мбапе, Усман Дембеле, Майкъл Олисе и Дезире Дуе – офанзивна линия, срещу която почти няма очевидно решение.

Ако все пак има отбор, способен да я спре, това вероятно е Испания. Един от възможните начини да бъде неутрализирана Франция е просто да ѝ бъде отнета топката, а именно в това отношение испанците отново изглеждат като един от най-добрите отбори в света. Въпреки магията на Лионел Меси и вълнуващата игра на Аржентина, „Ла Роха“ продължава да демонстрира изключителна способност да контролира мачовете чрез продължително владение, позиционна игра и агресивна контрапреса.

Така предстои един от онези мачове, които често бележат световните първенства – „финал“, изигран преди истинския финал. Франция срещу Испания притежава всички предпоставки да се превърне в класически сблъсък на Мондиал. А победителят почти сигурно ще бъде считан за основен фаворит за трофея, независимо кой ще го очаква в решителния двубой.